Апостолис Фотиадис, Атина
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
В Гърция вече стана традиция всеки голям пожар, който освети некадърността на държавата, да води до предсрочни избори.
Подобен сценарий имаше през 2007 г., а днес той се повтаря. Преди две години премиерът Костас Караманлис, лидер на дясната партия "Нова демокрация", потърси подкрепата на избирателите на предсрочен вот, за да може да продължи с крайно наложителните и непопулярни реформи. Миналата седмица в традиционното си ежегодно обръщение към нацията от изложението в Солун той се оправда с икономиката като повод отново да свика извънредни избори. Със сигурност не е особено забавно да говориш за рестриктивни икономически мерки, които ще бъдат наложени на и без друго претоварената със задължения средна класа във време на рецесия, а след това да помолиш същата тази средна класа да гласува още веднъж за теб. Но при всички случаи е по-добре да обсъждаш тези проблеми, когато всички останали теми, свързани с управлението, се изчерпват със забъркването на правителството в поредица от скандали и очевидната му неспособност да се справи с дълбоката социална криза, която опасно изостря общественото мнение срещу управляващия елит.Ако внимателно се вслуша в думите на Караманлис, човек не може да не се зачуди дали това не е опит за зрелищно самоубийство. На практика мерките, които предлага, означават елиминиране на привилегиите на обществения сектор и замразяването на всички доходи за период от две години. Но за разлика от действията на повечето му приближени, които го умоляваха и предупреждаваха да остане на власт въпреки колапса на партийния рейтинг (в момента на около 7% след основния враг ПАСОК), твърдата игра на Караманлис не е акт на отчаяние, а внимателно премислена
Политическа маневра
Той е откровен за положението на икономиката. Нещо повече – представи подробен списък със спешни мерки, които следващото правителство, каквото и да е то, трябва да предприеме. Ако номерът мине, той ще държи инициативата и ще определя хода на предизборната кампания. Така няма да позволи на опозицията да го притисне и да му наложи да се извинява за скандалите, в които кабинетът бе замесен през последните пет години на власт, или за показаната неспособност да управлява държавата и да прилага последователна политика от 2007 г. насам. ПАСОК пък ще трябва да дебатира за конкретни мерки и политика с Караманлис - дискусия, в която той ще се държи като премиер, който е в опозиция. Мария Сурмопуло, политически анализатор от Kapa Research, обясни за "Капитал", че кратката предизборна кампания и силно притеснения електорат са доста взривоопасна комбинация и това силно ограничава възможностите на партиите в кампанията. "Това си личи по умерената тактика, която използват и "Нова демокрация", и ПАСОК ", твърди Сурмопуло. "От това, което видяхме до момента, "Нова демокрация" са избрали да се обърнат към електората с рационални аргументи, а ПАСОК също се опитват да избягат от поляризация на дебата. Това е разбираемо, ако приемем, че след дългия период на социално напрежение електоратът е толкова чувствителен, че негативна предизборна кампания може да се обърне в нежелана посока и да доведе до доста непредвидими резултати." Според Сурмопуло най-важният момент в тези избори е огромният брой хора, които не знаят как ще гласуват. "Те са около 26.1% според нашето проучване. Всички се надяват да привлекат гласове от тази група. Именно този факт и особеностите на избирателния закон влияят най-силно върху характера на предизборните стратегии." Всъщност тъкмо техническите подробности на избирателния закон, за които споменава Сурмопуло, до голяма степен ще определят поведението на партиите. Ако на изборите на 4 октомври нито една партия не спечели достатъчно подкрепа, за да сформира кабинет, през ноември гърците отново ще трябва да гласуват. За момента ПАСОК води в проучванията, но е много възможно тази подкрепа да не е достатъчна, освен ако повечето малки партии не останат извън парламента. В това уравнение са включени и други фактори. "Сириза", радикална лява партия и четвърта политическа сила в страната, преминава през сериозна криза, която