Шестте от запаса

Свиване на амбициите

Година след войната Грузия е разорена и разчленена, а Русия е изнервена от несигурността, която цари в Кавказ. Мирните преговори буксуват, десетки хиляди са все още без дом, а провокациите по новоначертаната граница продължават непрекъснато. Грузия иска да си върне Южна Осетия и Абхазия (признати само от Русия и Никарагуа), но няма идея как, а Русия иска да ги отдели окончателно и официално, но търпи провал в търсенето на международно признание. В Украйна пък до миналата седмица нямаше яснота как ще бъде посрещнато следващото плащане по газовите дългове към Русия. Новото правителство на Молдова, ако бъде съставено скоро, ще има крехко мнозинство и ще посрещне най-тежката криза в края на годината. В Украйна имаше срив с 31% на индустриалната продукция, в Молдова с 25%, а в Армения - с 11% (Азербайджан е изключение заради износа на нефт и газ). Това бе съчетано с инфлация - средно 13% от началото на годината. В Грузия единствено международните помощи в размер на 4.5 млрд. долара спасяват страната от фалит и социални безредици.

Отговорът на Брюксел беше Източното партньорство, което трябваше да стабилизира, без да обещава членство и да влезе в зоната на интереси на Русия, без да влиза в конфликт. Шведско-полската инициатива на ЕС обаче страда от политически, финансови и стратегически ограничения. Тя замени политиката на добросъседство и предлага на шест държави (Украйна, Беларус, Молдова, Армения, Азербайджан и Грузия) задълбочени връзки в области като търговска и визова либерализация, енергийна сигурност и институционално изграждане. Това, което очевидно не предлага, е перспектива за членство. "Морковът не е достатъчно голям", признава пред "Капитал" Томас Валашек от Центъра за европейска реформа. "Но в момента просто няма консенсус за разширяване. Това е най-доброто, което можем да предложим." Според него обаче фактът, че Брюксел вече не слага например Украйна заедно с палестинските територии, е важен. "Тези страни вече са в друга категория, която предполага, че един ден, в по-добри времена, всяка една от тях може да получи европейска перспектива за членство. Това беше тяхно искане отдавна."

Поелата ръководството на ЕС Швеция побърза да обясни, че ще обърне внимание на "ежедневните проблеми" на хората и на конкретните мерки, в които това партньорство ще бъде ефективно. Това обаче бе подкопано още в самото начало - дипломатите смениха дългосрочната цел "безвизово пътуване" с "постепенна визова либерализация", и то само за бизнесмени и студенти. Грандиозните цели също така контрастират със скромното финансовото обезпечение (виж таблицата). "Ако се сравни тази сума с онази, която се дава на Балканите, парите са смешни, коментира пред "Капитал" политологът Иван Кръстев. ЕС не иска да обещае повече, отколкото може, защото това ще предизвика криза вътре в съюза."

Експерт от Европейската комисия, участвал в преговорите, разказа пред "Капитал", че миналата година, когато страните членки са дали мандат за развитие на партньорството, намеренията на всички са били то да се развива без излишна амбиция, но с достатъчно бързи темпове. "Партньорството нямаше за цел да се превърне в широко рекламирана инициатива - това очевидно дразни Русия, а и можеше да създаде нереалистични очаквания в страните партньори, някои от които не приемат "не" за отговор на въпроса дали ще станат членки. Но глобалната рецесия до голяма степен посече амбициозния елемент. Не е изненада, че в тази ситуация някои побързаха да намалят обхвата на Източното партньорство."

Освен финансовото свиване идеята претърпя и политическо. Стартът на 7 май бе тромав и неуверен, като бе далеч от бляскавата церемония, с която например ЕС приветства страните от новосъздадения Средиземноморски клуб. От големите страни в ЕС единствено германският канцлер Ангела Меркел присъства на събитието в Прага. Причината - страни като Испания, Франция и Италия смятат, че центърът на тежестта в съюза се е пренесъл прекалено на изток, особено с Петото разширяване, казва експертът от комисията. Toва е всъщност стратегическият аргумент, а икономическата криза е по-скоро повод. "Има ги и германците, които питат защо на нас Молдова да ни е по-важна от Русия", допълва Кръстев. Според Весела Чернева от Европейския съвет за външна политика, "доколкото няма единна европейска политика по Русия, няма и такава по периферията, защото те винаги се пресичат".

