Националисти от всички страни
Ниската избирателна активност може да помогне на крайнодесните и други периферни партии да увеличат присъствието си в Европейския парламент
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Единственият начин вотът за Европейски парламент (ЕП) да привлече вниманието на избирателите, изглежда, са скандалите. А тази година, когато социологическите проучвания вещаят рекордно нисък брой гласуващи, явно и това няма да помогне. Досега най-слабият резултат в трийсетгодишната история на изборите за ЕП бе през 2004 г., когато само 45% от европейците дадоха гласа си, но според последните сондажи тазгодишният евровот няма да успее да активизира дори и 35% от гражданите на ЕС. На този фон радикални политически партии имат шанс да спечелят от ситуацията и може значително да увеличат присъствието си в европейската институция. Крайнодесните, крайнолевите и други периферни формации, обединени около единични проблеми, могат да получат около 150 от общо 736 места в новия Европейски парламент, прогнозира интернет изданието TheParliament.com и припомня, че на предишните избори преди пет години този набор от политически партии е спечелил около 50 депутатски мандата.
Благоприятната ситуацията за радикалите се дължи и на факта, че европейската тематика не успя да си проправи убедително път в предизборните кампании в страните ЕС. Според редица политолози на изхода от този вот се гледа по-скоро като на показател за степента на доверие на избирателите към собствените им национални правителства и управляващи партии, отколкото като на избор на представители в една от най-важните институции на ЕС. И това важи далеч не само за страни като България или Чехия, на които скоро им предстоят национални избори. Добър пример е Централна Европа - границата между "стара" и "нова" Европа и регион, който 20 години след падането на желязната завеса, вместо да се превърне в символ на европейското единство, е по-скоро пример за растящ национализъм, разединение и междусъседски спорове.
Дори в Чехия, която в момента държи ротационното председателство на ЕС, изборите за европарламент съвсем не са в центъра на обществения интерес. Въпреки че сравнително голям брой чехи са заявили намерението си да пуснат бюлетина в евровота на 5 и 6 юни (46% според Евробарометър), активността на избирателите остава ниска. "Причината е, че чехите не се интересуват много от ЕП и не знаят какво прави той", обясни за "Капитал" чешкият политолог Иржи Пехе. "Друг проблем е, че чешките партии се отнасят към тези избори като към репетиция за предсрочните национални парламентарни избори през есента", добави Пехе. И докато основните политически сили в Чехия се концентрираха върху социалната и икономическата тематика в предизборните си кампании за европарламента, националистическата Народна партия (НП) и ултрадясната Работническа партия (РП) завихриха
Шумен скандал
около политически некоректни предизборни клипове, който кулминира в забрана за излъчването им в национален ефир. Три от противоречивите радиореклами на РП (за която се говори, че поддържа връзки с чешкото неонацистко движение), носеха заглавия като "Отхвърляме този режим", "Проблеми с циганите" и "Работническата младеж и националния социализъм", и след отказа да бъдат излъчени по чешкото радио бяха качени на интернет страницата на формацията. Огромен скандал предизвика и видеоклип на НП, в който партията предлага "окончателно решение на ромския въпрос". Това е термин за политиката на нацистите срещу ромите от времето на холокоста. Пускането на клипа в ефир предизвика серия от протести в Чехия, включително от страна на премиера Ян Фишер. За щастие, агресивната и брутална реторика на чешките десни радикали явно не намира широка подкрепа сред избирателите. "Те водят предизборни кампании, но социологическите проучвания им предвещават под 1% на евровота", каза Пехе.
