Коментар | Репутацията на Германия е на пух и прах, когато Европа има нужда от нея

Отбраната често е била повод за неудобство за съвременна Германия. Светът ѝ се присмя през 2008 г., когато в официален доклад се твърдеше, че нейните войници в Афганистан са твърде дебели, за да се бият. През 2022 г. служещи в армията подкрепиха полуфарсов опит за държавен преврат. Доналд Тръмп често сочи с пръст "паразитирането" на Берлин в НАТО.

След като Русия нахлу в Украйна, канцлерът Олаф Шолц обеща 100 млрд. евро за укрепване на отбраната на Германия в своята реч за Zeitenwende (повратна точка). Оттогава той удвои военната помощ за Украйна. Но както често се случваше през последните две години, задържа оръжие, от което Киев силно се нуждае - ракетите Taurus. А Борис Писториус, министър на отбраната, казва, че германските въоръжени сили все още не са на ниво.

Шолц, който е на поста (ако не на власт) от 2021 г., прилича повече на мениджър на провинциална банка, отколкото на лидер във военно време. Канцлерът се опитва да се движи по средата, сплескан от трафика в двете посоки. Разделенията по отношение на политиките за климата и енергетиката, националните стачки и протести, възходът на крайнодясната "Алтернатива за Германия", която изпреварва социалдемократите на Шолц - всичко това изглежда толкова "негерманско".

Губи ли Германия пътя си? Руската агресия разби основни геостратегически предположения. Ostpolitik на Меркел се оказа с обратен ефект - видя се, че ключовата промишлена и производствена база на страната е изключително зависима от евтините петрол и газ на Москва. Междувременно спадът в Китай удари германския износ. Предстои огромна корекция.

Ниският профил подхожда на Шолц. И все пак националната неувереност, докато международният ред се разпада, не обслужва интересите на Германия. И възпрепятства усилията на Европа да изгради устойчива единна идентичност на фона на надигащия се хищнически национализъм в Русия, Китай, САЩ и Индия.

Това помага да се обясни мрачното състояние на отношенията с Франция, другата половина от жизненоважния френско-германски двигател на ЕС. Президентът Макрон и Шолц опитват, но просто не им се получава. Напоследък се засилиха неубедителните спорове кой - Франция или Германия, предоставя най-много и най-ефективна помощ на Украйна. Берлин категорично отхвърли новоястребското предложение на Макрон НАТО да обмисли разполагането на войски в Украйна. Както с ракетите Taurus, големият страх на Шолц е ескалацията - страх, който Москва цинично раздухва.

На ниво ЕС Франция и Германия са в спор по въпроси, вариращи от доставките на оръжия до визията на Макрон за стратегически автономна Европа, отделна от НАТО и САЩ.

Макрон усеща поредния Zeitenwende във войната срещу Русия. Разкаял се умиротворител, сега той иска да засили военните усилия на Европа, да стимулира съюзниците, докато американската решителност се колебае, и да нанесе на Путин поражение за поколения напред. Но не може да го направи без Германия, а Шолц върви упорито с предпазливото си темпо.

Познатите стереотипи за германския национален характер са безполезни в този случай. Една ободряваща доза Sturm und Drang ("Буря и натиск" - литературно течение в Германия в края на XVIII век - бел. ред.) - решително и вдъхновяващо лидерство, е безкрайно за предпочитане пред малодушното носене по течението. Германия трябва да бъде по-смела. И заедно с Франция и Полша да покаже пътя.