За какво си връща Русия

Дори да не си е поставяла за цел свалянето на Саакашвили (а това би било доста привлекателна идея за Кремъл, който никога не е крил неприязънта си към грузинския президент), Русия се държа брутално, вкарвайки войски в няколко грузински града и разбивайки тотално въоръжените сили на страната. Възродените образи от миналото бяха неизбежни. В дрехите на пилота на един от свалените руски самолети грузинците откриха малко стихотворение, посветено на победата над врага и изпълнено с доста сочни цинизми. В него никъде не се споменаваха грузинците - войникът, когото руският пилот унижава в стихчетата, е натовски. Победата над страна като Грузия -многократно по-малка като население и неизмеримо назад като военна сила, не е кой знае каква ценност за Русия. Но тя беше символ на нещо, което дразни неимоверно много руските военни - стремежът към НАТО. Първите бази, които руски войски унищожиха на суверенна грузинска територия, бяха двете, модернизирани по натовски стандарти - в Сенаки и Гори. "Русия прави това, защото иска да спре стремежа на Грузия към НАТО. Косово просто й предостави политическия чадър", казва Попеску. Най-известният грузински политолог и от началото на годината министър на образованието Гия Нодия също бе категоричен, че урокът е бил не само за Грузия, но и за Украйна и за НАТО. "Путин заяви, че Русия е основната стабилизираща сила в Кавказ и ще бъде така още дълго време. Един вид "ето докъде води ровенето ви в задния ни двор", коментира Нодия пред "Капитал".

Картечници вместо самовари

Възможно е Русия да е стъпила на този път, без да съзнава напълно всички последствия. Кремълската политическа сцена днес е мозайка от най-различни лични интереси на кръга около Путин и Медведев и далеч не е монолит от времето на КПСС. По всичко изглежда, че руснаците не са сигурни как точно да продължат нататък - военното съсипване на Грузия беше лесната част от уравнението. Москва обаче загуби информационната война и светът припозна в нея стария агресор. Истинската опасност от това да имаш контролиран медиен пазар, както е в Русия, е, че той лесно става платформа на пропаганда както за вътрешно, така и за външно ползване. "Основната причина да не успяваме да обясним руската гледна точка е, защото през последните години спряхме комуникацията с външния свят. Говорим единствено със себе си", констатира Борис Долгин, главен редактор на polit.ru.

Това, че полският, украинският, литовският и естонският президент пристигнаха в Тбилиси, за да изкажат подкрепа за Саакашвили, беше показателно за позицията, която съседните на Русия страни заеха. Вестник "Комерсант" я нарече санитарен кордон. Тази седмица полски преговарящи отлетяха за Вашингтон, където подписаха за разполагането на части на ПРО на САЩ на територията си в замяна на доставката на ракети "Пейтриът" и 100 американски военни, които да оперират с тях. Дори най-послушният руски съюзник в Европа - Беларус, не зае очакваната позиция и замълча, явно размишлявайки над видяното, предизвиквайки по този начин яда на Москва. Същото направиха и държави извън Стария континент като Казахстан, който има 30% руско население и тръбопроводи, отиващи към Китай.

САЩ и ЕС пък останаха в позицията на наблюдатели на руската инвазия и ако за европейците това не е нещо ново, американците определено не обичат да се чувстват така. Джордж Буш и държавният му секретар Кондолиза Райс използваха най-суровия език от края на студената война насам. Буш предупреди Русия, че ако не се изтегли от суверенната територия на Грузия, рискува мястото си в "дипломатическите, политическите, икономическите и структурите на сигурността на XXI век" (виж на стр. 13). Членството в Световната търговска организация например, което зависи от одобрението на Украйна, САЩ и за руско съжаление Грузия, очевидно се отдалечава във времето, а Г-7 направи няколко бързи заседания, без да вика Русия. Изолацията, в която изпадат в последните години, подхранва гнева на новите руски лидери. Грузинската война ще засили това чувство до нови висоти.

Скритото лице на Русия

Така Европа очевидно има проблем. "Целта на новата руска студена война", каза в интервю за "Капитал" дни преди избухването на конфликта Едуард Лукас - журналист от сп. "Икономист" с дългогодишен опит в Русия, "е да контролира напълно региона, който разглежда като своя сфера на влияние." През 2007 г. руски военни части близо до границата с балтийските държави отиграха операция по "спасяването" на рускоговорящи части от населението на тези държави, като в това се включваше окупиране на летищата и пристанищата, за да се попречи на изпращането на военна помощ от страна на НАТО. Такава операция, разбира се, е изключително слабо вероятна именно заради членството на Литва, Латвия и Естония в НАТО. Други обаче имат съвсем сериозни основания за притеснение.

Москва вярва например, че Украйна ще бъде фатално разделена относно членството в НАТО и източната част от сраната няма да приеме такова решение. "Комерсант" преди време цитира думите на Путин пред американския президент Джордж Буш, че "Украйна дори не е държава. Част от нея е Източна Европа, а друга значителна част й дадохме ние". Подсилването на противоречията и дори разцепване на Украйна в този смисъл би било "честна игра" според правилата на Кремъл. "Украйна е следващата политическа фронтова линия. Шансовете на Грузия за НАТО са разрушени, но на Украйна не са, така че очаквайте напрежение", казва Попеску. Първото напрежение ще възникне около руския флот, който тръгна от Крим, за да блокира Грузия, и така направи Украйна косвен участник във враждебни бойни действия. Страната отказа да приеме руските кораби обратно и ако Русия се опита да ги върне, противопоставянето е реална възможност. "Те провокират насилие в съседна държава и под претекста защита на руското население използват сила. Този сценарий може да бъде повторен и в Крим", каза пред "Капитал" професор Юри Федоров - един от най-известните специалисти в тази област. Азебрайджан, където според експерти Русия поощрява сепаратистки движения, е в същата ситуация.

"Посланието, което Москва изпраща с инвазията в Грузия, не е насочено към Вашингтон и Брюксел, а към столиците на другите държави от бившия СССР и към самите руснаци - Русия вече не е на колене", каза в своя коментар Даниел Кимидж от радио "Свободна Европа". Основният проблем на философията на Кремъл е, че вижда събитията като игра на победители и губещи, а не като партньорство, от което всички да печелят. За ЕС, който изповядва решаване на проблемите със съседите си, като говориш с тях, руското поведение е брутален прозорец в различна ера. Федоров смята, че "с действията в Грузия, Русия разкри истинското лице на своята външна политика и политика по сигурността, която изобщо не е продуктивна".

Единственият адекватен отговор може да дойде от Европа. "Европейското нежелание да се ангажира с конфликта в Абхазия и Осетия в продължение на дълги години окуражи и Русия, и Грузия да търсят разрешение със сила. Ако това нежелание за ангажираност остане факт, ще продължи и дестабилизацията на региона", казва Андрю Уилсън от Центъра за изследване на Източна Европа и Европейския съвет за външна политика. По-силен интерес към Украйна, Молдова и Азербайджан ще бъде добро начало за ЕС. Грузия също не може да бъде изоставяна. С действията там Русия доказа, че има много скрити рани, за които иска да си връща. Европа трябва да се постарае да ги излекува, за да не допуска повече войни.

Образи, които разделят: гледката на нахлуващи руски войници предизвиква неприятни спомени у много държави. Източник: Reuters