🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Газова треска в Черно море

Турция и Румъния вече се надяват на големи добиви, докато България все още чака златния си шанс

Reuters    ©  Reuters
Темата накратко
  • Турция откри най-голямото находище на газ в морето, близо до български води.
  • Румъния също има находище от другата страна, което обаче не разработва, защото сондирането е рисково, а технологията - скъпа.
  • Евентуално находище в български води може да редуцира цените на руския газ и да доведе до реална диверсификация.

Дупченето на подводни кладенци за газ и нефт e неблагодарно занимание. Успехът, т.е. възможността едновременно да намериш находище и то да е годно за разработване, се движи около 30%, а в Черно море този процент е дори по-нисък. Ето защо триумфът на турския президент Реджеп Тайип Ердоган след откритието през юли на най-голямото находище на природен газ в турската акватория на морето е разбираем. В блока Tuna-1 (преименуван на поле Сакария) в Западно Черно море е било открито находище от 320 млрд. куб.м природен газ. Плановете са добивът да започне през 2023 г. - на 100-годишнината от рождението на съвременната турска република.

Според Ердоган това е най-голямото находище в историята на Турция и със сигурност е най-голямото досега в Черно море. Дори да се окаже, че цялото е годно за разработване и източване, при плановете за увеличение на консумацията на страната до над 55 млрд. куб.м годишно, новото находище може да задоволи вътрешното потребление за по-малко от 6 години. Важността на откритието обаче е в други два аспекта.

Първият е политическата позиция на Турция спрямо съседните ѝ държави, както и на енергийния пазар. Това е много добър коз в стремежа на Анкара да намали огромната си зависимост от внос на енергийни суровини от Иран, Ирак и Русия - особено при идващите нови преговори с "Газпром" за доставки. То ще облекчи донякъде и ситуацията във все по-опасната криза в Средиземноморието, където Турция зае особено остра позиция спрямо Гърция и Кипър заради залежите на газ в кипърската акватория и се стигна дори до военни маневри. Откритието в Черно море не е оспорвано от никого.

То е важно и защото идва след десетки неуспешни опити за откриване на залежи в Черно море. Откритието вдига ентусиазма и надеждите не само на Турция, но и на съседните държави, най-вече България. Tuna-1 е близо до границата с българската акватория, а от другата страна - в румънската, също има доказани залежи от преди няколко години. Засега разрешение за добив на природен газ в България има единствено за северния блок "Галата", а останалите - "Хан Кубрат" и най-вече съседният на турския и румънския "Хан Аспарух" са в режим на "проучване".

Някои експерти смятат, че това откритие ще събуди инвеститорския интерес към Черно море и ще доведе много нови фирми, които се занимават с проучвания и сондаж. Други не са толкова обнадеждени след години на напразни търсения. В момента например проучвания за нефт и газ прави канадската Trillion Energy (49%) в партньорство с турската държавна компания TPAO (51%).

Става дума за блока SASB, който се намира на около 100 км от Tuna-1, като скоро се очаква да започнат проучвания на по-голяма дълбочина, тъй като сеизмичните данни дават основание да се смята, че там има потенциални залежи. "Това е само началото", заяви говорителят на Ердоган по време на радостното съобщение за откритието. "Обнадеждени сме, че ще се открият още полета в тази област."

Самотният изследовател

В момента в България има общо 18 концесии за добив на нефт и природен газ, като почти всички са на сушата. В Черно море въглеводороди (газ), добива единствено "Петрокелтик България", която има концесия за находище "Галата" в плитките води край Варна, както и за съседните "Калиакра", "Каварна" и "Кавана-изток".

По данни на компанията към края на 2016 г. доказаните и вероятните запаси от първите три блока се оценяват на 566 млн. куб.м. През 2010 г. компанията откри приблизително 272 млн. куб.м газ в "Каварна-изток", като плановете бяха синьото гориво да потече към платформа "Галата" по съществуващата тръба на блок "Каварна". За сравнение - годишното потребление на газ в България е около 3 млрд. куб.м.

По данни на "Булгартрансгаз" от плана за развитие на мрежата 2018-2027 г. "местният добив в страната намалява и на 01.11.2017 г. "Петрокелтик България" преустанови добива от находище "Галата". Очакванията бяха през 2018 г. да бъде въведено в експлоатация находището "Каварна-изток", но няма информация това да се е случило.