може да й попречи да влезе в парламента; Зелената партия няма да премине 3-процентния праг. Това дава шанс на ПАСОК да привлече най-много гласове от групата на хората, които все още не са решили за кого да гласуват. Ако това не се случи обаче, никой не може да каже каква ще е атмосферата през ноември, когато ще се проведат отново избори. Възможно е Караманлис да очаква някаква изгода от една продължителна политическа криза, до която може да се стигне след второто гласуване. И затова сега само критикува, все едно е в опозиция, без да плаща цената за това, че е на власт. В такъв чувствителен политически климат вместо в губещ Караманлис се превръща в бореца, който предизвиква и оцелява, в човека, който е поел риска да говори истината и да изолира високопоставени членове от собствената си партия, забъркани в предишни скандали. Накрая може да се окаже, че тъкмо той е лидерът, когото обществото търси, тъй като 55% от избирателите искат стабилно правителство, водено от човек, който "може да свърши работа", а не широка политическа коалиция. Ако това се случи, гръцкият политически живот ще премине през най-мащабната ревизия в модерната история на страната.С ревизия или не, който и да спечели битката не го очакват особено щастливи дни на власт. С безработица, наближаваща 10%, външен дълг от 369.1 млрд. евро (един и половина пъти БВП на страната) и огромен бюджетен дефицит картината е мрачна. В Атина вече предусещат горещ декември с бунтове по повод годишнината от смъртта на Александрос Григоропулос, която подпали столицата миналата година. След идването на власт на която и да било от големите партии (които се различават само по реториката) тя ще трябва да провежда непопулярни реформи. Този път обаче електоратът няма да бъде търпелив, тъй като общественото мнение не е подготвено да толерира
Дълъг период на бездействие
от страна на новото правителство. Ако някой изобщо печели от тази бъркотия, това е крайнодясната партия ЛАОС, която постоянно се издига в проучванията и след изборите за европарламент през юни се подготвя за нов триумф. Опираща се на политиката на култа към личността, фокусирана върху лидера Йоргос Карадзаферис и приютила всички безработни шоузвезди, бивши футболисти и отчаяни десни политици, ЛАОС изглежда по-близо до мизерната действителност на гръцката политическа реалност, отколкото която и да било друга партия. Карадзаферис не крие надеждите си, че в момент на криза може да бъде поканен в коалицията за сформиране на правителство. На края, но не и последна по важност, е Гръцката комунистическа партия, която не се влияе от никаква криза и е готова отново да спечели своите традиционни 7 или 8% и да остане третата политическа сила в страната. Комунистите обаче са по-скоро останка от миналото, която на последния си конгрес реабилитира Сталин и неговото наследство, отколкото реална надежда за бъдещето.Така отговорът на въпроса какъв всъщност е залогът в тези избори никак не е лесен. Партиите се захванаха с предизборни тактики, но в кампанията почти няма политика. Патовата ситуация, в която се озова политическата система, продължава да е загадка без решение. Проблемът на политическия живот в тази страна, както образно го описа пред "Капитал" колумнистът от авторитетния в. "Катимерини" Никос Ксидакис, не може да бъде разрешен "с ротацията на невъодушевени и неспособни хора, представляващи политически династии във властта".
Според него решението няма да дойде на тези или на които и да било следващи избори, докато управляващият елит остава непроменен, тъй като проблемът се корени дълбоко в политическата класа. "Проблемът за Гърция са именно тези хора, техните партии, техните политически кланове, които експлоатират страната от десетилетия, с ненаситната си жажда за власт, а разпределянето на плячката според непоклатими интереси е единствената им грижа. Живеем в една безкрайна възходяща спирала."
12 коментара
Никой не е споменал за най-големия проблем на Гърция - държавния дълг.
Държавният дълг набъбва застрашително.
В същото време икономиката поради постоянното типично балканско лобиране от определни групи е много регулирана и затворена, като вече няма резерви за растеж.
