Коментар | Новата уредба срещу корупцията добавя още проблеми към съществуващите

2. Процесуалните правила за провеждане на разследването са обективната предпоставка за неговата неефективност;

3. От изискването разследващите инспектори да имат 5-годишен юридически стаж или стаж в органите и службите за сигурност и обществен ред става пределно ясно, че това ще е поредното механично прехвърляне на юристи от други правоохранителни органи и бившата КПКОНПИ, а няма да се гради изцяло нов разследващ апарат с нови, пък макар и неопитни, служители.

При изначално лимитираната процесуална роля на разследващите органи и непроменените правила за разследване по НПК не би могло да се прогнозира, че прехвърленото разследването на корупционни престъпления в новата КПК само по себе си ще доведе до качествена промяна в резултатите.

Структурната реформа все пак има един безспорен плюс - събирането на едно място на дейностите по разкриване и разследване на корупционните престъпления. Това обаче е единственото променено важно условие при запазване на всички останали и надеждите не могат да се основават само на него.

Същевременно новата уредба ще създаде и проблеми, част от които са заложени от самата философия на закона, а други са следствие на лоша законодателна техника. Те са следните:

1. Най-същественият концептуален проблем е предвидената в новия Закон за противодействие на корупцията (ЗПК) възможност за комисията да обжалва решение на прокурора да прекрати наказателното производство. Пропуск и доказателство за ниско законодателно качество е липсата на предвиден изричен ред по НПК, по който да става това. При липсата му тази възможност остава безсъдържателна декларация в ЗПК. При бъдещо създаване на такъв ред обаче се получава проблематичното положение, че комисията ще упражнява успоредно и разследващи функции (като нейните служители работят под ръководството на прокурора без никаква функционална автономия), и функциите на субект, който де факто ще ангажира външен контрол върху прокурорските решения. Поставянето на КПК в това двойствено положение е лишено от логика. Именно по общия ред за обжалване на отказите комисията би могла да обжалва решението на прокурора да не образува производство в случаите, в които тя го е сезирала с първоначалните данни за извършеното престъпление, ползвайки се от това право на лице, направило съобщението.

2. Неясен остава контролът, който директорът на дирекция "Противодействие на корупцията" трябва да осъществява по прилагането от разследващите инспектори на разпоредбите на НПК. Според текста в ЗПК той не може да се намесва в разследването с указания какви действия са необходими, което е работа само на прокурора.

3. Абсурдно е предвиждането в ЗПК, а не в НПК на особен ред за разследване на престъпления, извършени от директора на дирекция "Противодействие на корупцията" и заместниците му - от прокурор от Софийска градска прокуратура и двама (?!) следователи от Национална следствена служба.

4. Промяната на компетентността между разследващите органи по чл. 194 от НПК предвид въвеждането на разследващите инспектори от КПК е направена с много сложни и неясни текстове, които ще създадат проблеми в практиката.