Политика от ада

Хаос дел арте

"Пазете се от всеки, който има отговор на въпроса дали Италия скоро ще разполага с правителство, което иска и може да прави реформи. Ситуацията е абсолютно непредсказуема", казва пред "Капитал" икономистът Джакомо Лучета. И действително, макар Демократическата партия (DP) на Берсани да си осигури мнозинство в долната камера, в Сената доминира дясноцентристкият "Народ на свободата" (PdL) на Берлускони. При италианската система, в която правителството не може да управлява, без да има подкрепа в двете камари, това е диагноза за парализа. Когато към нея се добавят унизителното четвърто място на Монти с едва 10% от гласовете и спечелените от движението "Пет звезди" на Грило 25%, хаосът става пълен. "Тези елементи правят картината изключително сложна и е ужасно трудно да се предвиди какво правителство - ако изобщо има такова - ще бъде сформирано. Още по-малко пък каква ще е неговата програма", казва пред "Капитал" Чинциа Алчиди, икономист от брюкселския Centre for European Policy Studies (CEPS).

Единият вариант е голяма коалиция между Берсани и Берлускони, който поне аритметически ще разполага със силно мнозинство. Другата възможност е кабинет на левицата или на десницата, подкрепян от "Пет звезди". "Проблемът е, че формацията на Грило за пръв път е в парламента и никой няма представа как ще се държи там. Берлускони пък е непредсказуем и ненадежден,

какъвто винаги е бил през последните 18 години", казва Джакомо Лучета. Той предполага, че натискът от финансовите пазари и Европа все пак ще принуди политиците в Рим да съставят някакво правителство. Но то едва ли ще изкара дълго и очакванията са още до края на годината в Италия да има нови избори. В най-добрият случай те ще се проведат по нови изборни закони, които да предотвратят повторение на получилия се сега блокаж.

Колко е трудно да се правят реформи

Пред следващите управляващи в Италия, които и да са те, има дълъг списък от задачи. Макар страната да се задъхва от огромния си дълг в размер на 2 трлн. евро (близо 130% от БВП) и да изживява най-дълбоката си рецесия в последните пет десетилетия, тя съвсем не е безнадежден случай и може да бъде спасена. При едно условие - да се сдобие с кабинет, който да направи бързи, смели и умни реформи.

"Проблемите на италианската икономика са основно структурни и са само отчасти свързани с кризата и с годините преди нея. За разлика от Испания, Ирландия и Гърция и подобно на Португалия Италия не изживя златен период в началото на миналото десетилетие", посочва Чинциа Алчиди. Страната нямаше балони във финансовия сектор и в недвижимите имоти. И въпреки огромния й дълг бюджетният й баланс и банковата й система са в по-добро състояние, отколкото в останалите периферни страни. Но при всичките си очевидни слабости Италия продължава да е вторият най-голям производител в Европа след Германия и да има изненадващо конкурентни в глобален мащаб фирми, и то не само в традиционно асоциираните с Made in Italy сектори като мода, дизайн и храни. Освен моцарела, елегантни обувки и червени спортни коли Италия произвежда машини, пластмаси, химикали и фармацевтични продукти. "Всъщност водещите сектори в Италия са същите, които характеризират германската икономика. И страната има сходно ниво на индустриализация като Германия", казва в интервю за Deutsche Welle Норберт Пудцих, председател на Германско-италианската търговска камара.

Най-големият проблем на Италия е загубата на конкурентоспособност, довела до стагнация. Между 2000 и 2010 г. средният растеж е под 0.3% годишно, което не само я прави най-анемичната икономика в еврозоната, но и една от най-инертните в света, успяваща да изпревари само трагични случаи като Зимбабве и Хаити. Италия е и единствената страна в еврозоната освен Португалия, в която през тази година БВП на глава от населението ще бъде по-нисък, отколкото при въвеждането на еврото през 1999 г.

Основната причина за хроничната стагнация е, че след създаването на валутния съюз разходите за труд в Италия постоянно се покачват, а производителността пада (виж графиките). "Ясно е, че в рамките на еврозоната сме ограничени откъм възможности да реагираме. Ясно е, и че днес работниците в Торино не се конкурират само с тези от Милано или Париж примерно, а с практически целия свят, и ако имахме контрол над валутата си, бихме могли да се справим по-лесно с това предизвикателство", казва пред "Капитал" Луиджи Гуизо, професор от Института за икономика и финанси "Ейнауди" в Рим. "В същата степен обаче това се отнася и за Германия, но там се справят видимо по-успешно. Така че въпросът не е в някакви явления извън нас като глобализацията или еврото. Проблемът е в дългото отлагане на реформите."

"След трудовите разходи решаващият фактор в Италия е качеството на институциите – от корупцията, през върховенството на закона, до условията за правене на бизнес. Повечето от тези индикатори са на най-ниско ниво в сравнение с всички западни държави и някои от тях се влошават през последното десетилетие", посочва Чинциа Алчиди. Например в класацията на Световната банка Doing Business Италия се класира едва на 73-та позиция, което е седем места след България. При нивата на корупция в страната, запушената съдебна система (която прави изпълнението на договори и събирането на дългове трудно, скъпо и непредвидимо) и пословичната бюрокрация не е чудно, че за периода 2005 - 2011 г. преките чуждестранни инвестиции в страната възлизат на средно 1.1% от БВП годишно. Това е наполовина в сравнение с Франция, една четвърт от нивото във Великобритания и доста под това във всички големи европейски икономики.

Изоставането като възможност

Добрата новина е, че след рухването Италия има шанс да подскочи много нависоко. Просто защото, когато една страна е затънала толкова дълбоко, има много пространство за изплуване и наваксване. Според изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от септември  миналата година предприетите от Монти мерки в областта на регулациите и трудовото законодателство, които мнозина критикуват като незавършени и половинчати, биха могли да добавят до 4% ръст на БВП през следващото десетилетие. А доклад на МВФ от януари показва, че ако се направят едновременно допълнителни реформи на трудовия пазар и се направят промени в енергетиката, транспорта, регулацията на професиите, съдебната система и публичните услуги, това може да увеличи БВП с 5.7% през следващите пет години и с цели 10.5% за десет години. 

"Италия наистина има нужда от множество реформи, които могат да доведат до доста добри резултати. Въпросът е дали и кога ще започнат да бъдат прилагани", казва Луиджи Гуизо. И тук идва лошата новина - след изборите още няма отговор на този въпрос. И дори вотът да се повтори до края на годината, няма гаранции, че резултатът ще е много по-различен и Грило и Берлускони няма пак да са единствените, на които им е смешно.