Коментар | Нова победа на Сръбската прогресивна партия рискува регионален конфликт

Според Freedom House СПП "постепенно е подкопала политическите права и гражданските свободи, оказвайки натиск върху независимите медии, опозицията и гражданските организации". Reporters Without Borders отбелязват, че основната държавна медия излъчва "фалшиви новини и пропаганда", а "журналистите са заплашвани от политически натиск".

Корупцията се е увеличила от 2012 г. насам, като според Global Organized Crime Index "криминалните мрежи са широко разпространени". Задълбочено разследване на New York Times пък твърди, че сръбският президент Александър Вучич - основател на СПП, и неговият вътрешен кръг са свързани с тези престъпни банди.

През 90-те години на миналия век Вучич поддържаше агресивния сръбски национализъм.

От 2012 г. насам сръбското правителство ескалира регионалното напрежение до степен, до която мнозина се страхуват, че през 2024 г. може да се поднови войната със съседно Косово. Предвид миналото на Вучич и това на много от водещите фигури в СПП това няма да бъде толкова неочаквано. През 90-те години на миналия век той поддържаше агресивния сръбски национализъм.

Дестабилизиране на Косово и Босна

СПП окуражава националистическите нагласи на сърбите, живеещи извън страната. Опит на партията за преначертаване на границите на бившите югославски републики с цел създаване на "Сръбски свят" почти сигурно ще доведе до война в Косово и Босна. Наскоро Вучич заяви, че 2024 г. "ще ни донесе много повече конфликти и безредици спрямо предишната година", подчертавайки, че Косово и Босна могат да избухнат.

Сръбският президент упражнява почти пълен контрол над основните сръбски партии в Косово и Босна и ги окуражава да подкопават авторитета на централните правителства и в двете държави. Той често повтаря, че никога не би признал независимостта на Косово, отправя заплахи към войските на НАТО, намиращи се там, и нарича косовския премиер "терористична отрепка". Вучич и премиерът от СПП Ана Бърнабич постоянно твърдят, че правителството в Косово провежда "брутално етническо прочистване" срещу сърбите.

Въпреки всичко това западните лидери поддържат тезата, че Сърбия е "поела курс към Запада". Мнозина позират за снимка с Вучич, изпращат му поздравления за изборните успехи и се правят, че не забелязват какво прави неговото управление у дома и във външен план. Логиката зад това поведение идва от желанието Белград да бъде откъснат от своя традиционен съюзник Русия. Но тази стратегия очевидно се проваля. След руската инвазия в Украйна Сърбия отказа да се присъедини към западните санкции срещу Москва, защото - както казва Вучич - сърбите "обичат Русия". Страната продължава да поддържа близки връзки с Кремъл, като същевременно стимулира отношенията си с други автократи в Европа като унгарския премиер Виктор Орбан.

Бъдеща насока

Няма голяма вероятност СПП да се промени. Формацията подписа изборен пакт с ултранационалистическата Сръбска радикална партия, водена от Воислав Шешел - осъден в Хага за военни престъпления в югославските войни, и вероятно отново ще се опита да състави коалиция със Социалистическата партия на Сърбия, водена от Ивица Дачич. Известен като "малкия Слобо", той беше говорител на Милошевич през 90-те години на миналия век. Така че изгледите за свалянето на СПП от власт са далечни, което рискува избухването на регионален конфликт.

Но това все още може да бъде предотвратено. Въпреки националистическата и антизападна риторика на СПП, реалистично погледнато, Сърбия не може да просперира извън Запада. Освен това способността на Русия да подкрепя своите съюзници намаля след инвазията в Украйна. Същевременно Сърбия е обградена от ЕС и НАТО и затова е уязвима от западните санкции. Ето защо една демонстрация на сила от Запада вероятно ще накара СПП да промени курса и да попречи на подновяване на регионалните конфликти. Остава да видим обаче дали западните държави имат единството и волята да го направят.