Скандали и публични протести съпровождаха и кампанията на австрийската крайнодясна Партия на свободата, която посегна към досега неподозиран
Арсенал от предизборни оръжия
На плакатите тя нарече деня на изборите за европарламент ден на разчистване на сметките. Това, което разбуни духовете в Австрия обаче, бе предизборен лозунг, гласящ "Вето на Турция и Израел в ЕС". Самият австрийски президент Хайнц Фишер и канцлерът Вернер Файман осъдиха похвата на Партията на свободата. "Израел изобщо не е кандидат", заяви Файман пред австрийския ежедневник Der Standard и заклейми използването на антисемитска тематика. В партията обаче не се притесниха много от критиките. В друга предизборна акция лидерът им Хайнц-Кристиян Щрахе размаха пред симпатизанти разпятието и се обяви против ислямизацията на Европа. "Западът за християните", отсече Щрахе. Изречението се мъдри на много от постерите на партията му, разлепени из цяла Австрия. Заиграването с религиозни идеи и църковни символи очаквано предизвика остра реакция от страна на Австрийската католическа църква и влиятелният австрийски кардинал Кристоф Шьонборн осъди това в една от проповедите си във виенската катедрала "Щефансдом".
Андреас Мьолцер, водещият кандидат от листата на Партията на свободата за евровота, вижда в критиките към предизборните похвати на формацията си единствено целенасочени атаки срещу една успешна кампания. "Винаги, когато социологическите проучвания предричат на Партията на свободата успех, австрийският политически естаблишмент посяга към фашистката карта", заяви Мьолцер в интервю за "Капитал".
Всъщност предизборният стил на Свободните не е изненада за никого в Австрия, смятат политолози. "Още от 80-те години Партията на свободата многократно е водила подобни
Агресивни кампании
Особено във Виена, където резултатът от евровота е много важен за лидера им Хайнц-Кристиян Щрахе, защото през 2010 г. той ще е основният кандидат в листата на партията си за местните избори в австрийската столица", обясни за "Капитал" политологът проф. Петер Филцмайер. Според него друга важна причина за шумната кампания е желанието на Свободните да мобилизират колкото се може повече от избирателите си. "Понеже участието във вотаq изглеждаq ще е под 50% и често симпатизантите на Партията на свободата не гласуват в евроизборите, чрез агресивността си партията се опитва да мобилизира своята целева група", обобщи Филцмайер. И формациятаq изглеждаq е свършила добра работа с кампанията си. Самият Щрахе бе цитиран от австрийската информационна агенция APA да казва, че очаква на настоящите избори Свободните да съберат между 15% и 30% от гласовете. За сравнение, на предишния евровот през 2004 г., разтърсени от вътрешнопартийни спорове, те спечелиха едва малко над 6%.
И докато на източната австрийска граница – в Унгария - никакви особено шумни скандали около местната крайнодясна партия "Йоббик" не разтърси местния и международния политически пейзаж, тя също се стяга за изборна победа. Последните социологически проучвания обещават на "Йобик" около 6% на евровота, което ще й гарантира влизане в Европейския парламент още преди да е успяла да изпрати свои депутати в унгарския. "Изборите за ЕП са лесна игра за
Партиите на протеста
"Йобик" е онази политическа сила, която най-остро се разграничава от политическия елит в страната и открито адресира теми табу, като например ромите, евреите и корупцията", каза за "Капитал" унгарският политолог Золтан Кисели. В потвърждение на неговите думи кандидатката на "Йобик" за европарламента Кристина Морвай обясни в интервю за англоезичния унгарски вестник The Budapest Times, че програмата на партията се върти около две основни идеи – "Унгария принадлежи на унгарците" и "начин на мислене, основан на хората и общността вместо на парите и печалбата". На въпрос на изданието към коя фракция в Европейския парламент ще се присъедини "Йобик", ако успее да влезе в него, Морвай отсича: "Със сигурност тази на евроскептичните фракции." И добавя: "Ние сме настроени критично към корумпирания и прекалено бюрократичен ЕС, който се ръководи от лобисти и е недемократичен и непрозрачен. В този смисъл, искаме да постигнем фундаментални промени към една Европа на нациите." Реториката й, впрочем, много наподобява тази на австрийските й съседи от Партията на свободата, която също не вижда противоречие във факта, че националистически партии участват в избори за наднационални институции и търсят съюзници извън националните си граници. "Естествено, че патриотичните партии имат различни тематични акценти една от друга. Но важните теми като борбата за една друга Европа, за една Европа на свободните държави и народи е голямата обединяваща идея", казва кандидатът за евродепутат на австрийските Свободни Андреас Мьолцер. И изрежда теми, вариращи от неприемането на Турция в ЕС до отхвърлянето на Лисабонския договор и спирането на "масовата имиграция".