Според последния публикуван отчет на дружеството за 2018 г. през първата половина на 2018 г. добив не е имало, а след това добив е осъществяван само от "Галата", като през 2019 г. той е бил "стабилен, макар и с нисък темп". В същото време по данни на енергийното министерство сроковете на концесиите са към края си, като две от тях - за "Калиакра" и за "Каварна-изток", са изтекли съответно през 2017 г. и 2019 г., а това за "Каварна" изтича тази година. Единствено концесията за "Галата" е до 2026 г. Компанията от години се опитва да получи лиценз да превърне "Галата" в газохранилище. В момента единственото газохранилище в България е "Чирен".

Трите български блока

Издадените в България разрешения за търсене и проучване на нефт и газ са общо 7, като 2 от тях са в Черно море - за блок "Хан Аспарух" и за блок "Хан Кубрат" (преди "Силистар"). Плановете на правителството бяха до края на тази година да обяви конкурс за още един блок - "Хан Тервел", който се намира между другите два, но към момента раздвижване по този въпрос няма.

Първото разрешение за търсене и проучване на нефт и газ в дълбоките води на Черно море е дадено за блока "Хан Аспарух" през 2012 г. на консорциум от австрийската OMV Offshore Bulgaria (30%), френската Total E&P Bulgaria (40%), която е и оператор, и испанската Repsol Bulgaria (30%). Блокът е с площ малко над 14 хил. кв.км и е съседен на турския и румънския, в които бяха открити залежите.

Консорциумът тогава плати рекордния бонус от 40 млн. евро на правителството и се ангажира да инвестира 1 млрд. евро в проучвателни дейности. След първия сондаж през 2016 г. от Total обявиха, че са открили залежи на нефт, но не дадоха подробности. Официално съобщение по въпроса и до момента няма. Досега в блока са направени три сондажа, а през май тази година приключи обширно 3D сеизмично проучване, като в момента данните се обработват.

По-рано тази година Repsol се оттегли от проекта, като продаде дела си на другите две компании. Така участието на OMV и Total се увеличи до съответно 42.86% и 57.14%. Наскоро пък австрийско-румънската OMV Petrom, която проучва съседния блок Neptun в румънски води, придоби дела на OMV в "Хан Аспарух". След няколко удължавания на разрешението титулярят в момента има право да прави проучвания в блока до 2022 г.

Другият черноморски блок, в който вървят проучвания, е "Хан Кубрат" (преди "Силистар") с площ малко под 6900 кв.км. Разрешението за търсене и проучване на нефт и газ там беше издадено през 2016 г. на Shell за срок от 5 години. Компанията извърши 2D и 3D сеизмични проучвания, а миналата пролет направи и проучвателен сондаж. Засега резултати не са обявявани официално.

В края на 2018 г. с 30% в проекта влезе най-голямата независима австралийска компания в добива на нефт и газ Woodside, а в началото на 2019 г. като партньор се присъедини и испанската Repsol с 20%. Така в момента Shell държи 50% от проекта.

Опит за проучване на блока беше правен и преди Shell. През 2011 г. "Ледербел БГ", свързана със собственика на "Фронтиер" Красимир Георгиев, получи разрешение, но през 2014 г. Върховният административен съд го отмени, тъй като то е било издадено в нарушение на закона.

До края на тази година правителството планираше да открие пореден конкурс за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт и газ в още един блок - "Хан Тервел" (бившият "Терес"). Той е с площ от малко над 4 хил. кв.км и се намира на юг от "Хан Аспарух" и на изток от "Хан Кубрат". Между 2002 и 2007 г. британската Vintage Petroleum International имаше разрешение да работи и проведе ограничени проучвания.

По-късно, през 2013 г., бе направен нов опит да се намери компания за проучване, но оферти така и не постъпиха и конкурсът бе прекратен. Преди 5 години интерес към "Хан Тервел" проявиха осем компании, но нито една от тях не внесе документи. Една от причините за неуспеха бяха тежките условия като изисквания за работа, които им поставя държавата, но подробности така и не бяха съобщени.

Причина бе и сложният терен - дълбочината и особеностите на морското дъно изискваха скъпа програма за проучвания, което поставяше въпроси за рентабилността на инвестицията.

Според експертите обаче шансът не е безвъзвратно пропилян. "Всяко подобно откритие (като новото турско находище - бел. авт.) е добър знак, защото води до инвеститорски интерес. Дълго време Черно море бе смятано за сухо море, в което няма особени залежи. Сега тази новина ще накара повече фирми да проявят интерес към сондирането", заяви за "Капитал" анализаторът Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията.

