🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Коментар | Подкрепата за Украйна подпомага националната сигурност на САЩ

Макар Вашингтон да има валидни причини да избягва директната конфронтация с Русия, поддръжката на Киев трябва да бъде водещ външнополитически приоритет

За разлика от скорошни американски грешки във външната политика подкрепата за Киев не включва загуба на американски войници и действително допринася за националната сигурност
За разлика от скорошни американски грешки във външната политика подкрепата за Киев не включва загуба на американски войници и действително допринася за националната сигурност
За разлика от скорошни американски грешки във външната политика подкрепата за Киев не включва загуба на американски войници и действително допринася за националната сигурност    ©  Reuters
За разлика от скорошни американски грешки във външната политика подкрепата за Киев не включва загуба на американски войници и действително допринася за националната сигурност    ©  Reuters
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Джефри Франкъл, професор по формиране на капитала и растежа в Harvard University и бивш член на Съвета на икономическите съветници на президента Бил Клинтън, в коментар за Project Syndicate

Наблюдавайки как републиканските членове на Конгреса се противопоставят на удължаването на американската подкрепа за Украйна, не може да не се запитаме какво се случи с една от двете основни политически партии САЩ. Това включва и онези републикански политици, които, макар уж да подкрепят Киев, позволяват на своите колеги да държат помощта като заложник заради несвързани опасения за американско-мексиканската граница. Предвид ужасните последствия от потенциален руски триумф в Украйна е повече от ясно, че поддръжката на украинските военни усилия трябва да бъде водещ външнополитически приоритет. Но някои в Конгреса очевидно се нуждаят от подсещане за базови исторически факти.

Президентът Франклин Рузвелт, признавайки преобладаващата опозиция на обществото относно влизането във Втората световна война, обещава по време на своята кампания за преизбиране през 1940 г. да остави САЩ извън чуждестранните конфликти. Вместо да разположи американски войски в Европа, той препозиционира страната като "арсенал на демокрацията", изпращайки военна помощ на Обединеното кралство, което в този момент е на практика само срещу нацистката военна машина. През 1941 г. министърът на отбраната на Рузвелт - Хенри Стимсън, посочва, че Комисията за международни отношения на Сената трябва да одобри военната помощ за Европа, тъй като даването на ключови ресурси на съюзниците означава "да си купим нашата собствена сигурност".

Но този стратегически дебат се оказва без значение, когато Япония атакува Пърл Харбър през декември 1941 г., карайки Вашингтон да влезе във Втората световна война. До края на войната преобладаващата позиция сред американците е, че европейците не могат сами да се справят със собствените си проблеми. Оформя се мнението, че за да се предотврати друга глобална катастрофа, САЩ трябва да поемат по-активна роля на глобален лидер.

Оформя се мнението, че за да се предотврати друга глобална катастрофа, САЩ трябва да поемат по-активна роля на глобален лидер.

В последвалите години Вашингтон оглавява "Плана Маршал" и създаването на НАТО, както и на други институции, основаващи либералния международен ред. Тази стратегия се оказва изключително успешна, водейки до 80 години на относителен мир и благоденствие в голяма част от света - на практика безпрецедентно постижение.

Все пак САЩ направиха поредица от външнополитически грешки, често подкрепяйки режими, които нямаха поддръжката на собствените си граждани, и предизвиквайки ненужни конфронтации с нереални противници. Това бе очевидно във войните във Виетнам и Ирак. И двете интервенции бяха лошо замислени и излязоха скъпо като човешки жертви и ресурси.

В това време американското обществено мнение се бе върнало обратно към неинтервенционния подход, което може да се види в сегашния политически климат. Но историята показва, че тези периоди обикновено са краткотрайни. Още повече че САЩ често изпращат смесени сигнали не само като не изпълняват заплахи, които са отправили, а и като извършват военни действия, за които не са отправили предупреждения.

Американските либерали понякога правят сравнение между бюджетните разходи за Националния фонд за хуманитарни науки (211 млн. долара според последната фискална година) и цената на един бомбардировач (750 млн. долара на самолет). Когато става въпрос за подкрепата за Украйна, дебатът е за разходите и ползите от средствата, давани за националната сигурност.

