Анализ | Франция и Германия се разминават за военната помощ за Украйна

Това стана ясно след срещата в Париж, организирана от Макрон

Франция е отделила едва 1.8 млрд. евро помощи за Украйна, включително 640 млн. евро за военна поддръжка, което я нарежда на 14-о място сред нейните съюзници

Ексклузивно съдържание от The Economist

Франция е отделила едва 1.8 млрд. евро помощи за Украйна, включително 640 млн. евро за военна поддръжка, което я нарежда на 14-о място сред нейните съюзници © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Френският президент Еманюел Макрон явно се е надявал, че срещата на върха в Париж на 26 февруари ще демонстрира европейското единство по отношение на Украйна. Вместо това изглежда, че се получи ненавременна разправия с Германия и бяха повдигнати неудобни въпроси за размера на военната помощ на двете страни. Макрон, който възприе особено остър тон по въпроса, обяви, че "поражението" на Русия (първата му недвусмислена употреба на думата) е "необходимо за сигурността и стабилността на Европа", и обеща ракети за "удари дълбоко" в Русия. Но той също така критикува тези, които "казват да се дадат на украинците само спални чували и каски" - тоест германската първоначална политика. Освен това заяви, че не изключва разполагането на наземни войски в Украйна (за небойни задачи, както по-късно бе пояснено).

Отзвукът бе незабавен. Германският канцлер Олаф Шолц, който беше на срещата, написа в социалните мрежи: "Ясно е, че няма да има наземни войски от европейски страни или от НАТО." Тази позиция бе повторена от няколко други правителства. Вицеканцлерът Роберт Хабек бе дори по-категоричен: "Радвам се, че Франция мисли как да увеличи своята подкрепа за Украйна. Но ако мога да дам съвет - дайте повече оръжия." Забележката на Хабек отразява увеличаващите се критики в Германия и други европейски столици, че Париж не успява да покаже в пълна степен поддръжката си за Киев въпреки изказванията на Макрон.

Според широко цитираните данни, събрани от германския институт Kiel, Франция е отделила едва 1.8 млрд. евро помощи за Украйна, включително 640 млн. евро за военна поддръжка. Институтът нарежда страната на 14-о място сред нейните съюзници. По данни на Kiel общите нейни обещания - военни, икономически и хуманитарни, се равняват на около 0.1% от БВП спрямо 0.5% за Обединеното кралство, 0.6% за Германия и забележителните 3.6% за Естония.

Френските правителствени представители оспорват тези числа. Те твърдят, че голяма част от френските доставки са тайни, че Kiel взема предвид обещанията вместо реалните помощи и че Франция е насочила съществена част от поддръжката си чрез фонда на ЕС за Украйна. Миналата година френският министър на отбраната Себастиен Льокорню посочи, че страната му би била в челната петица, ако последното бе взето предвид. Макрон, нетърпелив да разсее критиките, заяви, че френската помощ през 2024 г. ще достигне 3 млрд. евро спрямо 1.7 млрд. евро през 2022 г. и 2.1 млрд. евро през 2023 г.

Макрон заяви, че френската помощ през 2024 г. ще достигне 3 млрд. евро спрямо 1.7 млрд. евро през 2022 г. и 2.1 млрд. евро през 2023 г.

Но дори и тогава обещаната военна помощ от Франция - общо 6.8 млрд. евро, все още е скромна като дял от БВП и зад тази от Обединеното кралство (9.1млрд. евро) и от Германия (впечатляващите 17.7 млрд. евро, макар и до 2027 г.). Френските доставки включват силно поразяващи оръжия като гаубиците CAESAR и ракетите SCALP, но само в ограничени количества. "Количествата, които дава Франция, не отговарят на позициите й на военна сила", коментира Рим Момтаз от International Institute for Strategic Studies.

Все по-твърдият тон на Макрон спрямо Москва - който бележи остър завой от възгледите му по-рано, когато призоваваше съюзниците да не "унижават" Русия и предлагаше "гаранции" за сигурността на страната, е приветстван от Източна Европа. "Макрон е истински", посочва пожелал анонимност балтийски дипломат. Литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис пък твърди: "Времена като тези изискват политическо лидерство, амбиция и кураж да се мисли извън кутията. Инициативата зад срещата в Париж си струва да бъде обмислена."

Позицията на Берлин е по-малко благосклонна. За Германия ключовият развой от парижката среща е, че Макрон изостави това, което бе възприето като нечувано френско вето за използването на европейските фондове за закупуването на муниции извън съюза. Освен това фокусът на Макрон върху изграждането на "ракетна коалиция" бе разглеждан като опит да придума Германия да изпрати свои ракети Taurus в Украйна. Те не само ще допълнят намаляващия запас от британски и френски ракети, които досега бяха използвани с унищожителен ефект, но ще бъдат и в добри позиции да разрушат Кримския мост, достигащ от Русия до Крим.

Шолц от дълго време устоява на тези призиви, тъй като се опасява, че изпращането на Taurus ще доведе до ескалация с Кремъл. Това не е само заради притеснения относно Крим или относно факта, че ракетите могат да бъдат използвани за удари по руски градове. Има се предвид и убеждението (което е силно оспорвано от основните му критици), че Германия ще трябва да изпрати войски, които да надзирават как са употребявани ракетите. Това не е толкова поради технически причини, а по политически.

"Това, което е направено като целева помощ от страна на британците и французите, не може да бъде направено от Германия", посочи наскоро Шолц, визирайки широко разпространеното схващане, че британски и френски специални части в Украйна упражняват мониторинг, като идентифицират, проверяват и програмират цели в английско-френските ракети. Обединеното кралство и Франция могат да разполагат такива части, без на практика никакъв политически или парламентарен надзор. Германия не може. Но дори самото намекване за това бе възприето от някои като скандално изваждане на показ на действията на съюзниците.

Освен това някои германци се притесняват, че ако въпросът стигне до Конституционния съд, може да бъде застрашена подкрепата за по-широката германска помощ. "Германски войници в никакъв момент не трябва да бъдат свързвани с целите, които Taurus достигат", заявява Шолц. На теория Германия може да изпрати ракетите на Обединеното кралство или на Франция, позволявайки на техните военни да съблюдават използването им. На практика това ще изисква равнище на доверие, което въз основа на доказателствата от парижката среща силно липсва.