Макрон - от "да не унижаваме Русия" до "да победим Русия"

Изказването за западни войски в Украйна показа разделение сред съюзниците, но може да провокира и истински дебат за бъдещето на Европа

Френският президент Еманюел Макрон заяви: "Ще направим всичко необходимо, за да гарантираме, че Русия няма да спечели тази война"
Френският президент Еманюел Макрон заяви: "Ще направим всичко необходимо, за да гарантираме, че Русия няма да спечели тази война"
Френският президент Еманюел Макрон заяви: "Ще направим всичко необходимо, за да гарантираме, че Русия няма да спечели тази война"    ©  Reuters
Френският президент Еманюел Макрон заяви: "Ще направим всичко необходимо, за да гарантираме, че Русия няма да спечели тази война"    ©  Reuters
Темата накратко
  • Изказването за западни войски в Украйна показа разделение сред съюзниците, но може да провокира и истински дебат за бъдещето на Европа.
  • То осветли един съществен проблем - настоящата политика на ЕС към войната е белязана от объркване и нерешителност.
  • Ако думите на Макрон са фокусирали вниманието върху провалящите се опити да се спре руската агресия, застрашаваща целия континент, те ще са оправдани.

Какво беше това - призив, провокация, предупреждение? Френският президент Еманюел Макрон наруши установено табу, изуми съюзниците си, възпламени дебат и предизвика преосмисляне на бъдещето на Европа, когато на 27 февруари заяви, че не изключва изпращането на западни войски в Украйна. За две години той извървя пътя от гълъб до ястреб спрямо Москва. Първоначално заявяваше, че Русия не трябва да бъде "унижавана" и че ще са необходими "гаранции за сигурност" от Запада, за да се върне мирът. Но сега явно Макрон е започнал да възприема империалистическите амбиции на Владимир Путин за истинска заплаха не само за Украйна, а и за Европа. Което доведе до изказването му миналата седмица, че "победата над Русия е задължителна за сигурността и стабилността" на континента.

Коментарът му за сухопътни войски обаче (макар по-късно да беше пояснено, че става въпрос за не-бойни задачи) хвана неподготвени останалите лидери в ЕС и стана ясно, че Франция и Германия са разединени в единството за Украйна. Канцлерът Олаф Шолц беше категоричен: "Няма да има войски на терен от европейски страни или от НАТО."

Така вместо да демонстрират европейската обединеност по отношение на Киев, думите на Макрон фокусираха вниманието върху нещо притеснително, а именно, че съюзниците са разделени по въпроса колко далеч да стигнат, за да помогнат на украинците. Но изказването също така осветли един съществен проблем - настоящата западна политика към войната в Украйна и към заплахата, която представлява Русия за Европа, е белязана от объркване и нерешителност. И има нужда от нова насока и нова инерция на съюзническите усилия.

Прекалено малко, прекалено късно

Макрон често залага на провокацията за сметка на внимателната подготовка, макар и нерядко да има право - както например в настояването му от 2017 г. насам, че Европа трябва да стимулира отбранителната си индустрия, за да придобие по-голяма стратегическа тежест. Сега той смята, че помощта на ЕС за Украйна е прекалено малко, прекалено късно. И съюзът трябва да скъса със самоналожените си рестрикции. "Ще направим всичко необходимо, за да гарантираме, че Русия няма да спечели тази война", каза френският президент. Той призна, че няма консенсус за изпращането на войски, но това е било обсъждано сред съюзниците и не бива да бъде изключвано от опциите.

Предишният му мек тон спрямо Кремъл намали доверието във Франция сред източноевропейските страни и отслаби позициите му в момент, в който събитията показаха, че е имало причина за неговото дългогодишно твърдение, че ЕС трябва да увеличи инвестициите в отбрана и да изгради своя "стратегическа автономия". Руската инвазия в Украйна промени мисленето на френския президент - той възприе идеята Киев да се присъедини към НАТО един ден и се извини на Източна Европа, че е била права, когато е предупреждавала за опасността от Путин.

В момента Украйна оцелява след руското нападение, но не надвива. А това не е достатъчно за Макрон.

