Еврозоната на здрача
Гръцката криза е само временно овладяна и все още заплашва да повлече и други страни
Екип на Капитал
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Какви са шансовете за оцеляване на еврото? Само допреди година въпросът би изглеждал абсурден. Сега легендарният инвеститор Джордж Сорос оценява вероятността еврозоната да продължи да съществува в настоящия си вид на 50%.
Дори слуховете за смъртта на европейския валутен съюз да са силно преувеличени, той наистина е изправен пред най-критичния тест от създаването му 1999 г. Начинът, по който се справи с него, ще определи бъдещето на общата валута, на еврозоната и на желаещи да влязат там страни като България.
Случват се неща, смятани доскоро за немислими - в еврозоната беше допуснат да влезе Международният валутен фонд (МВФ), а страните в нея се съгласиха да помогнат на затънал партньор. Въпреки временния оптимизъм на пазарите обаче драмата съвсем не е свършила - гръцкият пожар не е потушен, а само временно овладян. И то по начин, който не дава отговор на най-горещия въпрос - как ще се справя ЕС в бъдеще с подобни кризи.
А такива съвсем не е изключено да има - Гърция може да е най-проблемното дете на еврозоната, но съвсем не единственото. Непрестижният клуб включва още Испания, Португалия и Италия. Под атрактивното, но не особено ласкаво име прасета (идващо от акронима на английски PIGS) се обединяват страните с взривоопасна комбинация от висок дълг, ниска конкурентност, раздут бюджетен дефицит и слаб икономически растеж, които заплашват да се превърнат в следващата Гърция. Междувременно лидерите на валутния съюз продължават да мислят не само как да предотвратят това, но и как да не допускат влизането на нови прасенца в елитния клуб. Сделката за спасяване на Гърция тази седмица им осигури само още малко време за размисъл.
Спасение или само план за спасение
Политиката е изкуство на възможното, каза еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен при оповестяването на решение, което доскоро изглеждаше невъзможно. След месеци терзания, напрегнати дебати, блъфиране и мъгляви обещания миналата неделя финансовите министри на еврозоната обявиха, че заедно с МВФ са готови да предложат на Гърция пакет от заеми за общо до 45 млрд. евро, които тя да използва при невъзможност да набира пари от пазарите (виж карето).
Сделката беше договорена след цяла седмица лоши новини за Гърция и еврото, кулминацията на които беше на 8 април, когато агенция Fitch понижи отново кредитния рейтинг на страната до BBB-. Това е само стъпка от загубата на инвестиционен рейтинг, което автоматично би изключило редица инвеститори от списъка на потенциални купувачи на гръцки книжа. Ударът рефлектира върху еврото и борсовите индекси на Стария континент, банките се изнервиха, а американски пазарни анализатори заляха западната преса с коментари, че еврозоната се превръща в минно поле за инвеститорите. Междувременно лихвата по десетгодишните облигации на Атина достигна рекордните 7.5%, а в медиите се появиха съобщения, че богати гърци и компании, базирани в страната, са започнали да прехвърлят капитали в чужбина, докато местните банки се опитват да се задържат над водата с помощта на Европейската централна банка (ЕЦБ).
Признаците на сериозна пазарна паника, изглежда, най-после убедиха германския лидер Ангела Меркел да отстъпи. Дамата, която в последните седмици бе наричана железния канцлер и Г-жа Не, бе принудена да каже "да" за нещо, до което обещаваше да не се стига. В крайна сметка Меркел се предаде пред френския президент Никола Саркози и италианския премиер Силвио Берлускони, които бяха постигнали предварителна договорка за най-спорния въпрос - лихвите върху заемите. Германският канцлер настояваше те да бъдат на пазарни нива (което не би имало особен смисъл за Гърция), но се съгласи за лихва от 5%, която е по-малка от исканата за гръцки дълг от частните инвеститори в момента.
След обявяването на плана за Гърция в Брюксел наблегнаха на две послания - че Атина не е искала помощ от партньорите си и може да няма нужда от нея и че дори да прибегне до предложения пакет, той ще й даде строго непреференциален заем, който да стимулира правителството на Георгиос Папандреу да се върне възможно най-бързо към пазарно финансиране. И двете изглеждат спорни и в Европейската комисия вече се коментира не дали, а кога Атина ще помоли за обещаната помощ. Анализ на икономическия екип на гръцката EFG Eurobank от вторник изрази очаквания механизмът да се задейства до седмици, ако не и до дни.
