Европейска треска за сигурност

Атентатите в Лондон, а също и „откритието“, че освен внесения отвън ислямски екстремизъм Европа е застрашена и от доморасли ислямски терористи, накара редица европейски правителства да се заемат спешно с въпросите на сигурността. Подходът на най-застрашените европейски държави бе комбинация от незабавни антитерористични мерки (специална охрана на ключови обекти, масирано полицейско присъствие и засилено наблюдение на рисковите контингенти и т.н.) и решения за законодателни промени, предоставящи на властите изключителни правомощия при борбата с тероризма.

Антитероризъм „а ла италиано“

Пионер в тази посока бе италианското правителство. Веднага след атентатите в Лондон на 7 юли правителството на Силвио Берлускони одобри редица антитерористични мерки, които влязоха в сила веднага. Те предвиждат:

• увеличаване до 24 часа на времето за задържане на заподозрени за терористична дейност без предявяване на обвинения
• разпит на заподозрените без присъствието на адвокат
• засилване на контрола върху финансовите операции, за да бъдат отрязани каналите за финансиране на терористични операции
• предоставяне на информация от интернет компаниите и създаване на база данни с телефонни номера и имена, която трябва да подпомогне разследванията за терористична дейност
• разрешава се вземането на ДНК проби на заподозрени, без да е необходимо тяхното съгласие
• засилен мониторинг на криминалния контингент от имигранти от африкански и азиатски страни
• създаване на специална прокуратура, която ще се занимава с разследване на терористична дейност.

След втората серия атентати в Лондон италианският сенат одобри закон, който дава право на армията да провежда операции по издирване на заподозрени, да претърсва жилища и автомобили и да извършва арести.

Британски радикализъм

Първата извънредна мярка, предприета от британското правителство, бяха специалните инструкции, които полицията трябваше да изпълнява, за да не допусне нови атентати. Най-съществената от тях бе правото на въоръжените полицаи да стрелят, и дори да убиват заподозрени атентатори камикадзе (такъв бе случаят с бразилския легален имигрант, застрелян от спецполицаите в лондонското метро).

По-късно, след среща с лидерите на двете опозиционни партии, премиерът Тони Блеър обяви, че е постигнато пълно съгласие за приемането на строго антитерористично законодателство. То трябва да бъде прието до края на годината и предвижда:

• инкриминиране на подготовката и подбуждането към тероризъм, а също и обучението на терористи
• министърът на вътрешните работи ще получи правото да депортира или да отказва достъп до страната на хора, заподозрени в подбудителство към тероризъм
• увеличаване на времето за задържане на заподозрени в терористична дейност без предявяване на обвинения. Сега срокът е седем дни, кабинетът предлага той да бъде удвоен, а полицията настоява за удължаване до три месеца
• допускане в съда на доказателства, събрани със специални разузнавателни средства
• службите за сигурност получават право да провеждат разпити на арестувани за терористична дейност
• създаване на специални полицейски подразделения за охрана на границите.

Правозащитните организации обаче се притесняват, че в желанието си да покаже на публиката, че е безкомпромисен с тероризма, британският парламент може да изпадне в крайност и да приеме твърде радикални закони.

Галска строгост

Франция има едно от най-суровите законодателства за борба с ислямския екстремизъм. Властите имат право да претърсват джамии и молитвени зали, да депортират духовници, проповядващи радикални идеи, да отказват убежище на лица, издирвани в страните им по подозрения за тероризъм, и т.н. След атентатите в САЩ от 11 септември по нареждане на президента Жак Ширак френските специални служби започнаха да си сътрудничат с американските им колеги, а година по-късно бе създаден антитерористичен център за обмяна на разузнавателна информация, в който се включиха специалните ведомства на няколко големи западноевропейски държави. Затова се смята, че във Франция, европейската страна с най-многобройно мюсюлманско население, ислямските терористични мрежи имат най-малки шансове за оцеляване.

След нападенията в Лондон Франция въведе собствен режим на контрол на границите (тази възможност е предвидена от Шенгенското споразумение) и засили повсеместно мерките за сигурност вътре в страната. Париж бе впечатлен от бързината, с която британските власти започнаха да идентифицират заподозрените за атентатите в Лондон благодарение на видеозаписите на обществения транспорт и публичните места. Затова премиерът Доминик дьо Вилпен обяви, че скоро ще бъде прокаран закон, който ще позволи до края на годината в парижкия транспорт също да бъдат монтирани видеокамери. Освен това ще бъде увеличено до три години времето, през което компаниите ще пазят информация за телефонни разговори и интернет кореспонденция, а полицията ще получи достъп до тази информация, без да е необходимо разрешение от разследващ магистрат.

Германският подход

Поради позицията си срещу войната в Ирак и поради спецификата на мюсюлманското население в страната се смята, че Германия е една от страните с нисък риск от ислямски терористични атаки. Въпреки това неотдавна парламентът прие закон, който позволява на военната авиация да сваля самолети, представляващи заплаха за сигурността на граждански обекти.

Слабо звено в тази сфера обаче е германското законодателство, което не позволява прилагането на германска територия на общоевропейската заповед за арест. Затова Християндемократическата партия предложи, когато разследваните за терористична дейност не могат да бъдат екстрадирани, да бъдат съдени от местни съдилища и затваряни в германски затвори.

Сянката на маврите

Терорът в британската столица накара правителството в Мадрид да си припомни атентатите от март миналата година, когато ислямски терористи, свързани с „Ал Каида“, взривиха няколко бомби в пътнически влакове. Освен традиционните мерки за сигурност в големите градове правителството засили наблюдението на мюсюлманската общност в страната и постави под засилена охрана катедрали и исторически обекти, свързани с мюсюлманското минало на Испания.

Краят на холандския либерализъм

След убийството на режисьора Тео ван Гог през ноември миналата година властите в Холандия получиха правото да депортират ислямски духовници, проповядващи радикален ислям, да затварят джамии и да предявяват обвинения в терористична дейност.

След лондонските атаки полицията засили наблюдението над рисковите групи в емигрантските среди.

Брюкселска небрежност

Губернаторът на Брюксел Вероник Полю дьо Шатьоле заяви, че белгийската столица е напълно неподготвена за евентуални терористични атаки. Според нея в Брюксел, където се намират най-важните европейски институции и щаб-квартирата на НАТО, има над 600 граждански обекта - метростанции, болници, гари, административни и обществени сгради, които биха могли да бъдат цел на терористични нападения. Според Шатьоле властите в столицата нямат план за действие при критични ситуации.

Северни тревоги

Швеция обяви, че до края на годината възнамерява да приеме закон, който ще позволи на армията да се намесва в помощ на полицията при терористични атаки. Датските власти засилиха полицейското присъствие в Копенхаген и увеличиха охраната на транспортната система в страната. Според повечето експерти обаче рискът от терористични нападения от радикални ислямски групировки в скандинавските страни е твърде малък.

Общото между антитерористичните мерки в повечето европейски държави бе увеличаването на правомощията на силите за сигурност и на изпълнителната власт в борбата с тероризма. Всички те обаче са адресирани по-скоро към следствието, а не към причината за тероризма на европейска почва, която според редица експерти е радикализацията на мюсюлманските общности в европейските държави. По данни на National Intelligence Council, агенция за разузнавателна информация и анализи към американското правителство, в момента в Европа живеят над 15 млн. мюсюлмани, а към 2025 г. броят им ще се удвои. Според британския в. „Таймс“ „това означава, че успешната интеграция на мюсюлманите вече се е превърнала във въпрос от съдбоносно значение за бъдещето на Европа“.