Пенсионно-осигуртелната система е в аналогично неприятно състояние. Дефицитите се покриват от държавата трупа се нов дълг и се чакат следващите избори. В същото време различни привилегировни групички си имат малки професионални осигурителни каси, плащат по-малко, а получават повече.
Хората не желаят никакви реформи, а искат старият живот да се върне (но и сегашните доходи и инфраструктура да останат) - да се пенсионират рано, да взимат големи пенсии, да имат сигурна работа и пак да е евтино.
В Гърция предстоят 10на години икономическа стагнация и ако продължават да отлагат реформите и да чукат на дърво в един момен ще се реже до кокал.
Дългът е споменат, само не съм сигурен дали излиза на 1.5 БВП. Мисля, че е около 100 процента от БВП, което обаче пак не съответства на Маастрихтските критерии. Гърците не е трябвало дори и в Еврозоната да влизат. Политика на раздути харчове, дефицит над 3 процента, който са маскирали като военни разходи, както и дълг над 70 % от БВП дори като са влизали в зоната. Тъжната истина е, че ЕК отдавна трябваше отдавна да стартира наказателни процедури срещу Гърция.
А как ще се борят с дефицита не виждам, при положение, че съкращенията на разходите или на персонала само ще доведат до допълнителни стачки, за съжаление на управляващите гръцкото общество е солидарно със стачкуващите, има само предпоставки за засилването им и тн...
Намерих някакви данни за гръцкия бюджет. Приходите покриват малко над половината от разходите. Дори утре да се направи една конференция на донорите (каквито имаше за Бангладеш, Ирак и няколко африкански дъжави) и дългът да бъде опростен, вдругиден ще трябва си свият стандарта наполовина, защото нови пари няма повече да им даде никой.
http://www.mof-glk.gr/en/sdds/data-py-2009.pdf
Дам, прав си. За половин година дефицитът възлиза на 18 милиарда, плюс олихвяването на старите задължения и съвсем кротко си минава 100 процента БВП. Наглото в случая е, че политиката на дефицити се води от години и не само трябва да ги накаже ЕК, ами даже и в Евро-зоната не е трябвало да ги приемат въобще.
А как ще си прокарат реформите главата не ми го побира, след като първото правителство, което се опита да ги въведе ще гледа по-тежки бунтове от миналогодишните. Нали знаете, че гърците имат две хобита - първото да се обясняват колко са велики и как са люлката на цивилизацията, а второто със същите тези ръце, с които са градили чудеса, да взривяват и да рушат колкото се може повече.
Външният дълг е споменат, но той бива държавен и частен. А най-опасен е държавният (вътрешен + външен)
Говорим за 300 млрд вътрешен и външен държавен дълг. Моя е грешката, че не се изразявах по-правилно. http://progressivegreece.typepad.com/main/2007/08/
В коментарите на Икономист разни гърци споделяха, че най-доброто би било коалиция демократи плюс социалисти, но тъжната истина е, че каквато и да е коалицията Гърция трябва да започне да плаща.
Гърция е вече готова за ВОСР(велика октомврииска социалистическа революция)
Да не ги оплакваме много гърците. Още някоя и друга годинка ще могат да си плащат лихвите по дълга. Главницата им е неизплащаема, но с политиката на "количествено улесняване", провеждана от западняците, може да ударят кьоравото и да се окажат в положението на кредитен милионер по виденово време.
Паисий, златното правило на финансовите пазари гласи, че мнозинството винаги яде хурката, докато 5% от играчите си разделят 95% от печалбите. Сега всички (от Испания до Германия) са задължнели до уши - значи ще има дефлация, така че да се нае... още повече. Много бавно и много мъчително! На инфлацията ще дойде времето едва тогва, когато последните хубаво се опържат в собствен сос и станат нетни спестители. Тогава и ще се окаже, че в евтинията някой е пазрувал здраво на кредит, който инфлацията е превърнала в жълти стотинки, заедно със спестяванията на другите :-)
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.