От февруари 2022 г. насам САЩ са предоставили помощ за около 75 млрд. долара на Украйна. Макар това да е значителна сума, като дял от БВП тя е по-малко от помощта, дадена от много европейски страни, особено от скандинавските и от източноевропейските. За сравнение, американските военни разходи за 2022 г. са 812 млрд. долара. Още повече че войната в Ирак, която не допринесе с нищо за националната сигурност на САЩ и доведе до 500 000 жертви, се смята, че е струвала 3 трлн. долара.

За разлика от войните във Виетнам, Афганистан и Ирак украинците подкрепят своето демократично избрано правителство и защитават страната си от инвазия. В същото време принципът на ненарушаване на националните граници със сила остава ключов за поддържането на глобалната стабилност и за предотвратяване на бъдеща агресия.

САЩ имат валидни причини да избягват директна конфронтация с Русия. Но украинците просто молят за средства за своята защита. За разлика от скорошни американски грешки във външната политика подкрепата за Киев не включва загуба на американски войници и действително допринася за националната сигурност.

5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    uyd24489240 avatar :-|
    Влад
    • - 2
    • + 4

    Понеделнишки смешни статии.Много думи преписани от някъде без да има нищо ясно в тях.

    Нередност?
  • 2
    kuranakyumura avatar :-P
    kuranakyumura
    • - 3
    • + 7

    Какво трябваше да стане според либералните клакьори като горния:
    - 2022 г. Украйна успешно разбива руската армия и обсажда Крим. Путин е свален от власт от Навални.
    - 2023 г. Започва гражданска война на Навални с лоялистите водени от Пригожин. Русия е в тежка изолация и икономическа криза, БВПто е сринато до това на Мозамбик, рублата се ползва за салфетки, но не в чалготека.
    - 2024 г. Байдън е преизбран за президент с втората най-голяма разлика в модерната история на САЩ след гуруто Теодор Рузвелт. Русия се разпада на съставните си републики. Китай се отказва от амбициите за Тайван.

    И какво стана:
    - 2022 г. Русия спира украинския устрем след частична мобилизация и започва систематична война на изтощение. Путин е с най-високия си рейтинг от анексията на Крим насам.
    - 2023 г. Украинската контраофанзива е разбита, въпреки налетите 240 милиарда евро помощи и предоставените над 10 хиляди военни системи, танкове, бронетранспортьори, артилерия, зенитни и др от Запада. Русия е с почти шест пъти по-голям ръст на БВП от страните от еврозоната - https://www.imf.org/en/Publications/WEO/Issues/2024/01/30/world-economic-outlook-update-january-2024
    - 2024 г. Тръмп води убедително в социологическите проучвания, които обикновено дават марж на отклонение в полза на демократите. Демократите търсят отчаяно подкрепа за финансова помощ за Украйна, докато републиканците правят неофициални дипломатически совалки за договаряне с Русия. Колективният Запад реве, как трябва да се готви за война с Русия, когато Украйна бъде смазана и колко лошо ще е при Тръмп. А всякакви знайни и незнайни воини от близкото и далечно минало се опитват да ни обяснят, как трябва да се наливат още пари в черната дупка наречена Украйна.

    Дам, реалността е сурова, изтрезняването е още по-тежко. Горният памфлет на съветника на Клинтън е все още сляпо идеализиране на ситуацията и удобно забравяне на провалите на управляващите в САЩ. Текстът е като да вземеш „Дипломацията“ на Кисинджър и да извадиш най-розовите пасажи за Рузвелт, който е издигнат като либерален бог там. Игнорирайки мотивите и грешките на Уилсън, както и тези от 1900 до 1935 г. насам от Запада. Между другото надлежно описани и оценени от самия Кисинджър в същата тази книга. Колективният Запад ги повтаря почти едно към едно. Историята не се повтаря, а по-скоро се римува, защото настоящият контекст на война до последно с най-голямата ядрена сила на планетата е чисто самоубийство.

