Газова треска в Черно море

То е важно и защото идва след десетки неуспешни опити за откриване на залежи в Черно море. Откритието вдига ентусиазма и надеждите не само на Турция, но и на съседните държави, най-вече България. Tuna-1 е близо до границата с българската акватория, а от другата страна - в румънската, също има доказани залежи от преди няколко години. Засега разрешение за добив на природен газ в България има единствено за северния блок "Галата", а останалите - "Хан Кубрат" и най-вече съседният на турския и румънския "Хан Аспарух" са в режим на "проучване".

Някои експерти смятат, че това откритие ще събуди инвеститорския интерес към Черно море и ще доведе много нови фирми, които се занимават с проучвания и сондаж. Други не са толкова обнадеждени след години на напразни търсения. В момента например проучвания за нефт и газ прави канадската Trillion Energy (49%) в партньорство с турската държавна компания TPAO (51%).

Става дума за блока SASB, който се намира на около 100 км от Tuna-1, като скоро се очаква да започнат проучвания на по-голяма дълбочина, тъй като сеизмичните данни дават основание да се смята, че там има потенциални залежи. "Това е само началото", заяви говорителят на Ердоган по време на радостното съобщение за откритието. "Обнадеждени сме, че ще се открият още полета в тази област."

Самотният изследовател

В момента в България има общо 18 концесии за добив на нефт и природен газ, като почти всички са на сушата. В Черно море въглеводороди (газ), добива единствено "Петрокелтик България", която има концесия за находище "Галата" в плитките води край Варна, както и за съседните "Калиакра", "Каварна" и "Кавана-изток".

По данни на компанията към края на 2016 г. доказаните и вероятните запаси от първите три блока се оценяват на 566 млн. куб.м. През 2010 г. компанията откри приблизително 272 млн. куб.м газ в "Каварна-изток", като плановете бяха синьото гориво да потече към платформа "Галата" по съществуващата тръба на блок "Каварна". За сравнение - годишното потребление на газ в България е около 3 млрд. куб.м.

По данни на "Булгартрансгаз" от плана за развитие на мрежата 2018-2027 г. "местният добив в страната намалява и на 01.11.2017 г. "Петрокелтик България" преустанови добива от находище "Галата". Очакванията бяха през 2018 г. да бъде въведено в експлоатация находището "Каварна-изток", но няма информация това да се е случило.

Според последния публикуван отчет на дружеството за 2018 г. през първата половина на 2018 г. добив не е имало, а след това добив е осъществяван само от "Галата", като през 2019 г. той е бил "стабилен, макар и с нисък темп". В същото време по данни на енергийното министерство сроковете на концесиите са към края си, като две от тях - за "Калиакра" и за "Каварна-изток", са изтекли съответно през 2017 г. и 2019 г., а това за "Каварна" изтича тази година. Единствено концесията за "Галата" е до 2026 г. Компанията от години се опитва да получи лиценз да превърне "Галата" в газохранилище. В момента единственото газохранилище в България е "Чирен".

Трите български блока

Издадените в България разрешения за търсене и проучване на нефт и газ са общо 7, като 2 от тях са в Черно море - за блок "Хан Аспарух" и за блок "Хан Кубрат" (преди "Силистар"). Плановете на правителството бяха до края на тази година да обяви конкурс за още един блок - "Хан Тервел", който се намира между другите два, но към момента раздвижване по този въпрос няма.

Първото разрешение за търсене и проучване на нефт и газ в дълбоките води на Черно море е дадено за блока "Хан Аспарух" през 2012 г. на консорциум от австрийската OMV Offshore Bulgaria (30%), френската Total E&P Bulgaria (40%), която е и оператор, и испанската Repsol Bulgaria (30%). Блокът е с площ малко над 14 хил. кв.км и е съседен на турския и румънския, в които бяха открити залежите.

Консорциумът тогава плати рекордния бонус от 40 млн. евро на правителството и се ангажира да инвестира 1 млрд. евро в проучвателни дейности. След първия сондаж през 2016 г. от Total обявиха, че са открили залежи на нефт, но не дадоха подробности. Официално съобщение по въпроса и до момента няма. Досега в блока са направени три сондажа, а през май тази година приключи обширно 3D сеизмично проучване, като в момента данните се обработват.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

По-рано тази година Repsol се оттегли от проекта, като продаде дела си на другите две компании. Така участието на OMV и Total се увеличи до съответно 42.86% и 57.14%. Наскоро пък австрийско-румънската OMV Petrom, която проучва съседния блок Neptun в румънски води, придоби дела на OMV в "Хан Аспарух". След няколко удължавания на разрешението титулярят в момента има право да прави проучвания в блока до 2022 г.

