Запознайте се с прасенцата

Постепенно гръцката финансова трагедия придоби заплашителни размери и през следващите пет години страната ще трябва да събере по различни изчисления между 250 и 300 млрд. евро (което е повече от годишния й БВП, възлизащ на близо 240 млрд. евро). От тази сума 150 млрд. евро са за изплащане на главницата на дълга, дължима по облигации в падеж, а останалото са лихви.

Затова предложението на еврозоната за 30 млрд. евро в двустранни кредити и още 11 млрд. евро (15 млрд. долара) от МВФ е капка в морето в сравнение с общата сума, която е необходима, коментира в. Wall Street Journal.

Когато това финансиране се изчерпи, което вероятно ще стане в началото на следващата година, гръцкото правителство ще се озове в същото тежко положение както сега. При кредитен рейтинг BBB-, неприемливо високо и нарастващо съотношение дълг към БВП и свиваща се икономика следващата зима страната ще бъде точно толкова неспособна да се финансира, колкото и в края на март 2010 г.

В тази ситуация пред Гърция има три възможни изхода. Единият е да обяви, че прекратява изплащането на дълговете и лихвите по тях. Подобно действие би затворило вратите на капиталовите пазари пред нея поне за десет години. Вторият е да напусне еврозоната и рязко да девалвира новата си парична единица. Третият и най-верният е ирландският вариант –  сериозни, болезнени и тежки мерки на ограничения и икономии, за да бъде поставен дефицитът под контрол. Това ще изисква голяма политическа и икономическа дисциплина и солидарност, каквото ирландците показаха. Въпросът е дали гърците са готови на това.

Испанец на работа

Преглед на оригинала

Една от многобройните карикатури на испанския премиер Хосе Луис Сапатеро го изобразява в ролята му на ротационен председател на ЕС от януари до юни 2010 г. и на нея той казва: "Вярно е, че ще бъда председател само шест месеца, но съм щастлив, защото съм испанец, който има работа." При около 20% безработица в Испания през последната половин година това е наистина постижение.

Кризата в страната беше генерирана от дългосрочни кредити (в повечето случаи около 40-годишни), срива на строителния пазар, съчетан с фалита на големи компании, и рязкото нарастване на безработицата. Испанската драма бе подхранена според в. Financial Times от съществуващи преди това недостатъци на икономиката въпреки високия икономически растеж – огромен търговски дефицит (10% от БВП през лятото на 2008 г.), загуба на конкурентност спрямо основните търговски партньори, по-голяма инфлация, отколкото в останалите европейски страни, подклаждана от високите цени на имотите, задлъжнялостта на домакинствата и поскъпналия петрол.

Испания се превърна в болния човек на еврозоната след седем поредни тримесечия на отрицателен растеж и галопираща безработица, която е близо два пъти по-голяма от средната за Европа. През 2007 г. безработицата в Испания беше 8.3%. В края на ноември 2009 г. вече беше 19.4%. Безработицата унищожи испанския трудов пазар и това едва ли ще се промени към по-добро скоро, смятат местни анализатори.

През 2010 г. публичният дълг ще достигне 67% от БВП при 55% в края на 2009 г. Нарастването ще дойде главно от по-големите разходи за социални нужди, здравеопазване и лихви.

Повечето експерти казват, че испанската икономика трябва да расте с 2-2.5% годишно, за да създаде нови работни места. МВФ не предвижда обаче положителен растеж на БВП до 2011 г., когато ще е под 1%. Двупроцентен растеж може да се постигне едва през 2014 г. според прогноза на МВФ.

Роберт Торнабел, професор по финанси от бизнес училището ESADE, казва, че няма нищо по-лошо от това да имаш три негативни фактора – висок дефицит, отрицателен ръст на БВП и нарастваща безработица. Именно тези три фактора се съчетават в Испания и предвещават безрадостно бъдеще, ако не се прояви политическа воля за прилагане спешни мерки на ограничения.

Испанският премиер Сапатеро заяви през изминалата седмица пред Financial Times, че страната ще изпълни задължението си да намали бюджетния дефицит "каквото и да ни струва това". Вече прилаганите мерки от плана на правителството включват намаляване на публичните разходи на национално, регионално и общинско равнище, замразяване на наемането на нови служители в държавната администрация и увеличение на някои данъци.

