Свада по съседски

Промените в словашкия закон за езика подготвиха почвата за

Ескалацията на отношенията

с Унгария около пътуването на Шойом. Поправките, които влязоха в сила на 1 септември, предвиждат глоби от до 5000 евро при използването на различен от словашкия език в официалните комуникации в страната. "Това са глоби само за институции и организации, не за частни лица", уверява Стано. Той казва, че законът изобщо няма да засегне личните разговори на хората и ако например пациент от унгарското малцинство отиде при лекар от същото това малцинство, двамата спокойно могат да говорят на унгарски. Проблемът според Стано е в това, че много общини, където преобладава унгарското малцинство, официални информации например за профилактиката на водните тръби или ремонти на газови инсталации се публикува само на унгарски и останалите словашкоговорещи жители просто не могат да ги разберат. Официалните документи трябва да са и на словашки език, казва Стано, но от обясненията му не става ясно защо е нужно гласуването на специален закон, след като въпросът за официалния език по принцип се регулира от конституцията на съответната страна. Промените в словашкото законодателство накараха обаче унгарското малцинство да се почувства директно засегнато. Будапеща не се забави с намесата си, заявявайки, че ще се обърне към ООН и Съвета на Европа, и въпреки че после леко се отдръпна от първоначалните си гръмки изказвания, това предизвика очаквано раздразнение в Братислава. Словакия недоволства от постоянните обвинения от страна на Унгария, че не се грижи достатъчно добре за унгарското малцинство в страната и за добрия му жизнен стандарт. И въпреки че въпросът за пълна автономия не е бил подеман поне открито, това, изглежда, е един от големите страхове, витаещи над главите на управляващите в словашката столица. "Те (унгарците – бел. ред.) казват, че не искат автономия, но всичко навежда на други мисли", казва Стано и добавя, че подобно нещо би било пагубно за малка страна като Словакия (не случайно тя още не е признала независимостта на Косово). Друг е въпросът дали това не е само параноя и какъв би бил смисълът от една подобна автономия в рамките на ЕС. Чешкият политолог Иржи Пехе смята тези словашки страхове за абсолютно безпочвени. "Не знам от какво се страхуват, защото Южна Словакия няма да се отцепи от страната. Това не би било възможно в рамките на законодателството на ЕС", каза за "Капитал" политологът. Той смята словашката забрана за влизането на Шойом в страната за преувеличена. Тя според него и е пропуснат шанс от страна на Братислава да покаже политическа зрялост, като просто игнорира действията му. "Словашката реакция показва липса на самоувереност - болест, типична за една млада държава", каза Пехе.

Словесната война между словаци и унгарци накара мнозина да си зададат въпроса дали има опасност от подобно развитие на нещата и в други краища на Европа. На фона на възхода на националистическите партии и движения в много източноевропейски страни през последните години последиците от глобалната финансова и икономическа криза са добра основа за процъфтяването на популистки идеи. В Естония и Латвия например има значително руско малцинство. България също е във фокуса на интереса със своето турско население. Възможно ли е и в тези страни да се появи междусъседско напрежение подобно на това между Словакия и Унгария? Отговорът на експертите от Economist Intelligence Unit е не. "Основните причини в словашкия случай бяха правителство домакин, готово да се поддаде на натиска на националистически партии, и правителство на съседна страна, което е решено да упражнява културните си прерогативи, независимо дали това може да погази чувствителни точки у правителството домакин", пише в нов анализ на Economist Intelligence Unit. Той заключава, че "няма доказателства за такава комбинация (от фактори – бел. ред.) в другите потенциални случаи".

Това е добра новина за целия ЕС, който засега се държи настрана от междусъседските препирни в Централна Европа. Швеция, която е начело на ротационното председателство до края на годината, обяви споровете между Братислава и Будапеща за двустранен въпрос. Някои наблюдатели обаче смятат, че ЕС се опитва да посредничи за разрешаването на конфликта по неофициални канали. "Естествено, че чисто символично ЕС трябва да се намеси", смята проф. Филцмайер. "В двете страни обаче ЕС е слабо популярен и при опит за намеса може още повече да засили позициите на националистите. Той може да посредничи само зад кулисите." Economist Intelligence Unit обаче тълкува официалното мълчание на Брюксел малко по-различно: "Посредничеството в подобни диспути е деликатна работа и на ЕС му липсват механизми и очевидно куража да се заеме с това."

Междувременно за 10 септември вече е планирана работна среща между премиера на Словакия Роберт Фицо и унгарския му колега Гордон Байнай. Ако две съседки, които са членки на ЕС, имат някакви двустранни проблеми, но им се налага да търсят трета страна като посредник за тяхното разрешаване, това ще накърни репутацията на целия Евросъюз, категоричен е Стано. "Словакия и Унгария са две равнопоставени членки на ЕС. Предварително условие за членството им е известна зрялост. Би трябвало да сме достатъчно зрели и способни да разрешим проблемите си сами", казва говорителят на словашкото външно министерство, който е оптимист за двустранния конфликт. "Ние сме съседи и ще продължим да живеем заедно. Нямаме друга възможност, освен да се разберем."