Рецепта за заетост

През миналата година нивото на заетостта в ЕС се е повишило с 0.6% до 63.3%, но това нарастване е почти двойно по-малко от регистрираното в САЩ - 1.1%, а и не изглежда достатъчно за постигане на заложената в Лисабонската стратегия цел от 70% заетост до 2010 г. Въпреки това с оглед на слабия икономически растеж в Европа авторите на доклада отчитат, че това е добро постижение, и очакват през следващите две години заетостта да се повиши съответно с 0.7% и 0.8%.

Държавите, които отчитат най-голям скок в броя на заетите, са Испания, Ирландия, Люксембург, Гърция и Кипър, а на обратния полюс са Холандия, Унгария, Словакия и Швеция, които отбелязват спад. След три години спад на заетостта през миналата година Германия за първи път регистрира повишение, което вероятно е резултат от въвеждането на пакета от реформи на трудовия пазар и социалното осигуряване, известен като „Харц IV“. Въпреки това авторите на доклада отбелязват, че Германия, както и останалите големи държави в ЕС - Франция, Италия и Полша, продължават да страдат от структурни слабости като недостатъчни стимули за влизане или оставане на работниците на трудовия пазар и издигането на бариери пред връщането им там. Това до голяма степен се дължи на забавянето на необходимите реформи или приемането на недостатъчни мерки, отбелязват авторите на доклада. От друга страна, държавите, които са предприели активни и добре насочени трудови политики, като например Великобритания, Дания, Финландия, Холандия, Испания, Ирландия и Белгия, се радват на понижаване на структурната безработица, съкращаване на периодите на незаетост и по-бързо попълване на свободните работни места. Казано накратко, трудовите пазари са станали по-гъвкави и ефективни. Испания например успя през последното десетилетие да намали безработицата двойно от 20% до около 9.5%, подвиг, който някои икономисти нарекоха испанско чудо. Една от основните причини за скока на заетостта е въвеждането на т.нар. краткосрочни трудови договори, които за разлика от типичните за Европа безсрочни контракти дават по-голяма гъвкавост на компаниите при назначаването и освобождаването на работници и не ги възпират да откриват нови работни места поради опасения, че в по-неблагоприятни периоди няма да могат да оптимизират количеството на персонала или ще бъдат принудени да плащат огромни обезщетения за уволнения. На критиките, че краткосрочните контракти не допринасят за повишаване на производителността, тъй като компаниите нямат стимул да инвестират във временните работници, Мануел Балмаседа, ръководител на отдела за икономически изследвания в Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, отговаря по следния начин: „Най-непроизводителният човек е безработният човек.“ Успехът на Дания, където безработицата е малко над 5% при средно ниво за ЕС от 9%, също се дължи до голяма степен на либерализирането на режима за уволняване и назначаване на работници. Тези примери подсказват, че разковничето може би се крие във фокусирането върху създаването на нови работни места вместо върху усилията за запазване на съществуващите.

Докладът на комисията констатира, че повишаването на правителствените разходи за активни трудови политики (обществени агенции за трудови услуги, стимули за разкриване на работни места и за наемане на определени групи работници, професионално обучение, преквалификация и др.) е допринесло между 10% и 20% от общото увеличаване на заетостта в ЕС между 1997 г. и 2002 г. Като добри примери в това отношение се посочват програмите във Великобритания и скандинавските страни за обучение и преквалифициране на възрастни работници и кампаниите срещу предразсъдъците и дискриминацията при наемането им на работа. Великобритания прилага специални програми и за насърчаване на заетостта сред младите хора и самотните родители, които също дават добри резултати.

Една от интересните констатации в доклада е, че през последните няколко години основният двигател на повишаването на заетостта в ЕС е секторът на услугите, докато работните места в промишлеността и селското стопанство продължават да намаляват. В светлината на тези данни все по-нелогични изглеждат както отказът на европейските правителства да приемат изготвената директива за либерализиране на пазара на услуги в ЕС, която би могла да допринесе за създаването на нови работни места и повишаване на икономическия растеж, така и продължаващото харчене на близо половината бюджет на евросъюза за субсидиране на един западащ сектор като селското стопанство.

Кой получава най-много в ЕС

Очертаният от изследването на ЕК профил на най-високоплатения работник в ЕС би изглеждал така - мъж, на средна възраст, висококвалифициран, работещ в столицата или друг район на страната с висока икономическа активност, зает в сектора на услугите, в голяма компания. Данните на комисията сочат, че за разлика от САЩ, където от 70-те години насам се отчита нарастване на неравенството в доходите, то в ЕС не се забелязва подобна тенденция. Все пак обаче се отчитат значими различия както между отделните държави (особено отчетлива е разликата в доходите между старите 15 членки на ЕС и 10-те нови от Централна и Източна Европа - от два до четири пъти), така и на регионално ниво. Забелязват се и разлики в заплащането между мъжете и жените, отделните възрастови групи, секторът на заетост (като цяло браншът на услугите е по-високоплатен, а №1 по доходи е финансовото посредничество), степента на квалификация и между малките и големите компании.

Неизползвани резерви

Наред с малкото положителни неща в доклада се очертават и много тревожни констатации. Близо 20 млн. европейци са безработни, а други 92 млн. са икономически неактивни, т.е. нито работят, нито си търсят работа. От тези 92 млн. около 14%, или 13 млн. души, могат и искат да работят, но не откриват подходящо работно място. Изводът е, че Европа не използва ефективно работните си ресурси, а предвид бързото застаряване на населението това е пагубно както за финансирането на пенсионните и социалните системи, така и за икономическия растеж.

По отношение на брутния вътрешен продукт на глава от населението например Европа продължава да изостава от САЩ, като разликата е близо 30%. Според експертите на ЕК близо две трети от тази разлика се дължи на неефективното използване на работните ресурси (по-ниско ниво на заетост и по-малко работни часове), а останалата една трета е свързана с по-ниската производителност. Както отбелязва Шпидла, запазването на статуквото е самоубийствено за Европа. И докато европейските лидери водят ожесточени и безплодни дебати за европейския социален модел, може би не е лошо да си припомнят думите на покойния американски президент Роналд Рейгън, че най-добрата социална политика са работните места.

Сравнение на ключови икономически индикатори (2004 г.)

	ЕС-25*	ЕС-15	САЩ	Япония
Население (в милиони)	457	383	293	128
Номинален БВП (на база паритет на покупрателната способност, в млрд. долари)	10 213	9 316	10 164	3 210
Нарастване на БВП (годишна промяна в %)	2,4	2,3	4,4	2,0
Ниво на заетост (в % от работоспособното население)	63,3	64,7	71,2	68,7
Ръст на заетостта (годишна промяна в %)	0,6	0,7	1,1	0,2
Ниво на безработица (в % от цивилната работна сила)	9,0	8,1	5,5	4,8

*ЕС-15 (старите 15 страни - членки на ЕС) + 10-те страни от Централна и Източна Европа, които се присъединиха към евросъюза през май 2004 г.

Източник: Генерален директорат по заетостта и социалната политика