Дмитрий Рогозин: Дойде времето Русия да се смее

Къде другаде има руски малцинства, които Русия възнамерява да защитава, както в Южна Осетия и Абхазия?

Малцинствата не са само руски проблем - има унгарци в Румъния, турци в България... Важно е да не се впускаме във взаимни провокации, а да осигурим спокойствие на сънародниците ни. Защо например на руснаците в балтийските страни им се отказват граждански права? Те са втората най-голяма етническа общност в тези страни. Това пречи на приятелските отношения на Русия с Естония и Латвия. Но искам да изясня нещо - в Южна Осетия се намесихме не само защото там живеят руснаци; бихме защитили по същия начин всяка малка нация в района ни, която е застрашена от изтребване - евреи, българи, всички. Как можем да стоим безразлични, ако срещу цивилно население се стреля с ракети?

След всички тежки думи, изречени в последните седмици, има ли място за конструктивен разговор между Русия и НАТО?

Като фаворит на Вашингтон Саакашвили внася нестабилност в Кавказ от години. От началото на август аз бях в постоянна комуникация с НАТО, искахме да използваме механизмите за сътрудничество, с които разполагаме, и да спрем агресията с общи усилия. Поради някакви причини Америка блокира този процес. Затова смятаме, че посещението на генералния секретар на НАТО в Тбилиси на 15 и 16 септември, въпреки че е планирано отдавна, е неморално и не на място. Надявахме се, че колегите ни в НАТО ще разберат, че тази визита ще бъде изтълкувана като морална подкрепа за Саакашвили, което е напълно нередно.

Поведението на американците беше скандално - за мнозина САЩ също бяха участник в този конфликт, тъй като те въоръжаваха грузинската армия. Що се отнася до европейците, от тях очаквахме не просто пропаганда, а обективна оценка кой каква роля изигра в тази война, и защо. Разчитахме, че ще подходят балансирано. Ние имаме икономически и приятелски отношения с Европа; заедно изграждахме общ европейски дом, който сега е бомбардиран отвътре от разни реваншисти с мислене от Студената война. Не очаквахме такова лицемерие.

Приключи ли разширяването на НАТО на изток според вас?

Ние смятаме по-нататъшното разширяване на НАТО за контрапродуктивно и много, много опасно. Ако НАТО не беше обещало членство на Грузия, нямаше да се стигне до агресия. Саакашвили възприе това обещание като индулгенция. Доскоро се отнасяхме към неговото поведение, както слон реагира на лая на кученце. Но когато започна да издевателства над малка нация като Южна Осетия, която само преди четири години преживя трагедията Беслан, не можехме повече да се преструваме, че нищо не се случва.

Ако НАТО се преструва, че няма значение с кого си стиска ръцете, и отказва да види кръвта по тези ръце - тогава тази организация не може повече да бъде наш партньор. Ако НАТО предложи на Грузия план за действие към членство, ще прекъснем цялото си сътрудничество с тази организация.

Ако Киев реши да продължи пътя си към НАТО, какво ще се случи с Източна Украйна?

Украйна е друга версия на кавказката драма. Там управляващата коалиция се пропука заради въпроса с членството в НАТО, премиерът и президентът не си говорят заради Грузия. Това показва отново колко е рисковано НАТО да стъпва в региона. Мнозина в Украйна сега са притеснени и има защо - президентът Виктор Юшченко продаваше оръжия на Саакашвили, а и имаме информация, че украински въздушни сили може да са замесени в стрелбата по руски самолети над Грузия.

Освен всичко за нас Украйна е люлката на руската цивилизация; ние идваме от Киев. Украйна е нашата майка, това е нашето семейство. Не може просто да откъснеш дете от майка му - ние няма да допуснем това.

Идва зима, има ли опасност от прекъсвания в доставките на газ към Европа?

Откъде идват тези страхове? Ние никога не сме поставяли въпроса за прекъсване на доставките към европейските ни партньори. Има два елемента в нашата страна, които остават непроменени, каквото и да се случва - дисциплината в енергийните доставки към партньорите ни и готовността да използваме ракетните си системи. И двете са изправни. През 1991 г. в Русия нищо не работеше - но дори тогава тези два елемента бяха в пълна готовност. Не се съмнявайте в репутацията ни в тези две области.

Готови ли сте да използвате втория елемент така, както прилагате първия?