"Макрон смята, че наближаваме момента на истината за Европа и че нейната способност да действа като истинска геополитическа сила е заложена на карта", посочва пред Financial Times Тома Гомар, директор на френския институт IFRI. По думите му, ако се материализират, победата на Доналд Тръмп в САЩ и крайнодесният успех на европейските избори могат да доведат до край на европейските стратегически амбиции.

В Европа се увеличават притесненията, че напоследък Русия завзема територия на източния фронт; че украинските запаси от оръжие и муниции се топят; че ключовата американска помощ за Киев остава блокирана от вътрешни битки в Конгреса на САЩ, а допълнителната поддръжка е несигурна в една изборна година; че никой не знае докъде ще стигне Путин. Предвид всичко това още от същото, изглежда, не е правилната стратегия за Макрон.

"Франция обаче няма средствата да направи "каквото е необходимо", за да защити Украйна. Тя има средна по големина армия и е единствената ядрена сила в ЕС, но нейните свити публични финанси й дават малка възможност да инвестира в отбрана, освен ако не ореже разходите другаде", обобщава Financial Times.

Френските съюзници побързаха да се дистанцират от изказването на Макрон. САЩ заявиха, че няма да изпращат войски в Украйна. Германия, Великобритания, Италия, Испания, Полша и Чехия също отхвърлиха идеята. "Трагедия", написа германското издание Der Spiegel по повод френско-германските различия. Пред Reuters пожелал анонимност дипломат от ЕС коментира, че резултатът от думите на Макрон е "какофония между съюзниците за сметка на доверието".

Но изказването на френския президент разкрива и друг аспект. "Позитивно е, че Макрон се опитва да постигне баланс на силите и разубеждаване на Русия, тоест казва на Путин, че сме готови на всичко, така че той трябва да се притеснява, защото ние няма да се откажем", обяснява пред New York Times Никол Башаран от парижкия университет Sciences Po.

Нужда от повече конкретни действия

В момента Украйна оцелява след руското нападение, но не надвива. За Макрон явно това не е достатъчно. Проблемът на френския президент обаче е, че е непоследователен. Париж не успява да покаже в пълна степен подкрепата си за Киев въпреки твърдия тон на държавния глава. В продължение на месеци Франция блокираше използването на фондове на ЕС за закупуването на муниции за Украйна от производители извън съюза с аргумента, че тези разходи не стимулират отбранителната индустрия на самата Европа. Едва преди седмица Макрон подкрепи чешкия план за закупуване на чуждестранни боеприпаси.

Франция също така е критикувана, че снабдява Киев с по-малко количество оръжия в сравнение с други западни съюзници като Германия и Великобритания. Според германския институт Kiel общите френски обещания (военни, икономически и хуманитарни) съставляват около 0.1% от БВП спрямо 0.5% за Обединеното кралство, 0.6% за Германия и забележителните 3.6% за Естония. Сред френските доставки са силно поразяващи оръжия като гаубиците CAESAR и ракетите SCALP, но само в ограничени количества.

Скорошните усилия на Макрон за изграждане на "ракетна коалиция" пък доведоха до търкания с Берлин, тъй като бяха възприети като опит Германия да бъде накарана да даде свои ракети Taurus на Украйна въпреки опасенията си, че ще се стигне до ескалация с Кремъл, ако Киев ги използва за удари по цели на руска територия. Друг проблем е "наложилото се схващане, че германските лидери ще трябва да изпратят войски, които да надзирават как се използват ракетите", пише сп. Economist. Наскоро Шолц коментира, че "направеното като целева помощ от британците и французите не може да бъде направено от Германия", като по този начин, изглежда, потвърди появилата се информация, че британски и френски военен персонал в Украйна извършва мониторинг, като идентифицира и програмира цели в англо-френските ракети.

На този фон обаче продължава да остава без отговор фундаменталният въпрос, който Макрон зададе - как да се предотврати украинска загуба, която ще застраши и Европа. В по-широк смисъл френският президент е прав да повдигне темата докъде е готов да стигне Западът, за да попречи на Кремъл да спечели. Надеждите сега са да се стигне до истински дебат относно гарантирането на победата на Киев.

