Укротените тигри

поглед на изток

Наистина преди година доскорошните балтийски тигри бяха набутани в клетките на трупаните през годините дисбаланси. Пресъхналият приток от чуждестранни инвестиции покачи притесненията около големите дупки в платежните баланси на трите страни и около стабилността на валутните им бордове. А това създаваше сериозна опасност западните банки, които бяха дошли в търсене на по-добра доходност, панически да се изтеглят, което окончателно да потопи икономиката.

Преглед на оригинала

През март 2009 г., когато Латвия преговаряше с МВФ и натискът и очакванията да се откаже от фиксирания курс на лата към еврото достигнаха връхната си точка, цената на застраховка срещу фалит на страната стигна почти 1200 базисни пункта. Това означава, че ако притежател на латвийски петгодишни държавни ценни книжа за 10 млн. евро иска да се застрахова, че ще си получи парите, това ще му струва 1.2 млн. евро на година. Всъщност дори и естонските CDS (credit default swaps, спредът по които измерва опасността от фалит), които са малко лишен от смисъл инструмент, тъй като страната няма публично търгуван дълг, скочиха значително до над 600 пункта.

Обезценката на валутите изглеждаше като единственото приложимо решение за балтийските страни. То щеше автоматично да върне част от конкурентността на икономиките, като направи износът им по-евтин, а цената щеше да се плати от чуждите инвеститори. Тяхното недоволство не е без значение, но те не са гласоподаватели и като правило не стачкуват. Вместо това обаче Латвия реши да опита нещо, което изглеждаше невъзможно: да се справи с проблемите си не чрез девалвация (обезценка на лата), а чрез дефлация - като намали заплатите. Програмата включваше рязане с 50 и повече проценти на възнагражденията в публичния сектор и 40% намаление на болничните бюджети. Резултатът беше увеличаване на безработицата и най-лошата рецесия в сравнение с всички други страни в ЕС. Брутният вътрешен продукт на Латвия намаля с 24% от началото на кризата  – най-резкия спад от времето на Голямата депресия в САЩ.

Това изглежда доста висока цена, за да се запази фиксираният курс и мнозина, извън потупването по рамото, си задават въпроса

какво спечелиха балтийците

Преглед на оригинала

Най-общо казано, доверие. След тежката 2009 г. сега перспективите пред икономиките на трите страни не изглеждат лоши и очакванията на правителствата им са още в рамките на тази година те да се върнат към растеж. Рейтинговите агенции Standard & Poor’s и Moody's покачиха перспективата си пред балтийските икономики от негативна на стабилна (т.е. сигнализираха, че не планират ново намаляване на оценката си). Дефицитът по текущата сметка, който в годините на тигровите скокове достигаше над 20% от БВП, сега под натиска на свитото потребление е 4.5% за Литва и дори се е превърнал в малък излишък за Латвия. Пазарите оцениха усилията на политиците и хората и вече Латвия може да се финансира по-евтино от Гърция, а Естония - по-евтино и от останалите PIGS.

Най-голямата печалба обаче може би е по-скоро потенциална - възможността да приемат еврото в обозримо бъдеще. Трите страни влязоха в ERM II през 2004-2005 г., преди Европейската централна банка да затвори, макар и неформално, вратата и да подмени негласно (и не без основание) количествените маастрихтски критерии с политически. За Естония, която успя да задържи нисък бюджетен дефицит, членството от 2011 г. е почти сигурно. Парадоксално, но единствената опасност идва от прекалено бързо съживяване на икономиката и свързаната с това инфлация, което може да наруши едно от изискванията от Маастрихт. За Литва и Латвия този проблем също стои, и то с по-голяма сила, тъй като сега те не отговарят и на изискванията за дефицит и лихвени проценти.

Голямата въпросителна, която остава, е

дали растежът ще се върне навреме

преди тежките мерки да доведат до протести, политическа нестабилност и/или верижни фалити на бизнеси и домакинства. Въпреки стабилизирането на публичните финанси, проблемите далеч не могат да се броят за отминали, като и в трите страни безработицата остава висока - около 15%, а в Латвия - над 20%. Според Майкъл Хъдзън, професор в Университета на Мисури и икономически съветник на опозиционния тинк-танк Reform Task Force Latvia, това прави ипотечните пазари в посткомунистическите страни особено рискови. "Източна Европа просто няма да плати това, което не може да плати. И кредиторите от Западна Европа ще открият, че това е техен, а не на длъжниците проблем", пише той във Financial Times. Според него една от причините да се създаде тази бомба със закъснител е изкривената в полза на чуждите капитали данъчна политика. Например Латвия облага труда в страната с над 50% (в това число и социалните осигуровки), което го прави неконкурентен, докато имуществените данъци са под 1%, което привлича спекулативни капитали. За да се върнат по пътя на растежа, балтийските страни трябва да направят точно обратното - да се стремят да оправят вътрешните си проблеми, които не са по различни от другите бивши комунистически страни - корупция, неефективна администрация, лоша инфраструктура и т.н.

Затова ERM II си остава голямото предимство на Литва, Латвия и Естония. Прекият ефект от присъствието в механизма е трудно да се измери, но обозримата перспектива за членство в еврозоната определено дисциплинира. Едно е да мотивираш народа за тежки мерки с конкретна и ясна цел, а съвсем друго е тя да несигурна и отложена във времето. Затова и Гърция, където всички са свикнали с високия жизнен стандарт, много трудно може да повтори балтийския подвиг.