Новата комисия срещу корупцията: добро оръжие или бухалка

Ролята на КПКОНПИ като бухалка тепърва ще се потвърди в множеството дела в Страсбург и в страната, а междувременно първият й председател Пламен Георгиев бе принуден да напусне след като бе уличен в съмнителни сделки, вторият - Сотир Цацаров, изкара само две години от мандата и си подаде оставката след масирани критики. Спецправосъдието бе закрито, а КПКОНПИ е обект на реформа с новия закон. И точно тази реформа засега произвежда парадоксални резултати - дискредитираната КПКОНПИ се запазва в същия състав поне за още година като Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), а паралелно с това се създава нова Комисия за противодействие на корупцията, която освен досегашните широки правомощия, получава и ангажимента да разследва сигнали за корупция във властта.

ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС с монопол върху новата комисия

Новата КПК също има всички белези на досегашната - политическа креатура на мнозинството в парламента с огромни правомощия да се намесва в личната и професионалната сфера на широк кръг от публични личности, но без сериозен контрол, с неясен професионален капацитет да върши работата, която й е възложена. В новия орган от трима членове ще бъде назначен от по един представител на ГЕРБ, ДПС и коалицията ПП/ДБ, а така, както е написан законът, излиза, че решение може да се вземе и само от един от членовете й.

В медиите и социалните мрежи бяха направени много предположения как новата комисия от трима членове ще взема решенията си при положение, че отсъствието само на един от тях може да я блокира, доколкото в закона е записано, че решенията се вземат с мнозинство повече от половината от присъстващите, което означава, че при двама в заседание решение може да се вземе само с единодушие. Проблемът по-скоро се състои в това, че така, както е написан законът, решение може да се вземе и само от един от членовете на комисията, защото кворум за провеждане на заседание не е предвиден. Аналогични органи заседават или при определен кворум или при условието, че решенията се вземат с мнозинство от всички членове на органа, не само от присъстващите. В институционалната практика на България обаче до момента няма подобен орган от трима членове. Според Стою Стоев от ПП отсъствието на членовете от заседание - било поради болест или поради други причини, не може да е сериозна пречка за работата на органа, доколкото в днешно време заседания може да се провеждат и дистанционно.

Показателно е, че от ДБ нито един депутат не взе думата в многочасовите дебати по закона при второто четене в правната комисия и в пленарната зала, въпреки че те обявиха антикорупционното законодателство като свой приоритет. От ПП единствен бившият председател на правната комисия Стою Стоев взе участие в оформяне на закона с много нови предложения (изключение бяха критиките на Бойко Рашков по много текстове). На практика основните промени в закона при второто четене предложи Стою Стоев - четени от листчета по време на заседанието на правната комисия, а после - и по време на пленарното заседание. Въпреки, че законът бе приет на първо четене в края на юни и време за предложения преди второто четене имаше предостатъчно.

На въпрос на "Капитал" защо промените в проекта са направени по такъв непрозрачен начин, след като прозрачният законодателен процес бе обявен като цел на коалицията, Стою Стоев обясни, че още през юли е получено писмо от Европейската комисия, огласено от правосъдния министър Атанас Славов пред депутатите, със сериозни критики, че гласуваният на първо четене проект не отговаря на критериите за независимост и деполитизация на новата комисия. Това писмо на ЕК е било разпратено до всички народни представители. По настояване на министър Славов депутатите решили да отложат разглеждането на закона, за да направят допълнителни консултации с ЕК и помежду си, които продължили цяло лято до началото на септември. Затова предложенията за промени са внесени направо в залата, обясни той.

Така в закона е влязло предложението за специална петчленна Номинационна комисия, съставена от по един представител от Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерството на правосъдието, Омбудсмана и Сметната палата, която ще преглежда кандидатурите предварително и ще дава оценка за тях - като гаранция за прозрачен и обоснован избор. Депутатите, разбира се, не са задължени да се съобразяват с нейните оценки, но според Стоев фактът, че те ще са публични и мотивирани, ще прави почти невъзможно да не се съобразят с тях. Освен това, изтъква Стоев, предложения за членове на КПК ще могат да правят както депутатите, така и неправителствени организации.

С възраженията на ЕК обаче не може да се обясни намаляването на членовете на комисията от седем души, колкото бе предвидено в законопроекта на ГЕРБ, на трима, отпадането на идеята един от членовете да се назначава от президента, както и снижаването на изискването за минимален стаж - от десет години на седем години. Стоев дори предложи той да стане 5 години, което му навлече остри критики.

В крайна сметка, новата КПК ще има трима членове - юристи и икономисти, всеки от които ще я председателства по две години. Изискванията към юристите са да имат поне 7 години юридически стаж, независимо къде е придобит - дали като юрисконсулт в някоя фирма или като прокурор и наказателен съдия, а икономистите - най-малко 7 години опит в службите за сигурност.

КПК ще може да влияе на всички институции в държавата

Комисията ще събира, анализира и проверява сигнали за корупция от лица, заемащи публични длъжности, ще установява конфликт на интереси на такива лица, ще проверява декларациите им за несъвместимост, както и декларациите за имущество и интереси - общо взето функции, които и сегашната КПКОНПИ има.

