Топ 5 от "Капитал": Европа замразява енергийния пазар; Новите хотели на Пловдив

1. Европа жертва енергийния пазар, за да спаси зимата. Това е един от най-сериозните тестове за европейска солидарност срещу Владимир Путин

Никога няма да останете сами - това обеща на германците канцлерът Олаф Шолц, след като правителството прие пакет за облекчаване на сметките за енергия. Мерките ще са на стойност най-малко 65 млрд. евро, което се равнява на 1.8% от БВП на страната. Надеждата е, че по този начин ще се запази социалният мир през зимата, която ще удари страната с огромни цени на газа и всичко по веригата. А може дори да остави някои хора без ток и отопление.

Ситуацията в Европа на прага на зимата наистина е безпрецедентна. На континента се води "гореща" война, енергийните цени станаха космически, има проблеми в осигуряването на доставките, предстои влизане в сила на ембаргото срещу руския петрол и никой не може да прогнозира как ще се развият събитията в следващите месеци. Растящата инфлация пък вече започна да предизвиква социално напрежение и политическа нестабилност в различни страни, като това са процеси, които само ще се засилват, ако не се вземат мерки. Освен Германия Швеция и Чехия вече обявиха такива през тази седмица, за да успокоят гражданите и бизнеса и да им позволят да се справят с повишаващите се цени на енергията. Различни мерки действат във всички страни членки, включително и в България, но превръщането на енергийните доставки в оръжие от Русия поставя на изпитание финансовите ресурси на Европа. Затова европейските лидери подготвят нов, общ отговор на енергийния шок.

2. Новите хотели на Пловдив: на местни инвеститори и с много звезди

Четири нови хотела с много звезди само за година. Рекордът е на втория по големина град - Пловдив, и едва ли е постиган през последните десетилетия дори и в столицата. Бумът идва след години застой, в който основните новини бяха за препродажба (например на най-големия хотел от Бедо Доганян към Сава Чоролеев) или ребрандирането на "Империал" (на майката на екскмета Иван Тотев) в Radisson, или пък затварянето на "Марица" на Ветко Арабаджиев. А последното по-голямо отваряне бе на Best Western Premier Plovdiv Hills преди над три години. Така след суперслаб период през пандемията тази година се очертава ударна за пловдивския хотелиерски пазар, който дотук беше доминиран от бивши държавни приватизирани обекти.

Сега градът е много по-индустриално развит и може да разчита през седмицата на бизнес посетители, а краят на ковид ограниченията води до прилив на туристи. Затова за новите обекти, все инвестиции на пловдивчани, вероятно ще имат пазар, особено след като не са гиганти. Вдигането на конкуренцията е в по-луксозния сегмент. Пловдив вече имаше 20 обекта с 4 и 5 звезди, сега към петте от най-високия клас се добавят още два (ръст от 40%). В тази премиум ниша има и airbnb алтернативи.

3. Френска инвестиция в завод от 60 млн. евро в Пловдив: Schneider Electric ще вдигне производството с 30% в дигитализираната си българска фабрика

Инвестициите над 100 млн. лв. в български заводи са изключение, но точно такъв е планът на френската Schneider Electric за пловдивската й фабрика. Тя ще увеличи с 30% капацитета си за производство на автоматични прекъсвачи. Изграждането на ново крило на "Шнайдер електрик България" се очаква да приключи след около година и ще даде възможност на компанията да посрещне увеличеното търсене и растящите поръчки.

Сумата на инвестицията в проекта е значителна - през юни от компанията обявиха, че тя е на стойност 60 млн. евро. Това е близо три пъти повече от вложените 22 млн. евро в първия завод преди 15 години. Както и съществуващото предприятие, така и новата база ще работи като умна фабрика, където голяма част от процесите са дигитализирани. Успоредно с това френската компания започва и новаторски енергиен проект. Във фабриката ще бъде изградена геотермална централа за отопление и охлаждане, която е първата такава индустриална инсталация в страната. Прочетете тук.

4. Кой кой е в българския блокчейн, или кои са десетте местни компании в нишовия сектор

Българският блокчейн сектор държи сравнително малка част от общата софтуерна индустрия, но може да претендира, че тази част е много специална. Макар в страната да има едва малко над 10 блокчейн компании - с уговорката, че става дума за фирми с поне 50% блокчейн дейност (иначе компаниите, предоставящи някакъв вид блокчейн услуги, вече са значително повече), те са впечатляващо разнообразни. От криптобанки, през продуктови компании, до разработчици по поръчка, нишовият български блокчейн се оказа и още по-впечатляващо издръжлив.