Около спасителния план остават още много въпросителни - например при какви условия ще дойде кредитирането от МВФ и колко време ще е нужно на страните в еврозоната да одобрят двустранните заеми, след като в някои, включително в Германия, въпросът трябва да мине през парламента. Все пак размерът на кредитирането надхвърли очакванията и ще бъде достатъчно за покриване на финансовите нужди на Атина до края на годината.
Това обаче съвсем не означава, че гръцката трагедия е свършила. "Помощта дава известно време и глътка въздух на Гърция, но не решава фундаменталните й проблеми. Той означава само, че в краткосрочен план страната вероятно няма да фалира. Но основните й проблеми остават и дори има риск решаването им да се отложи и те да се задълбочат", каза за "Капитал" Даниел Грос, съветник на ЕЦБ и директор на Centre for European Policy Studies в Брюксел. "Ако Гърция, която трябва да направи героично фискално пренастройване, забави реформите заради моментното успокоение, че може да разчита на пари от партньорите си, тези реформи впоследствие ще стават все по-трудни и с все по-висока цена. Планът за спасяване само отлага проблема и не решава нищо", смята Грос.
В анализ за Financial Times Грос изчислява, че финансирането от ЕС ще облекчи на лихвеното бреме за Гърция с около 900 млн. евро годишно, което е нищо на фона на огромната й задлъжнялост. Затова пък Германия примерно може да спечели от сделката, ако взима кредити от финансовите пазари при лихва от 3% и после ги дава на Гърция с 5% лихва. "В дългосрочен план вместо спасяване тази схема ще се окаже нетен трансфер на капитали от Атина към Берлин", коментира професорът по икономика в Атинския университет Янис Варуфакис пред BBC News.
Със или без договорената помощ, Гърция остава една удавена в дългове държава. Според изчисления на сп. Economist, базирани на сравнително благоприятен сценарий, до 2014 г. страната ще натрупа допълнителни задължения от 67 млрд. евро и дотогава дългът й ще се стабилизира до ниво от внушителните 149% от БВП, а годишно 8.4% от БВП ще отиват за плащане само по лихвите. Ако Гърция не успее да направи почти невъзможното - икономиката й да започне да расте въпреки бруталните бюджетни съкращения - дори и този сценарий може да се окаже прекалено оптимистичен.
Четири малки прасенца
Всичко това означава, че фалитът на Гърция може да е отложен, но не и избегнат. Ако се стигне дотам, последиците за еврозоната ще са опустошителни.
Евентуален гръцки банкрут може да накара изнервените пазари да обърнат поглед към другите прасенца и да отключи дългова криза в Испания, Португалия или дори Италия. Доскоро в групичката влизаше и Ирландия, но с адекватни мерки правителството успя да успокои пазарите. И ако ЕС може да си позволи да спаси Гърция, чиито дял в икономиката на еврозоната е само 3%, то Испания или Италия (с общо близо 1/3 от външните дългове на страните от клуба) ще бъдат много над възможностите му и над границите на търпение на избирателите в Германия и Франция. "Моделът на гръцкия спасителен план би могъл да се използва за малка държава като Португалия, но не и за Испания. Тя е прекалено голяма за подобна схема. Ако Испания тръгне да затъва, трябва да се реагира далеч по-рано и не по този начин, защото ако тя излезе извън контрол, нещата може много бързо да станат много лоши", смята Даниел Грос.
Все още крехката европейска банкова система също може да бъде повлечена в гръцкия водовъртеж. Според данни на Банката за международни разплащания експозицията на европейските банки в Гърция възлиза на 272.4 млрд. долара (виж графиката). Голяма част от тази сума е в гръцки облигации и ако се наложи Атина да преструктурира задълженията си, ударът ще е жесток. А ако заразата се разпространи и сред другите в клуба PIGS, Европа е изправена пред банков апокалипсис.
Помощта за Гърция дава възможност за отсрочка преди сбъдването на тези кошмарни сценарии. Преди те да изчезнат напълно обаче, е нужно много повече. Пътят към влизане на прасенцата във форма и възстановяване на конкурентоспособността им минава през съкращаване на публични разходи, намаляване на реалните заплати (които в последните години изпреварваха производителността) и структурни реформи.