Освен това тя ще разследва корупционни престъпления - длъжностно присвояване, умишлена безстопанственост, неизгодна сделка, престъпления по служба, подкуп, търговия с влияние, пране на пари и много други. На практика тази комисия получава огромни правомощия да навлиза в личната и професионалната сфера на голяма армия публични служители, а така да влияе на всички органи и институции в държавата - като се започне от президента и вицето му, депутатите и евродепутатите, премиера, министрите, зам.-министрите и началниците на политическите кабинети, омбудсмана и заместника му, всички магистрати, членовете на всички регулаторни органи в държавата, шефовете на митниците, НАП, ДАНС, членовете на ЦИК, областните управители и заместниците им, кметовете, лидерите на основните политически партии, които получават държавни субсидии, заместниците им и представляващите, генералните директори на БНТ, БНР и БТА и още много други - общо над 50 позиции в списъка.

През разследванията за корупция комисията ще влияе и върху засегнатите бизнеси и граждани - по линия на лични връзки, бизнес интереси, административни зависимости и др. А сигнал за корупция или конфликт на интереси може да подава всеки - лично или чрез адвокат, като за сигнал ще се считат и публикации в медиите.

Новата комисия трябва да стане факт до три месеца от обнародването на закона. Падна предложението към нея да се създаде отделно звено за подслушване и следене, както предложиха първоначално от мнозинството.

• Пеевски похвали приетия антикорупционен закон, новата комисия ще бъде избрана догодина

Нов супердиректор

При дебатите в парламента се чуха много възражения, че законът създава и една друга "свръховластена" фигура - директор на специализираната дирекция "Противодействие на корупцията" към комисията. Tой има право да иска подслушване и проследяване без да уведомява членовете на комисията, да осъществява процесуален надзор върху разследващите инспектори, да решава дали да се сезира прокуратурата или Европейската прокуратура с данни за извършено престъпление, като само уведомява комисията, той решава и дали да сезира и Комисията за отнемане на незаконно имущество (сегашната КПКОНПИ) за установено несъответствие между декларираното и реалното имущество повече от 25 хил. лв. и т.н.

Пред "Капитал" Стою Стоев коментира, че именно отношенията между директора и членовете на комисията са гаранция за взаимен контрол, независимост и прозрачност. Той дава пример - когато след разследване на един сигнал за престъпления директорът вземе решение за изпращане на преписката на прокуратурата за образуване на досъдебно производство, взема се и становище на комисията, но то не е задължително. Така всички гледни точки и интереси са защитени, а тримата членове на комисията няма да имат механизми да държат определени сигнали "на трупчета".

Същевременно когато директорът реши, че за даден сигнал няма достатъчно данни за престъпление, тогава тази преписка се качва в комисията и тя се произнася с мотивирано решение, което се публикува. Така крайното решение никога не е на директора на дирекцията "Противодействие на корупцията" - окончателното решение е или на прокуратурата - дали да има обвинение, или на комисията. Когато пък директорът вземе решение дадена преписка за проверка на имуществото да се изпрати на новата Комисия за отнемане на незаконно имущество, то крайното решение е именно на тази комисия. В този смисъл, директорът не е свръховластен, казва Стоев.

Малката подробност тук е, че директорът се избира единодушно от тримата членове на комисията, което може да е първият белег за съглашателство или пък първият препъникамък пред комисията.

Въпросът с мнозинството за избор на комисията

В крайна сметка се получи така, че предложенията на ПП в лицето на Стою Стоев бяха ожесточено критикувани не само от опозицията, но и от ГЕРБ. И макар че законът бе внесен от ГЕРБ и за него гласува парламентарното мнозинство, на практика новата комисия беше легитимирана с участието на ПП и безучастното присъствие на ДБ, които ще понесат негативите, ако законът не сработи както трябва.

"Комисията ще се използва за бухалка, а разследванията ще бъдат смачквани по политически път" - това беше лайтмотив в много изказвания на "Възраждане" и ИТН. Те предупредиха ПП и ДБ, че ГЕРБ и ДПС си играят с тях, но ще усетят ефекта на бухалката рано или късно.

"Новият антикорупционен орган ще е политизирана и неефективна институция. Досущ като неговите предшественици. Но с разследващи функции", коментира във Фейсбук бившият правосъден министър и настоящ правен съветник на президента Крум Зарков. Той коментира, че изискването изборът на членовете на комисията да става с мнозинство от ⅔ е противоконституционно, защото чл. 81, ал. 2 Конституцията предвижда парламентът да приема решенията си с обикновено мнозинство, освен когато самата конституция изисква друго мнозинство. Същото заяви преди това - с голяма доза ирония - Радомир Чолаков (ГЕРБ), и пред правната комисия, и в пленарната зала, като обяви, че ГЕРБ ще гласува това предложение на ПП, но ще го атакува в Конституционния съд.

Всъщност, интригата около мнозинството от ⅔ за избор на членове на комисията е както юридическа, така и политическа. На практика законът ще е факт преди да влязат промените в Kонституцията, които предвиждат, че със закон могат да се въвеждат и други решения на парламента, които да се вземат с квалифицирано мнозинство. Това означава, че когато и да бъде направен изборът, той ще се основава на противоконституционна разпоредба. От друга страна, коментират от ПП/ДБ, решение, взето с квалифицирано мнозинство не може да бъде съборено на това основание, защото то съдържа в себе си и обикновено мнозинство. В този смисъл е любопитно какво би решил КС по един такъв казус.

От друга страна, изискването за мнозинство от ⅔ означава, че ДПС става незаобиколим фактор. Така ДПС държи сглобката, обзалагам се, че занапред все повече решения ще са с квалифицирано мнозинство, написа също Зарков във "Фейсбук".

При всички положения, интригата едва сега започва, но още първият избор на членовете на комисията ще е показателен.