Дали Макрон нарочно провокира скандал? Той и преди е правил експлозивни изказвания, като например твърдението му през 2019 г., че НАТО е в "мозъчна смърт". Но неговото предупреждение - че Европа трябва да поеме съдбата си в свои ръце, тъй като е възможно да не може повече да се разчита на САЩ, е по-уместно от всякога на фона на новата президентска кандидатура на Тръмп.

"Ако думите на Макрон са фокусирали вниманието върху провалящите се опити да се спре руската агресия, те ще са оправдани. Малцина биха го казали на глас, но Украйна не печели тази война. Нейната контраофанзива е в застой и губи територия. Обещаните доставки на оръжие и муниции не се материализираха. Войниците и цивилните са изтощени. И може би наближава решителният момент", посочва анализ на в. Guardian.

Ако провокира истински дебат, предупреждението на френския президент за бъдещата сигурност на ЕС е било навременно. Спешната нужда е от повече конкретни действия в помощ на Киев, но по-големият въпрос е за стабилността в Европа. От изток напредва Русия, от запад Тръмп отново се е запътил към Белия дом. И както пише Guardian: "Времето изтича, за да изградим европейска защита срещу Кремъл." Защото тази криза вече не е, а всъщност и никога не е била само за Украйна.

Реакциите във Франция

Новата твърда позиция на Макрон - че Русия е враг, който трябва да бъде победен на всяка цена, срещна критика във Франция. Опоненти на френския президент смятат, че той опитва да подобри представянето на партията си "Възраждане" на предстоящите европейски избори, като покаже, че крайнодесните и левите формации са прекалено меки спрямо Москва.
4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 1
    • + 5

    Украиноцентризмът (както и всяко болестно вторачване в пъпа) пречи на реалните преценки и води до система от грешни решения.

    Първо: Макро не говори "да победим Русия", както е обявено в заглавието, а да "не позволим на Русия да спечели". Разлика има. Не се ли вижда?
    Второ: не споделям опитите за обяснения на салто морталето на Макро. Прекалено елементарно-пропагандни ми са.
    Реално френската политика спрямо Русия се измени рязко вследствие на няколко действащи едновременно несвързани помежду си фактора:

    1. САЩ осезаемо се изтегля като гарант на сигурността на бюргерска Европа. Тръмп го назовава пределно директно: който не си плаща такса "спокойствие" - на кучетата. Демократите са по-завоалирани: купувайте щедро наше оръжие и се пазете сами...
    В наставащият в Европа след САЩ вакуум и при нерадостното икономическо, политическо и социално дередже на Германия, Макро сметна, че сега е моментът Франция да яхне вълната и да "обедини Европа". Според мен е доста съмнително дали ще му се получи, защото подкрепата му във Франция стремително пада, а Льо Пен по социологията вече го води...

    2. Русия чрез Вагнер и т.нар. Африкански контингент твърде болезнено взе да руши френската робовладелска колониална империя в Централна Африка. Национални сили в Мали, Буркина Фасо, Нигер с негласната подкрепа на Москва и Пекин измъкнаха страните от оковите на френския тип неоколониализъм. С това прекратиха константни от десетилетия потоци на суровини към метрополията за стотици милиарди долари;

    3. Макрон предлага решаване на френските вътрешни проблеми чрез туширането им с по-гадни външни - Чуждестранният легион в Донбас, например.
    Не мога да преценя как появата на френски знамена из множащите се военни гробища в Украина ще смъкне цената на нафтата за френските земеделци?

    Натрапва ми се усещането, че измъкнали се от лудницата пациенти тикат европейската политика към масово самоубийство.
    Всъщност тия с диагнозата залагат нашия и на децата ни живот зароди своя тържествуващ кикот!

    Нередност?
  • 3
    epk1515013158546444 avatar :-|
    Венцеслав Ралев
    • - 8

    Дронове и ракети с обсег над 300 километра, докторе. И филмът свършва. Потом Путин в Хаге.

    Нередност?
Нов коментар