Той е гаранция за нашия суверенитет - от времето на студената война досега. Това е нашата гаранция за сигурност.

Черно море е стратегическа зона за сигурност. Русия готова ли е да я подели с НАТО?

Всички страни в Черноморския регион трябва да са много внимателни с тази тема. Никакви военни действия не трябва да се развиват в Черно море, иначе ще се стигне до екологична катастрофа, ако не до военна. Под дъното на морето има серен водород - и в случай на военна дейност той може да доведе до екологично бедствие. Затова и предупреждаваме НАТО да спре да показва мускули в Черно море; сега те казват, че доставят хуманитарна помощ на Грузия - а защо с военни кораби? Искаме румънците, българите, всички страни около Черно море, да внимават много какво правят, и какво позволяват да се прави в техните води. Черно море трябва да се използва за търговия и туризъм, не за военни цели.

България има исторически връзки с Русия, но днес е член на НАТО, домакин на американски военни бази и поддръжник на членството на Грузия в алианса. Русия смята ли България за съперник?

Русия е загубила много животи, за да защитава България, и никога не сме съжалявали за това. Имаме същата вяра, същата кръв и между нас няма лоши чувства. Вашият президент Първанов ми е личен приятел. Но България многократно ни е изоставяла - и след това е взимала правилното решение, когато победата е била на наша страна. Сега България отново е в грешния лагер - НАТО. Но това си е ваша грешка и от вас зависи да я поправите все някога.

Тази седмица ЕС изпрати най-високопоставените си представители в Москва, за да питат как там виждат бъдещите си отношения с Европа. Как тълкувате отговора, който получиха?

Ние искаме да се приложи плана "Медведев - Саркози" - всяка буква от него. Но с този план има проблем - всъщност има няколко плана. Един, подписан от Медведев и френския президент Никола Саркози в Москва на 12 август; в Тбилиси обаче Саркози не успя да убеди Саакашвили да го подпише, и думата статут беше променена на сигурност за Абхазия и Южна Осетия. Този план беше предаден на държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс, а тази черна американска пантера принуди Саакашвили да подпише друг план, в който изобщо липсват шестте точки. Съветът за сигурност пък отново промени плана... Ние ще обсъждаме само оригиналния документ, подписан от Медведев и Саркози в Москва. ЕС се интересува най-много колко руски войски има в Грузия и кога ще се изтеглят те. Ще отговоря веднага - имаме 400 души военен персонал в демилитаризираната зона, разположени в 19 контролни пункта. Те ще останат, докато пристигне мироопазваща мисия на ОССЕ или обща наблюдателна мисия между нас и ЕС. Тогава ще се върнем на позициите си отпреди 6 август.

Вие предложихте нова външнополитическа концепция за промяна на архитектурата за сигурност в Европа. Как изглежда тази идея сега, след последните събития, и има ли място за САЩ в нея?

Тази концепция беше представена през юли. Нужна е обща система за сигурност на Европа, САЩ и Русия. Америка е част от нея, става въпрос за зона за сигурност от Ванкувър до Владивосток. Трябва да спрем да действаме разделени на блокове, а да преминем към обща, взаимосвързана сигурност.

Последният месец възроди страха от Русия; инвеститорите се оттеглят, страната ви е неразбрана и в международна изолация. Струваше ли си да платите тази цена заради войната с Грузия?

Историята ще ни съди. Историческата правда ще е на наша страна. Западът стана циничен и подъл, морално беден и действа по двойни стандарти. Ще минат няколко месеца и всичко ще се нормализира. Но ние ще извлечем своите поуки. Две страни ще платят сметката - Грузия и САЩ. Грузия трябва да се излекува от националистическото популистко заболяване. САЩ загубиха репутацията си. Това, което Америка направи в последните години, ги срина в очите на много хора по света.

Значи, Русия се връща в голямата игра?

(Дълга тишина) Да. Но всичко ще е наред. В миналото имаше моменти, когато си мислех, че сме загубили всичко в лицето на обиди и неприязън. Повтарях си, че нещата ще се обърнат, че ще дойде време да погледнем назад върху ситуацията, и да се смеем. Времето дойде, и ще завърша с подходяща шега. В Русия оптимистите учат английски, песимистите учат китайски, а реалистите учат устройство и действие с автомат "Калашников".