Нови европейски гласове
Изборите за Европейски парламент (ЕП) тази година предложиха на избирателите богат букет от възможности. Наред с традиционните формации от всички политически спектри (включително по-радикално настроените), в много страни са появиха и по-необичайни кандидати и партии.В Унгария, където крайнодясната партия "Йобик" печели подкрепа не на последно място с атаки срещу местното ромско население, MCF Ромско единство - първата унгарска етническа ромска партия - също се включи в надпреварата за ЕП. "Унгарските депутати обикновено застават зад ромските въпроси само по време на предизборни кампании. В същото време условията на живот на ромите са лоши навсякъде в страните от бившия соцблок", каза лидерът на ромската партия, 21-годишният студент Золт Киш, цитиран от AFP. Той се надява формацията му да спечели едно или две места в ЕП. Теоретично, това не е невъзможно. За да получи поне едно депутатско място, на партията ще са й нужни 150 000 гласа, а по официални данни ромското население в Унгария е около 600 000 души. Въпреки това засега поне изглежда, че новата ромската формация няма да успее да привлече необходимия брой избиратели, смятат редица наблюдатели.
Интересна кандидатура се появи и в съседна Словакия. Популярният словашки певец и актьор Ибрахим "Иби" Майга, родом от Мали, участва в евровота в листата на малка лява партия. "Много словаци ме познават като комедиант, но не знаят, че говоря шест езика и имам университетско образование," каза той пред агенция UPI. Майга е дошъл в Словакия като студент и живее в страната от близо 20 години.
Друга централноевропейска страна - Чехия, въпреки националистическите залитания на някои среди, също демонстрира отвореност и толерантност. Сред кандидатите за евродепутати на доскоро управляващата Гражданска демократическа партия е Раймонд Асукуо, нигериец по рождение, който идва в Чехия през 1984 г. със стипендия от пражкия Институт за химически технологии. "Бих искал моята кандидатура да означава, че малцинствата в Чешката република могат да допринесат много за страната, в която живеят," казва Асукуо, цитиран от чешкия англоезичен вестник The Prague Times. Михаел Олайеми Олауепо, също от нигериец, живеещ в Чехия, обяснява, че кандидатурата на Асукуо може да послужи като вдъхновение за други имигранти да участват по-активно в живота на страната, в която са се установили. "Това означава, че Чехия всъщност е изминала дълъг път", прибавя Олауепо.
11 коментара
Все пак и много извесни диктатори са дошли на власт така. Които както си го надроби.
България ще е единственото изключение. Едно нещо обединява българите - било леви, било центристи, било десни, било националисти Колкото и да се потят над клавиатурата да бълват по форумите, в неделя всички ще са за гъби. Както на понеделника след великден хората си разменят боядисани яйциа, така и в понеделник след изборите всеки българин черпи другия с гъби, приготвени по най-различни начини.
Не така обаче е положението по ромските маали и тутунджийските села. Ето защо очаквам пълен триумф на малцинствата, вместо на ултрадесните. От гледна точка на европейците това ще бъде прието като признак на етническа толерантност и надскачане на балканските стереотипи. Само да не вземат повече от 50%, защото тогава на много българи гъбите ще им приседнат наистина!
засега зелените ми изглеждат приемливи като кауза и поведение.
АТАКА вземи си хапчето,с кого ще ходи дъщеря ти си е нейна работа.
Прост народ - слаба държава.
Крайнодесните партии не са действителна сила. Те са по-скоро показател за наличието на социално неравенство или други проблеми в общетвото. Част от проблемите са и наречената "положителна" дискреминация. Където обществото приемник, става жертва на по-нискокултурни малцинства. В България чуствимото присъствие на АТАКА в поличитеския живот, говори за наличието на патология в нашето общество.
Това е шанс за Зелените! Гласувайте!
Ну погоди,изклу4ително вярно.по добре не бих могъл да го кажа.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.