    До Първата световна война се достига след непрекъснато ескалиране на напрежението, нещо, което се прави и в момента. До Втората световна война се стига след като съюзниците от ПСВ настояват да третират победените държави, като напълно капитулирали. Германия не е допусната до мирните преговори в Париж, както в момента Западът се опитва да инициира такива за Украйна без да включва Москва. Няма как да има мир така. При ПСВ е можело да се наложи подобен ред, заради капитулацията на Германия, но сега Русия все по-очевидно побеждава на бойното поле.

    Уилсъновият ред от 14 точки се проваля след ПСВ, а наложеният такъв от Рузвелт издържа единствено заради разпада на СССР. Аналогиите с „Ленд-Лийдз“ и „Маршал“ стават все по-несъстоятелни, защото през ВСВ съюзниците са започнали да обръщат Третия Райх и без пряката американска намеса. СССР има военния капацитет да постигне това и го прави, а Украйна – не.

    Моралът на Запада също е под въпрос, заради точката на Уилсън за самоопределение, което не се взима предвид с руснаците в Крим или Донбас. Докато се прави прецедент с Косово, който неслучайно се използва толкова активно от Путин в защита на неговата теза. Просто ползва техните камъни, срещу техните глави. С което пък цялата концепция на Уилсън (после и на Рузвелт) за колективна сигурност отива на кино, защото повечето държави по света не искат да заемат страна във войната в Украйна, а искат мир. Западът провали преговорите през март 2022 г., единственият реален прозорец да се постигне такъв от началото на конфликта.

    И за финал – великият Рузвелт е единственият американски президент с три напълно изкарани мандата и четвърти частичен. Управлявал е най-дълго и единствено смъртта му не го прави конкурент на съвременния Путин. Заради него се появяват опасения, че демокрацията в САЩ може да бъде застрашена и затова се прави 22-та поправка в Конституцията с която се ограничават мандатите на два. Управлението на най-големия демократ в най-демократичната страна създава опасения за демокрацията. Нещо, което сега се опитват да повторят неговите наследници с паническите опити да се спре Тръмп да достигне до крайното гласуване за президент тази година. Както и в Германия за забраната на AfD и други, и други „демократични“ похвати, които по-скоро са типични за Путин.

    Нередност?
  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 1
    • + 4

    Хора, четете kuranakyumura винаги, когато го мернете във форума, и то преди да издъфчете смрадливите пропагандни копърки на препечатките!

    Проява на феноменален непрофесионализъм на газетата е за българската публика да препечатва подобни розови англосакс дрисъци. Това си е възпитаване на формен антиамериканизъм!

    Най-малкото на Иван Вазов трябва да отчитат масовите настроения на нацията, които въпреки старанията им, ще могат да се попроменят след още 2 поколения. Бавно става, а и обективните процеси не се влияят от дневния ред на Оная Галя...

    А иначе по темата: в рамките на грантовия новговор е уместно понятието "национални интереси на САЩ" да престане да се употребява, защото националното законодателство и респективно интересите се простират до националните граници. Украина не е в националните граници на САЩ, макар за нея да хвърлят значително повече $, отколкото за природата на националния си парк Йелоустон!
    И в този смъсъл е по-удачно да се използва словосъчетанието "хегемониални интереси".
    Да, те са такива, доколкото могат да се отстояват, а САЩ видимо вече са в дисфункция в това отношение и затова пробват да бомбят тук-там категорично неравностойни страни.
    Но пък тласкат към обединение срещу себе си тия котегорично неравностойни страни.
    Дали Джефри (а бе, тия американски президенти уникално елементарни съветници имали!) е чел Даниел Дефо за Робинзон и лилипутите? Как мнозина дребосъци оковали гиганта?

    Нередност?
  • 4
    epk1515013158546444 avatar :-|
    Венцеслав Ралев

    Само дето са оковали Гъливер, а не Робинзон. Всичката ти работа е такава.

    Нередност?
  • 5
    epk1515013158546444 avatar :-|
    Венцеслав Ралев

    А Русия има ръст в БВП само в болната фантазия на русоробите. С какво точно реализира този ръст? С водка и самогон ли?

    Нередност?
Нов коментар