Така лошата ситуация в региона се натрупва към тази скептичност вътре в ЕС. Малко преди старта на инициативата правителството на Украйна буквално се разпадна, като премиерът Юлия Тимошенко и президентът Виктор Юшченко влязоха в поредния конфликт помежду си. "Така основната държава в инициативата беше в такова лошо състояние, че имаше съмнение в ЕС дали изобщо трябва да се занимава с източните партньори и дали те не са безнадеждни, казва Валашек. Разбира се, отговорът е, че не можеш просто да отпишеш цял регион. Трябва да работиш с това, което имаш."

Границите на руската сила

Русия, за разлика от ЕС, няма проблем да работи с реалностите в пост-съветското пространство. Изследване на Европейския съвет за външна политика отпреди няколко месеца констатира, че благодарение на езика, църквата и носталгията Москва засега надиграва ЕС в региона. Тя не налага визови ограничения на искащите да работят и пътуват граждани на бившите съветски държави, а руските медии са основни играчи на информационния пазар там. Местни издания на "Комсомолская правда" например се радват на огромен интерес в Молдова, Беларус и Украйна, а руския канал ОРТ (който е под контрола на Кремъл) е с висок процент на гледаемост. Основен елемент на руската мощ остават и енергийните ресурси. Русия притежава отчасти или изцяло тръбите в Молдова, Беларус и Армения, има вероятност да получи достъп до украинската мрежа и наскоро договори изкупуването на големи количества газ от Азербайджан. Москва също така предоставя кредити на затруднените държави, които идват с непрозрачни и неясни условия.

Това влияние обаче започва да търпи промяна. Търговският оборот с ЕС например в последните пет години се увеличава, докато този с Русия се смалява. Войната с Грузия нанесе също сериозна вреда на имиджа на Русия, тъй като във всичките шест страни има руски войници. В Азербайджан например тези, които смятат руснаците за враг, са се увеличили с 5% в последната година. На срещата на ОНД през юни дойдоха само пет от десетте държави - Украйна и Беларус липсваха. "Старите елити си отиват", констатира също Кръстев. Според него, много от проруските партии в тези държави не позволяват да им бъде диктувано отвън какво да правят. Виктор Янукович в Украйна е типичен пример, казва той. Друг пример са комунистите в Молдова. В разговор с тях става ясно, че въпреки реториката, те поставят на първо място сред целите си обвързване с ЕС. Проблемът, както отбелязва един от видните руски анализатори - Вячеслав Никонов, е че "Русия няма идеология, която да предложи".

Малки, но самостоятелни

И Москва, и Брюксел обаче ще трябва да имат предвид, че става въпрос за шест доста различни държави. Докато Беларус е диктатура, а Азербайджан е малко по-лек авторитарен режим, Украйна, Грузия, Армения и Молдова все пак имат работещи, макар и с дефекти, демократични системи. Едни са на ръба на фалита, други - не. "За всяка от тях трябва ушит по размер пакет от мерки, казва Весела Чернева. Разбира се, ЕС има страшно много опит в реформата на правосъдие, полицейски, военни и други реформи, но това може да се случи само когато местните елити го поискат. Основната разлика със Западните Балкани е, че докато там имаме голямо мнозинство за европейска интеграция, в тия страни само една (Молдова) е с ясно изразено подобно мнозинство."

Конкретен пример е Беларус, чийто авторитарен президент Александър Лукашенко доскоро беше най-близкият съюзник на Москва, но от грузинската война насам опитва двойна игра, без да иска членство в ЕС. "За страна между два големи властови центъра единственият реален курс може да са добрите отношения и с двата. Не правим приятели за сметка на други", заяви външният министър на страната Сергей Мартинов. Минск отказва да признае и Южна Осетия и Абхазия, което също е плесник за Кремъл, но няма намерение да се извърта изцяло към ЕС. В това се крие дългосрочното разрешение на ситуацията, смята Кръстев. "Това, което се е случило в постсъветското пространство, е, че са се появили едни малки държави и несигурни лидери, които ползват енергията от конкуренцията между ЕС и Русия, за да стабилизират държавите си, защото целия им ресурс е тази конкуренция. Те ще продължат да са слаби и на ръба на провала, но ще стават все по-национално осъзнати. След 10-15 години този процес няма да позволи да се контролира това пространство отвън." Това не е най-добрият, но не е и най-лошият сценарий. След замръзването на диалога между Русия и ЕС миналата година е нереалистично да се очаква, че те ще си сътрудничат в този пояс. Но на този фон ще е успех дори ако танковете повече не влязат в действие.

по темата работи и Ирина Новакова, Брюксел

Автор : Капитал Преглед на оригинала