Коментар | Двете лица на свободната търговия

Невинаги е било така. Свободната търговия беше обединителният вик на политическите реформатори от XIX век, които я виждаха като средство за побеждаване на деспотизма, прекратяване на войните и намаляване на съкрушителните неравенства в богатството. Както ни напомня историкът от Университета на Ексетър Марк-Уилям Пален в "Pax Economica: Левите визии за света на свободната търговия", икономическият космополитизъм на епохата капсулира прогресивни причини като антимилитаризъм, антиробство и антиимпериализъм.

И не само политическите либерали подкрепяха свободната търговия. В началото на ХХ век, подкрепена от наднационално регулиране, много социалисти гледаха на нея като на противоотрова срещу милитаризма, различията в богатството и монополите.

Тези противоречиви възгледи изглеждат като главоблъсканица. Търговията насърчава ли мира, свободата и икономическите възможности или насърчава конфликти, репресии и неравенство? Всъщност загадката е по-скоро привидна, отколкото реална. Отговорът зависи от това на кого търговията дава власт.

Либералите и реформаторите от XIX век бяха свободни търговци, защото смятаха, че протекционизмът обслужва ретроградни интереси, включително поземлени аристократи, бизнес монополи и войнолюбци. Те вярваха, че икономическият национализъм върви ръка за ръка с империализма и агресията. Пален цитира есе от 1919 г. на икономиста Йозеф Шумпетер, който описва империализма като "монополистичен симптом на атавистичен милитаризъм и протекционизъм - болест, която само демократичните сили за свободна търговия могат да излекуват".

Именно тази визия формира международната търговска система след Втората световна война. Американските архитекти на Международната търговска организация ((МТО) последваха стъпките на Кордел Хъл, държавен секретар на президента Франклин Д. Рузвелт, с идеята, че се стремят към световен мир чрез свободна търговия.

За разлика от предишните режими, следвоенният ред е предназначен да бъде система от глобални правила, които елиминират двустранността и имперските прерогативи. И макар че Конгресът на САЩ в крайна сметка не успя да ратифицира МТО, някои от ключовите й принципи - включително многостранност и недискриминация, оцеляха в Общото споразумение за митата и търговията , предшественика на Световната търговска организация (СТО).

Но търговията може да бъде инструментализирана също толкова лесно за авторитарни и милитаристични цели. Особено ярък пример е периодът в Америка преди Гражданската война, в който свободната търговия служи за утвърждаване на робството най-вече в Юга. Когато Северът побеждава Юга, робството е премахнато и свободната търговия е заменена с протекционизъм, който отговаря повече на бизнес интересите на Севера.

Ситуацията при британския империализъм беше подобна. След отмяната на търговски ограничения върху вноса на зърнени култури, през 1846 г. британското правителство номинално обърна гръб на протекционизма и поведе в Европа в подписването на споразумения за свободна търговия. Но в Африка, Близкия изток и Азия свободната търговия беше наложена с дулото на пистолета, когато британците се натъкнаха на слаби владетели, управляващи ценни стоки и пазари.

Британците водят прословутите опиумни войни от средата на XIX век, за да принудят китайските владетели да отворят пазарите си за британски и други западни стоки (опиумът е главната сред тях), така че западните страни на свой ред да могат да купуват китайския чай, коприна и порцелан, без да източват златото си. Опиумът е отглеждан в Индия, където, както Амитав Гош описва в новата си книга "Дим и пепел", британски монопол принуждава фермерите да работят при ужасяващи условия, които оставят дълготрайни белези. Свободната търговия служи на репресиите и войната и обратното.

Режимът на многостранна свободна търговия след ВСВ под американското ръководство ще се справи много по-добре. Търговската дипломация замени войните и много незападни страни като Япония, Южна Корея, Тайван и - най-впечатляващото - Китай, разшириха икономиките си бързо, като се възползваха от глобалните пазари.

Към 90-те години обаче търговският режим започна да се превръща в жертва на собствения си успех. Големи корпорации и мултинационални компании, овластени от разрастването на глобалната икономика, все повече водеха търговските преговори. Околната среда, общественото здраве, правата на човека, икономическата сигурност и националната справедливост останаха на заден план. Международната търговия отново се превърна в източник на международен раздор вместо в хармония.

Урокът от историята е, че превръщането на търговията в положителна сила изисква да я демократизираме. Това е единственият начин да се гарантира, че тя служи на общото благо, а не на тесни интереси - важен урок, който трябва да имаме предвид, докато реконструираме световния търговски режим през идните години.