Другият черноморски блок, в който вървят проучвания, е "Хан Кубрат" (преди "Силистар") с площ малко под 6900 кв.км. Разрешението за търсене и проучване на нефт и газ там беше издадено през 2016 г. на Shell за срок от 5 години. Компанията извърши 2D и 3D сеизмични проучвания, а миналата пролет направи и проучвателен сондаж. Засега резултати не са обявявани официално.

В края на 2018 г. с 30% в проекта влезе най-голямата независима австралийска компания в добива на нефт и газ Woodside, а в началото на 2019 г. като партньор се присъедини и испанската Repsol с 20%. Така в момента Shell държи 50% от проекта.

Опит за проучване на блока беше правен и преди Shell. През 2011 г. "Ледербел БГ", свързана със собственика на "Фронтиер" Красимир Георгиев, получи разрешение, но през 2014 г. Върховният административен съд го отмени, тъй като то е било издадено в нарушение на закона.

До края на тази година правителството планираше да открие пореден конкурс за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт и газ в още един блок - "Хан Тервел" (бившият "Терес"). Той е с площ от малко над 4 хил. кв.км и се намира на юг от "Хан Аспарух" и на изток от "Хан Кубрат". Между 2002 и 2007 г. британската Vintage Petroleum International имаше разрешение да работи и проведе ограничени проучвания.

По-късно, през 2013 г., бе направен нов опит да се намери компания за проучване, но оферти така и не постъпиха и конкурсът бе прекратен. Преди 5 години интерес към "Хан Тервел" проявиха осем компании, но нито една от тях не внесе документи. Една от причините за неуспеха бяха тежките условия като изисквания за работа, които им поставя държавата, но подробности така и не бяха съобщени.

Причина бе и сложният терен - дълбочината и особеностите на морското дъно изискваха скъпа програма за проучвания, което поставяше въпроси за рентабилността на инвестицията.

Според експертите обаче шансът не е безвъзвратно пропилян. "Всяко подобно откритие (като новото турско находище - бел. авт.) е добър знак, защото води до инвеститорски интерес. Дълго време Черно море бе смятано за сухо море, в което няма особени залежи. Сега тази новина ще накара повече фирми да проявят интерес към сондирането", заяви за "Капитал" анализаторът Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията.

По думите му новината за турското находище трябва да се приема с оптимизъм, но не прекалено еуфорично. "От откриването до реалния добив на нефт и газ трябва да мине много време и понякога това отнема повече от 10-15 години. Това са сложни технологични процеси, технологията е сложна, скъпа и рискова. Фирмите се съобразяват и с цените на нефта и природния газ на световните пазари, за да знаят дали си струва да инвестират в подобно начинание, но въпреки това новината е добра за България", коментира той.

Нептун - не мит, а газова реалност

Една от основните въпросителни пред турския проект е кога може да започне добив оттам. Анкара беше категорична, че ще опита да извади газ на пазара до 3 години, като разчита на факта, че няма да ползва външни договори за добива или дори за потреблението. Това е силно оптимистичен период. Румънският Neptun е с площ 7500 кв.км и засега е един от най-обещаващите блокове в Черно море.

Проучванията там се извършват от OMV Petrom и американската ExxonMobil и в Neptun бяха открити потенциални запаси на 84 млрд. куб.м природен газ. Залежите бяха намерени през 2012 г. и партньорите още продължават да правят оценка на икономическата съобразност на проекта. Той е в зоната Domino-1, който се намира на 170 км източно от брега и е на дълбочина 930 м. Турските залежи са на 2 км дълбочина и 150 км от брега.

Но румънското находище, както и турският проект в Tuna-1 дават основание на много експерти да смятат, че ако се стигне до добив, това ще повлияе и на цените. "Оптимист съм за проучванията в българската част на Черно море. Румънците и турците вече откриха газ. Явно количества има, въпросът е кога ще стигнем до добив", коментира за "Капитал" Иван Хиновски, председател на Българския енергиен и минен форум.

Фотограф : Капитал

"Ефектът за България би бил огромен, макар тези ресурси да не са български. Новото турско находище например вероятно ще окаже натиск върху цените на "Газпром" и ние трябва да сме доволни за това. Този газ може да влезе в тяхната мрежа и те да започнат експорт, а това би довело до по-голямо разнообразяване на източниците", смята той. Но бърза да допълни, че може и да става дума за медийна реклама. "Нека да изчакаме, за да видим какво ще покаже сондирането, защото ми се струва, че има нещо прибързано в анонса за турското находище", заяви Хиновски.

Енергийният експерт Васко Начев е по-скоро резервиран. "Като цяло шансовете за намиране на определени количества газ се увеличават, но това не значи, че следващ сондаж ще стигне тези нива, които регистрират турците или румънците", смята той. Според него е абсолютно погрешно да се правят паралели между отделните находища. "Това е все едно един човек да се върне с много уловена риба, а съседката му вече да слага тигана, чакайки своя мъж, който също е отишъл на риболов. Няма как да има сравнение."