Политиците в еврозоната пък трябва да помислят за затваряне на пукнатините в нея, които кризата разкри. В следващите месеци дискусията ще бъде около различните варианти да се затегне фискалната дисциплина в шестнадесетте членки, които ползват обща валута, но всяка от тях си прави собствен бюджет и си емитира собствен дълг. Единият подход е да се запази сегашната рамка и да й се даде втори шанс, като просто започне да се следи по-стриктно за вече звучащите почти пожелателно маастрихтски критерии. Другата крайност е да се върви към един вид Съединени европейски щати - не само паричен, но и фискален съюз, който да не позволява различните политики на отделни правителства, примесени с подправени данни, да създават дисбаланси. Дискусиите ще трябва да са на бързи обороти (с което Европа трудно може да се похвали), иначе може да се окаже, че Сорос, който в началото на 90-те извади Великобритания от зараждащия се паричен съюз, може да е познал и за края на еврото.
За да няма друга Гърция
В Брюксел вече се разработват нови правила за валутния съюз, които да не допускат нови катастрофи от гръцки тип. Дебатите по тях започнаха официално миналата сряда, когато Оли Рен обсъди идеите за "засилено икономическо управление" с останалите си колеги в еврокомисията и получи мандат да излезе с конкретни предложения на 12 май. Ако бъдат одобрени, предложенията му най-вероятно ще влязат в сила около средата на годината.Очаква се реформата в правилата на валутния съюз да е в три посоки - затягане на контрола върху изпълнението на Пакта за стабилност и растеж, засилване на икономическия надзор на еврокомисията върху страните членки и създаване на постоянен механизъм за реакция при кризи.
Правилата на Пакта за стабилност и растеж от години се нарушават от страните в еврозоната без сериозни санкции. Според подготвяните от Рен предложения това вече няма да е така - дългът и бюджетните показатели на страните членки ще се следят стриктно и ще има ранно предупреждение при риск и безкомпромисен натиск от Брюксел при фискален свръхдефицит. "Ще трябва да решим какво да правим с рецидивистите, страните, които многократно нарушават правилата на пакта", обясни Рен. Това предложение ще е пряко вдъхновено от германския канцлер Ангела Меркел, която настоява за механизъм за изключване от еврозоната на страните, които системно нарушават маастрихтските критерии. Рен не е толкова краен: "Вероятно най-строгата санкция ще е временно замразяване на средствата от еврофондовете за страната нарушителка", каза той.
На второ място, еврокомисията ще следи по-изкъсо динамиката на дълга и цялостното състояние на националните фискални политики, обясни Рен. За тази цел той ще предложи европейската статистическа служба Евростат да получи одиторски функции и по-голям достъп до националните данни. Целта е да се уловят рано опити за манипулация на националната статистика, както се случи в Гърция. Брюксел ще поиска и правото да дава оценки за цялостното макроикономическо състояние и "несъответствията в конкурентоспособността" на страните членки.
Еврокомисията ще предложи и постоянен механизъм "за краен случай" - ако в бъдеще някоя страна членка изпадне в ситуация, подобна на гръцката. Все още не е ясно как ще изглежда той, но според Рен условията за задействането му ще са толкова стриктни, че страните членки да не разчитат на спасение от този антикризисен инструмент. "Той ще е там, но никога не трябва да стигаме до него. Въпреки че, както виждаме с Гърция, по-добре да имаме готов инструмент, отколкото да нямаме", каза Рен.
Предложенията му изглеждат амбициозни, но със сигурност няма да са последните. Европейският съвет през март вече създаде специална работна група, чиято цел е до края на годината да разгледа под лупа всички недостатъци в правилата на Пакта за стабилност и да предложи още по-мащабни реформи, които могат да стигнат дори до промяна в Договора от Лисабон. Една от възможните идеи на работната група е затягане на критериите за членство в еврозоната - нещо, което няма да е добра новина за България.
В орбитата на бурята
Гърция и Италия са страните от групата на прасенцата в еврозоната, с които България има най-силни икономически връзки. Гръцките компании са едни от най-големите инвеститори в страната ни, а гръцките банки съвкупно държат близо една трета от активите в българския банков сектор.За момента гръцките банки не са пострадали от кризата в Атина, но възможностите им за набиране на евтин финансов ресурс ще се ограничават. Миналата седмица Fitch свали рейтинга на Гърция до най-ниското ниво, на което дълговите книжа на страната се препоръчват като нискорискова инвестиция. В резултат на това Fitch намали и рейтингите на пет гръцки банки и две български - ОББ и Пощенска банка. По-ниският рейтинг на теория означава, че банките ще трябва да плащат по-високи лихви по външното финансиране, което ползват.
