Европа без трудови граници

Две години след разширяването вече е ясно, че източноевропейската инвазия не се е осъществила и дискриминацията срещу гражданите на “нова Европа” не почива на логични аргументи. Въз основа на статистическите данни, предоставени от страните членки, Брюксел обобщава, че движението на работници от изток на запад в ЕС не се е променило значително в сравнение с двете години преди разширяването и напливът не е достатъчно голям, за да окаже ефект върху цялостния пазар на труда. Същевременно опитът на трите западноевропейски държави, които не въведоха трудови бариери - Великобритания, Ирландия и Швеция, е позитивен. Според доклада на комисията в тези държави имигрантите от Изтока са допринесли за нарастване на икономическия растеж и увеличаване на приходите от данъци и трудови осигуровки. Оказва се, че източноевропейците не са “социални туристи”, а ценен ресурс, който облекчава недостига на работна ръка в дадени сектори на икономиката като строителството, услугите, транспорта. Те не отнемат работните места от гражданите на приемната държава, а заемат позиции, които западноевропейците не считат за достатъчно атрактивни. Малцина финландци например биха приели да работят за по-малко от 10 евро на час, докато пришълците от съседна Естония са готови да се трудят и за половината от това заплащане. Комисията стига да заключението, че няма пряка връзка между въведените ограничения и наплива на работници от новите към старите членки на съюза. Германия например, която прилага рестрикции, между 2004 г. и 2005 г. е издала 500 000 разрешения за работа на граждани от новоприетите страни. За същия период във Великобритания, която отвори трудовия си пазар, са регистрирани 200 000 работници от Източна Европа. Логичният извод е, че движението на работниците се подчинява на естествените пазарни закони на търсенето и предлагането и не може да бъде спряно с изкуствени бариери.

Освен че са неефективни, приетите рестрикции са и вредни и водят до нежелателни странични ефекти. “Ограниченията на достъпа до трудовия пазар може да стимулират увеличаването на недекларирания труд”, отбелязва докладът. Така, вместо да гарантират високите стандарти на защита на работниците, бариерите повишават дела на сивата икономика. От друга страна, в държавите, които не прилагат ограничения, общото ниво на заетостта се е повишило. Според комисията една от причините за това е, че разширяването е довело до излизане на светло на източноевропейските имигранти, които преди това са били част от сивата икономика.

Въведените ограничения носят риск от изкривяване на трудовия пазар и само отлагат необходимите промени. А те така или иначе ще настъпят през 2011 г., когато всички бариери пред източноевропейските работници ще паднат.

...и политическите съображения

Докладът на комисията има само препоръчителен характер и ще бъде обсъден от страните членки, които трябва до 30 април да решат дали да запазят ограниченията до 2009 г. Тогава ще има нова ревизия и обсъждане дали бариерите да останат до 2011 г.

Въпреки убедителните изводи в доклада полският водопроводчик все още се размахва като плашило в много от старите членки на ЕС. Поради бавния икономически растеж и високата безработица в еврозоната въпросът за отварянето на трудовите пазари е политически чувствителен в западноевропейските страни. Той се вписва в общата тенденция в ЕС към протекционизъм и “залитане към популизъм” по израза на еврокомисаря по въпросите на търговията Питър Манделсън. Решението за премахването на трудовите бариери ще бъде показателно дали европейските политици ще успеят да последват призива на Манделсън да прогонят страховете си и да проявят кураж. p

Основните заключения на Европейската комисия 1 Трудовите потоци от изток на запад оказват положителен ефект върху икономиките на старите членки на ЕС. 2 Издигнатите трудови бариери не успяват да спрат източноевропейските работници. 3 Ограниченията водят до нарастване на сивата икономика. 4 Източноевропейците не са “социални туристи” и не крадат работните места на западноевропейците; те запълват позиции, които местните граждани не искат, и компенсират недостига на работна ръка в определени сектори. 5 Опитът на държавите, които не въведоха ограничения, е позитивен.