Португалско икономическо фадо

Преглед на оригинала

След златните колониални времена португалците са имали малко поводи да се гордеят с икономиката си. Определено тя получава тласък при приемането на страната в Европейския съюз през 1986 г. и при присъединяването й към европейския валутен съюз през 1999 г. През последните години в икономическата сфера обаче неизменно звучи фадо – традиционна тъжна музика на бедните. Слаб или отрицателен икономически растеж, набъбващ бюджетен дефицит и висока безработица, понижения на кредитния рейтинг - нищо чудно, че Португалия е сочена от мнозина експерти като следващата Гърция в еврозоната.

Португалският дълг през 2010 г. се изчислява на 142 млрд. евро, или 86% от БВП, а бюджетният дефицит се очаква да е 8.3% според независими анализатори, цитирани от информационни агенции. Данни, публикувани от националната статистическа служба в края на март, отчитат бюджетен дефицит през 2009 г. от рекордно високите за страната 9.4% от БВП след 6.6% през 2008 г.

През март 2010 г. Португалия представи т.нар. Програма за стабилност и растеж, чиято цел е да се съкрати бюджетният дефицит до 2.8% от БВП вместо очакваните 8.3%. Планът също така трябва да убеди пазарите, че Португалия ще се справи с дефицитите и може да контролира дълга си. Включени са мерки като замразяване на заплатите в публичния сектор и прекратяване на данъчните нарушения от страна на физически и юридически лица, за да се осигурят допълнителни приходи. Централната банка дори прогнозира растеж 0.4% през тази година

Междувременно обаче Португалия ще трябва да намери свежи пари в размер от над 25 млрд. евро през 2010 г., за да покрие задължения по краткосрочни и дългосрочни кредити и да осигури краткосрочна финансова ликвидност.

Португалската централна банка гледа гледа оптимистично на ситуацията и според нея през 2010-2011 г. икономиката ще се активизира от оживлението на търсенето в другите страни и от постепенното връщане на нормалните финансови условия в глобален мащаб.

В същото време експерти предупреждават, че бюджетните ограничения ще доведат до намаляване на потреблението през 2011 г. заради влошаването на условията на трудовия пазар и намаляването на разполагаемия доход в резултат от по-малките публични разходи и увеличените данъци.

Форца, Италия

Преглед на оригинала

Освен популярен футболен възглас и име на партията на премиера Силвио Берлускони "Форца, Италия!" (Напред, Италия!) са и двете думи, които изразяват най-точно каква трябва да е политиката на средиземноморската страна към отдавна очакваните икономически реформи.

Италия премина финансовата криза много по-добре от останалите южноевропейски страни в еврозоната. Някои икономисти, цитирани от агенция Reuters, предупреждават обаче, че заради огромното си дългово бреме и традиционно слабия растеж страната (която е най-големият облигационен пазар в Европа) не е имунизирана срещу гръцкия сценарий.

Третата по размер икономика в еврозоната беше с най-слабо развитие сред 16-те страни от валутния блок в продължение на повече от десетилетие заради ниската си производителност и слабата си конкурентност.

Въпреки че кредитният рейтинг на Италия не е поставен под риск в краткосрочен план, анализаторите предупреждават, че ако в страната не бъдат направени отдавна отлаганите и непопулярни структурни реформи, тя ще трябва да положи неимоверни усилия, за да постигне намаляване на огромния публичен дълг и разходите по обслужването му.

Италианският дълг ще достигне 117% от БВП през 2010 г. от 103.5% през 2007 г., показват прогнози на правителството. Въпреки че нарастването е по-малко от прогнозите за Гърция, Испания и Португалия, съотношението е сред най-високите в еврозоната и е сравнимо с гръцкото.

Очаква се през 2012 г. дългът да падне под 115% от БВП, а бюджетният дефицит, който беше 5.9% през 2009 г. - в сравнение с 12.7% в Гърция, ще намалее с 5% тази година и ще падне под тавана от 3% по маастрихтските критерии до две години.

Европейската комисия предупреди обаче Италия, че е възможно да не спази критериите заради твърде оптимистичните прогнози за растеж и липсата на конкретни мерки за строги икономии.

Ако растежът остане слаб, тогава приходите от данъци ще бъдат по-ниски от очакваните и ще бъде по-трудно да се съкратят социалните разходи, а това ще направи фискалните цели трудно изпълними.

След като БВП се сви с 5% през 2009 г., което е най-големият му спад в следвоенната история на Италия, през тази година правителството прогнозира икономически ръст от 1.1%. Еврокомисията и италианската централна банка обаче очакват по-скромен растеж от 0.7%.