По думите му новината за турското находище трябва да се приема с оптимизъм, но не прекалено еуфорично. "От откриването до реалния добив на нефт и газ трябва да мине много време и понякога това отнема повече от 10-15 години. Това са сложни технологични процеси, технологията е сложна, скъпа и рискова. Фирмите се съобразяват и с цените на нефта и природния газ на световните пазари, за да знаят дали си струва да инвестират в подобно начинание, но въпреки това новината е добра за България", коментира той.

Нептун - не мит, а газова реалност

Една от основните въпросителни пред турския проект е кога може да започне добив оттам. Анкара беше категорична, че ще опита да извади газ на пазара до 3 години, като разчита на факта, че няма да ползва външни договори за добива или дори за потреблението. Това е силно оптимистичен период. Румънският Neptun е с площ 7500 кв.км и засега е един от най-обещаващите блокове в Черно море.

Проучванията там се извършват от OMV Petrom и американската ExxonMobil и в Neptun бяха открити потенциални запаси на 84 млрд. куб.м природен газ. Залежите бяха намерени през 2012 г. и партньорите още продължават да правят оценка на икономическата съобразност на проекта. Той е в зоната Domino-1, който се намира на 170 км източно от брега и е на дълбочина 930 м. Турските залежи са на 2 км дълбочина и 150 км от брега.

Но румънското находище, както и турският проект в Tuna-1 дават основание на много експерти да смятат, че ако се стигне до добив, това ще повлияе и на цените. "Оптимист съм за проучванията в българската част на Черно море. Румънците и турците вече откриха газ. Явно количества има, въпросът е кога ще стигнем до добив", коментира за "Капитал" Иван Хиновски, председател на Българския енергиен и минен форум.

"Ефектът за България би бил огромен, макар тези ресурси да не са български. Новото турско находище например вероятно ще окаже натиск върху цените на "Газпром" и ние трябва да сме доволни за това. Този газ може да влезе в тяхната мрежа и те да започнат експорт, а това би довело до по-голямо разнообразяване на източниците", смята той. Но бърза да допълни, че може и да става дума за медийна реклама. "Нека да изчакаме, за да видим какво ще покаже сондирането, защото ми се струва, че има нещо прибързано в анонса за турското находище", заяви Хиновски.

Енергийният експерт Васко Начев е по-скоро резервиран. "Като цяло шансовете за намиране на определени количества газ се увеличават, но това не значи, че следващ сондаж ще стигне тези нива, които регистрират турците или румънците", смята той. Според него е абсолютно погрешно да се правят паралели между отделните находища. "Това е все едно един човек да се върне с много уловена риба, а съседката му вече да слага тигана, чакайки своя мъж, който също е отишъл на риболов. Няма как да има сравнение."

Кой добива газ в България

Концесионерът на "Галата" премина през няколко промени в собствеността и имената - OMV, Petreco (дъщерна на Melrose Resources), а през 2012 г. краен собственик стана Petroceltic в резултат на сливането си с Melrose Resources. През 2016 г. Petroceltic премина в ръцете на най-големия си кредитор - компанията Worldview, която е регистрирана на Каймановите острови и е основана от българина Анжело Москов. През април 2019 г. Pеtroceltic беше преименувана на Sunny Hill Energy.

Месец по-късно - през май 2019 г., Sunny Hill Energy съобщи, че е продала Petroceltic Sarl и дъщерното ѝ дружество "Петрокелтик България" "на трето лице за неназована сума". И след сделката управител на българското дружество остана назначеният през 2016 г. Добромир Христов, но като втори управител към него се присъедини Иван Йорданов, който през март тази година беше заменен от Милен Антонов.

Вероятно като резултат от продажбата на "Петрокелтик България" в средата на юли 2020 г. в Търговския регистър са подадени, но още не са вписани документи за заличаване на залог върху търговското предприятие от 2017 г. Като кредитори са посочени регистрираните на Каймановите острови Plutos Agency, представлявана от Умеш Митал (неизвестно дали има връзка с някогашния собственик на "Кремиковци" Прамод Митал), и Worldview, представлявана от Исату Смит.
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    juliano95 avatar :-?
    Julian Mall
    • + 1

    " Сега тази новина ще накара повече фирми да проявят интерес към сондирането", заяви за "Капитал" анализаторът Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията."

    Някой истински експерт в областта на проучванията на нефт и газ най-после ще излезе ли с някаква конкретна информация за това турско находище?! Кой и кога е извършил сеизмичното проучване? Какви са точните данни за сондажа и характеристиките на нахидището? Докато това не бъде осветлено това находище ще съществева само в приказките на Ердоган който преследва в Черно море съвсем други геостратегически цели!

    Нередност?
Нов коментар