Шоуто на Силвио

Или предизборна кампания по италиански

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

В края на миналата година британският вестник Daily Telegraph съобщи любопитна новина за италианска домакиня, страдаща от рядко заболяване, подобно на Алцхаймер. Дамата не си спомняла лицата и имената на хората от семейството си, забравяла думи и предмети. Имало обаче един човек, когото разпознавала безотказно - италианския премиер Силвио Берлускони.

На пръв поглед историята няма нищо общо с течащата в момента предизборна кампания в Италия. На втори обаче тя може да послужи за емпирично доказателство за агресивния, натрапчив и провокативен стил на агитация на Берлускони. От старта на надпреварата за насрочените на 9 април парламентарни избори премиерът привлича вниманието на избирателите по всякакъв начин - с непрестанно присъствие в телевизии, радиа и вестници, постери и билбордове, с писма и екстравагантни изказвания. Нищо чудно мнозина италианци волно или неволно да го чувстват по-близък и познат от членовете на семейството си.

Циклонът Берлускони

За външни наблюдатели предизборната кампания в Италия поразително прилича на буфонада. В разстояние на броени седмици сеньор Берлускони сътвори няколко невероятни PR акции, и то още преди официалния старт на кампанията. Първо предприе стратегическия ход да се прицели в детската аудитория и разпрати повече от 600 000 писма до бебета, родени през миналата година. Посланията поздравяваха невръстните избиратели с тяхното появяване на бял свят и обясняваха, че бюджетът е заделил за тях 1000 евро „бебешки бонус“, като завършваха със сърдечното „Много целувки, Силвио Берлускони“. Адресатите на писмата ще могат да гласуват чак през 2023 г., но това е маловажна подробност.

След като спечели сърцата на бебетата, най-богатият действащ политик в света се зае да очарова и техните родители с нестандартното обещание да спазва пълно сексуално въздържание до датата на изборите. Макар няколко дни по-късно да се отметна от думите си, медийната еуфория около него не стихна и колоритният премиер продължи да е във фокуса на общественото внимание. В продължение само на три дни Берлускони успя да се съпостави с цяла галерия от популярни исторически личности. Първо се сравни с Наполеон поради способността си да върши много неща, но с уточнението, че е по-висок от някогашния френски император. Ден по-късно се постави редом до Чърчил, който освободил Италия от нацистите. Берлускони пък освободил страната от комунистите. И накрая черешката на тортата - „аз съм Иисус Христос на политиката. Аз съм търпелива жертва; аз понасям всичко; аз се жертвам за всички“, заяви освободеният от излишна скромност магнат. Критиците му не пропуснаха да го иронизират, че явно страда от криза на самоличността и съвсем не е мъченик, а опортюнист, който безогледно се възползва от премиерския си пост, за да прокарва закони, облагодетелстващи неговите бизнес интереси и бранещи го от многобройните му проблеми с правосъдието.

Всъщност сънародниците му и запознатите с кариерата на Берлускони чуждестранни наблюдатели едва ли са толкова изненадани от неговите последните изяви. Известният с неповторимия си стил на поведение и изразяване премиер неотклонно следва максимата, че няма такова нещо като лоша реклама. Същевременно, макар поведението му да изглежда леко налудничаво, в него прозира преднамерена тактика. Съгласно традиционните политически норми действията му са погрешни, но на Ботуша стандартите за нормалност и приемливост винаги са били по-различни и триковете на Берлускони явно действат. Неудържимата му офанзива в последните седмици вече дава резултат - според последните предизборни сондажи коалицията на премиера е скъсила преднината на левия опозиционен блок начело с бившия президент на Европейската комисия Романо Проди от близо 8% в края на миналата година на само 4%.

Безликата опозиция

Поне на теория след официалния старт на предизборната кампания на 11 февруари опозицията и управляващите би трябвало да разполагат с равно ефирно време в електронните медии, тъй като, въпреки че опита, Берлускони не успя да промени този закон. Лявата коалиция избра точно този ден да представи предизборната си програма, но случайно или не, точно тогава премиерът произнесе репликата за Христос и близо 400-те страници с добри намерения бяха удавени в медийната истерия около Берлускони. В същото време противоречията и вътрешните боричкания в разноликата опозиционна коалиция, съчетала широк спектър от партии, като се започне с лявоцентристки и се стигне до антиглобалисти и троцкисти, стават все по-очевидни. Никак няма да е чудно, ако въпреки окаяното положение на италианската икономика и всички основателни критики срещу управлението и личността на Берлускони шоуто на Силвио продължи още един мандат.

Поразяващата уста на Силвио Берлускони често го вкарва в неприятности и предизвиква дипломатически бури. Той е известен със склонността си да сътворява периодично това, което бившият италиански премиер Масимо д'Алема нарича планетарни гафове. Берлускони има и навика да прави не съвсем уместни и често нецензурни шеги, като според някои конспиративни теории това е причината неговите сътрудници да забраняват на журналисти да пътуват с него.
Ето някои от най-известните берлусконизми:

Към германския евродепутат Мартин Шулц на старта на италианското председателство на ЕС през юли 2003 г.:
„Знам, че в Италия има един човек, който продуцира филм за нацистките концентрационни лагери - ще ви предложа за ролята на надзирател. Ще бъдете перфектен.“

На срещата на върха на ЕС в края на италианското председателство през декември 2003 г.:
„Хайде да говорим за футбол и жени.“ (Обръщайки се към женения четири пъти тогавашен германски канцлер Герхард Шрьодер) „Герхард, защо не започнеш ти?“

Коментари при посещение на Нюйоркската фондова борса:
„Италия сега е чудесна страна за инвестиции... днес ние имаме по-малко комунисти, а тези, които са останали, отричат, че са били такива. Друга причина да инвестирате в Италия е, че имаме красиви секретарки... разкошни момичета.“

За бившия фашистки диктатор Бенито Мусолини:
„Мусолини никога никого не е убивал. Мусолини е изпращал хората на почивка във вътрешно изгнание.“

За датския премиер Андерс Фог Расмусен:
„Смятам, че трябва да го представя на жена си, защото изглежда по-добре от (Масимо) Качиари.“ [Качиари е бивш кмет на Венеция и според слуховете е имал любовна афера със съпругата на Берлускони.]

За себе си:
„Най-добрият политически лидер в Европа и света.“
„На световната сцена няма никой, който да може да се мери с мен.“

За конфликта на интереси като премиер на Италия и медиен магнат:
„Ако аз, докато се грижа за интересите на всички, се грижа и за своите, не може да се говори за конфликт на интереси.“

За това как е убедил президентката на Финландия Таря Халонен Европейската агенция за безопасност на храните да бъде базирана в италианския град Парма вместо в Хелзинки:
„Когато се стремиш да постигнеш резултат, трябва да използваш всички налични оръжия и затова аз мобилизирах уменията си на плейбой и вкарах в употреба серия от нежни апели към президента.“ (Халонен явно не оценява уменията му и италианският посланик в Хелзинки е извикан да дава обяснения във финландското външно министерство. Финландският депутат Ласе Летинен пък коментира, че скорошната операция на Берлускони за изглаждене на бръчките „може да е засегнала мозъка му“.)