Конфликтът в Израел може да окаже негативно влияние на глобалната икономика

Това е поредното препятствие пред централните банки, които се борят с високата инфлация

Размириците може да накарат Федералния резерв и Европейската централна банка да забавят намаляването на лихвените проценти

Тодор Шишков

Размириците може да накарат Федералния резерв и Европейската централна банка да забавят намаляването на лихвените проценти © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Избухването на военен конфликт в Близкия изток може да представи нови проблеми за решаване пред шефовете на централните банки по света, пише Reuters. След като в последния месец започнаха да се виждат признаци, че пикът на инфлацията, която е предизвикана от войната в Украйна, започват да отслабват, новите размирици може отново да променят плановете на централните банки.

Насилието в Израел, довело до стотици жертви, след като бойци от движението "Хамас" нахлуха от ивицата Газа и Тел Авив отговори със сила, увеличава възможността за по-широк близкоизточен конфликт. Това може да покачи усещането за глобална нестабилност и сериозни икономически последствия за целия свят.

Войната сама по себе си има потенциала да добави непредсказуем набор от рискове за глобалната икономика, която вече се забавя, и към пазарите в САЩ, които все още се адаптират към вероятността Федералният резерв да поддържа високи лихвени проценти по-дълго, отколкото много инвеститори очакваха. Всеки източник на икономическа несигурност забавя вземането на решения, увеличава премиите за риск и особено като се има предвид този регион, има опасения какво ще се случи с петрола, каза пред Reuters Карл Таненбаум, главен икономист в Northern Trust.

Този и свързаните с него въпроси вероятно ще заемат водещо място в дневния ред на глобалните финансови лидери, които се събират тази седмица в Мароко за срещи на Международния валутен фонд и Световната банка. Първоначално заложената цел за тези срещи беше да се направи равносметка на глобалната икономика, която остава в дълбоко променено състояние от пандемията и нарастването на търговското напрежение. В момента обаче, изглежда, дневният ред ще бъде променен.

За централните банки случващото се в Израел поставя дилемата дали конфликтът е вероятно да доведе до нов инфлационен натиск. Главното притеснение е свързано с това, че регионът е не само дом на големи производители на петрол като Иран и Саудитска Арабия, но също така и на основни морски пътища през Суецкия канал. Това реално означава, че глобалната икономическа активност може да понесе сериозен удар от размириците в Близкия изток.

Представители на Федералния резерв цитираха неотдавнашните високи цени на енергията като възможен риск за постепенното намаляване на инфлацията. Освен това те очакваха, че икономиката на САЩ вероятно ще избегне рецесия. Това може да се промени единствено при наличието на неочакван външен шок - случващото се в Израел определено изпълнява това условие.

Съвсем друга тема е тази за петрола. С конфликта, който бушува в голям петролен регион, реакцията сред търговците и основните играчи като Иран и Саудитска Арабия ще бъде внимателно следена. Възможно е цените за барел отново да се покачат, докато търговията на облигационните и фондовите пазари през следващите дни ще покаже какви са очакванията относно вероятния спад на продажбите.

"Конфликтът крие риск от по-високи цени на петрола и рискове както за инфлацията, така и за перспективите за растеж", каза Карим Баста, главен икономист в III Capital Management.

Отделно от това започващата война в Израел може да повлияе на дългосрочното икономическо поведение. По принцип падащите пазарни лихвени проценти могат да се разглеждат като възможен източник на нова инфлация, която да насърчава потребителите и бизнеса да вземат заеми и да харчат, но в момента това далеч не е гарантирано. По-скоро може да видим концентриране върху възприеманите конкретни рискове за икономиката от нова регионална война .