Детонаторът "Хизбула"

От изненадващото кърваво терористично нападение на "Хамас" на 7 октомври досега напрежението между Израел и "Хизбула" постепенно нараства с ежедневни сблъсъци по границата с Ливан. Проиранската групировка изстрелва ракети и противотанкови боеприпаси по израелските постове, а в отговор израелската армия нанася въздушни удари по позициите, от които се води огън срещу нея. Всичко това води до ежедневни жертви от двете страни, но въпреки това засега конфликтът остава с относително ниска интензивност, като се избягват трансгранични операции по земя.

Рискът от включването на "Хизбула" и Иран индиректно чрез нея е всъщност основната причина САЩ да изпратят в региона два самолетоносача с флотилиите им, както и да пребазират повече бойни самолети и системи за противовъздушна отбрана в базите си в Близкия изток. Именно към нея бяха отправени заплахите в първата реч на американския президент Джо Байдън във връзка с кризата в региона, който предупреди трети страни да не се изкушават да се включат в конфликта, освен ако не искат да си имат работа и с армията на САЩ. Според висш американски служител отговорът, който администрацията на Байдън е получила от Иран и "Хизбула" по неофициални канали, е, че макар да не желаят ескалация, те може да бъдат принудени да се намесят, ако Израел продължи военната си операция в Газа. Той твърди, че екипът на щатския президент прави всичко по силите си, за да предотврати влизането на "Хизбула" във войната, но също така е подготвен и за сценарий в обратната посока.

Дъжд от ракети (и дронове)

Мащабът на заплахата, която "Хизбула" представлява за Израел, не трябва да бъде нито подценяван, нито надценяван. По-специално внимание трябва да бъде обърнато на способността на ислямистката организация да обстрелва цели в цялата страна, включително с много по-модерни и разрушителни оръжия в сравнение с това, което "Хамас" успява да демонстрира до момента. "Хизбула" не само разполага с многочислени сухопътни сили, но и с огромен арсенал от ракети, включително противокорабни и такива с голям обсег, както и дронове камикадзе. Движението също така има сериозно присъствие не само в Ливан, но и на територията на съседна Сирия, откъдето също може да обстрелва Израел, а евентуално и военни сили на САЩ, които могат да се притекат на помощ.

Ракетните запаси на "Хизбула" трудно могат да се оценят с абсолютна точност. Още от 2016 г. обаче се приема, че организацията е складирала поне 150 000 ракети, което е приблизително десетократно увеличение спрямо арсенала от 15 000 броя, които са били на нейно разположение преди Ливанската война от 2006 г. Въпреки че оценките варират в широки граници, със сигурност може да се каже, че "Хизбула" има по-голям ракетен запас дори в сравнение с повечето държави по света.

Голямата част от тези ракети обаче са оръжия със сравнително малък обсег. Обикновено са преносими/мобилни, неуправляеми или поне нямат автономна система за прехващане и насочване към целите. Независимо от това дори боеприпаси от този тип представляват сериозна заплаха за Израел. Ако бъдат изстреляни под формата на масиран бараж, те могат да претоварят противовъздушната отбрана на противника и да нанесат сериозни щети. Също така прехващането на тези портативни ракети, както и контрабатарейната борба срещу преносимите системи за изстрелването им далеч не са лесна задача.

Най-масовото оръжие на "Хизбула" са 107- или 122-милиметрови системи за реактивен залпов огън, монтирани на шасито на камион или дори на пикап. Това са своеобразни реплики на установките "Град", но в китайски вариант, които след това са преработени в местни версии от Иран и Сирия. Обсегът на този тип ракети варира от 8-10 км до 20-30 км. Някои от тези боеприпаси могат да се изстрелват дори в полеви условия от установка, монтирана на преносим триножник. Този тип системи не са особено точни, но краткият им полет и ниската траектория често ги прави трудни за прехващане от системите за ПВО. "Хизбула" разполага също така с китайски 122-милиметрови ракети "Тип 81", които имат касетъчни бойни глави.

Проиранската групировка разполага в арсенала си и с по-модерни реактивни установки за залпов огън Raad-2 и Raad-3, които са еквивалент на съветските BM-27 "Ураган". Тези системи са с още по-голяма далекобойност - от порядъка на около 60 км. Сред по-далекобойните оръжейни системи изпъкват сирийската 302-милиметрова ракета Khaibar-1, поразяваща цели до около 100 км, и иранските Zelzal-1 и Zelzal-2 с обсег между 200 и 250 км. Може би най-далекобойните боеприпаси в арсенала на "Хизбула" са балистичните Fateh-110 and M-600, които могат да поразяват мишени на разстояние до 300 км. Смята се, че движението разполага с няколкостотин броя от тях.

Заплаха и по море

Потенциално най-опасни за американското военно присъствие в региона обаче може да се окажат противокорабните ракети на проиранската групировка. Израел научава това по трудния начин, когато нейната корвета Hanit e ударена край бреговете на Ливан по време на войната от 2006 г. Става дума за китайски боеприпас от типа C-802, допълнително оборудван с иранска система за насочване. Този тип ракети са дозвукови, но се движат близо до морската повърхност и на теория могат да поразяват плавателни съдове на разстояние до 120 км. При това положение те биха могли да се окажат реална заплаха за американските самолетоносачи и техните флотилии в Източното Средиземноморие.

Според израелското разузнаване "Хизбула" е получила и от по-модерните руски противокорабни ракети P-800 "Оникс" - най-вероятно от Сирия, която е закупила от Москва брегови батареи "Бастион". Твърди се, че тези боеприпаси развиват свръхзвукова скорост от порядъка на Mach 3 и могат да атакуват цели на 300 км дистанция.

Военните анализатори също така се опасяват, че ливанската групировка може да комбинира използването на балистични и противокорабни ракети с баражи от дронове камикадзе, които да отвлекат вниманието на противовъздушната отбрана. Подобен подход вече масово се прилага и от двете враждуващи страни на фронта в Украйна. Още от 2010 г. израелското разузнаване алармира, че "Хизбула" и "Хамас" разполагат с безпилотни апарат с обхват над 300 км. Смята се, че основният дрон в арсенала на "Хизбула" в момента е Mirsad-1 с обсег около 200 км. Организацията обаче най-вероятно разполага и с поне ограничени количества от далеч по-съвършените ирански ударни безпилотници Shahed-129, които наподобяват американските Predator, могат да останат във въздуха до 24 часа и да изминат през това време до 1600 км.

В допълнение към тези безпилотни летателни апарати групировката най-вероятно е получила нови и по-усъвършенствани дронове. Слуховете твърдят, че става дума за допълнителни модели, проектирани от Иран, като например най-новите версии на апаратите Mohajer, Sammad, Karrar и Saegheh. Така хиляди безпилотници могат да залеят Израел по същия начин, както Русия направи това с Украйна миналата зима.