Според главния изпълнителен директор на Пощенска банка Асен Ягодин намалението на рейтинга по никакъв начин няма да се отрази на дейността на банката. "Това е чисто механично действие, свързано с начина, по който работят рейтинговите агенции, според който банките и техните подразделения не могат да имат по-висок рейтинг от този на страната, в която са базирани", коментира той. Освен това рейтингът не помага много и за външно финансиране, понеже след фалита на Lehman Brothers инвеститорите не се доверяват много на рейтинговите агенции и предпочитат сами да преценяват доколко кредитополучателят е способен да прави печалба и да върне парите, добави той. Ягодин подчерта, че гръцката криза няма да има никакво директно влияние върху банките в България, които към момента дори изпитват затруднения да разпределят като заеми ресурса, събиран на вътрешния пазар. Първо трябва да се стабилизира икономиката на Европа, за да се съживи и банковото кредитиране у нас, отбеляза той.
Българският бизнес ще трябва да се надява на солидно възстановяване на останалите европейските пазари, за да може да пренасочи към тях част от експорта си, реализиран досега в Гърция. България се надява именно износът да я изтегли от кризата. Мерките на гръцкото правителство за орязване на публичните разходи се очаква да доведат до забавяне на икономиката и намаляване на търсенето и на български стоки. През 2009 близо 9.5% от българския износ бе към Гърция и тя е на второ място сред експортните ни пазари. Трета е Италия. Има и мнения обаче, че кризата може да доведе и до обратен ефект - увеличаване на българския износ на стоки и услуги за Гърция, понеже са по-евтини, отколкото тези на конкурентите. Например намаляващите доходи могат да накарат все повече гърци да предпочетат българските зимни курорти, както се случи през изминалия сезон.
Един от ефектите на гръцката драма е безспорен - все повече анализатори смятат, че влизането на България във валутния механизъм ERM ІІ (наричан преддверие за еврозоната) може да се забави, докато проблемите около прасенцата не отшумят. Още повече ако България продължи да дава поводи да се правят аналогии с тези страни, като вади скрити дефицити, или ако не се справи с кризата във фиска. "На фона на повишаването на бюджетния дефицит за миналата година, кризата в публичните финанси в началото на тази, неясната позиция относно кандидатстването в ERM II и забавените реформи, едно понижаване на рейтинга би обърнало отношението на пазарите спрямо България и би ни поставило в позиция да се отбраняваме и доказваме, че можем да се справим сами с кризата, както беше преди година", коментира икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов. Предизборните харчове на предишното правителство миналото лято отвориха огромна дупка в бюджета, а българските CDS-и (инструменти за застраховка срещу държавен фалит) скочиха до рекордни висоти, с което оскъпиха цената на кредите в страната."Важно е правителството бързо да вземе необходимите мерки и да успее да продаде нашата история, като докаже, че тя е различна от тази на Гърция", добави Ангелов.
| В орбитата на бурята Гърция и Италия са страните от групата на прасенцата в еврозоната, с които България има най-силни икономически връзки. Гръцките компании са едни от най-големите инвеститори в страната ни, а гръцките банки съвкупно държат близо една трета от активите в българския банков сектор. |
19 коментара
Това се случва в страни без производство и износ.
Това би се случило и с нас, ако сега бяхме в Еврозоната.
И трябва добре да се поучим, какво се случва с измислени икономики, поразени от популизъм и необосновано покачване на заплати, пенсии, растящ държавен сектор и липса на инвестиции в технологии и образование.
Каква е успешната държава:
1. С малка, но добре заплатена и ефективна администрация
2. Със символична армия спрямо броя на населението, но силни съюзници
3. С високотехнологично производство
4. С висок дял на разходите за наука като процент от БВП
5. И най-важното - С НАСЕЛЕНИЕ, КОЕТО НЕ Е МЪРЗЕЛИВО И НЕГРАМОТНО, А ГОТОВО ДА РАБОТИ И ДА ПОЛУЧАВА ТОЛКОВА, КОЛКОТО ПРОИЗВЕДЕ И ПРОДАДЕ
Запитайте се, на кое от условията отговаряме и ние, и гърците.
Въпросът е, че ние имаме време да се променим. Например, нека да съкратим администрацията и така наречения "научен" персонал в МВР. Това ще освободи много средства и ще намали участието на държавата в икономиката.
До коментар [#2] от "J.J.":
И цялото време на света да е пред нас, като няма реално желание за промени, всичко ще продължава да си се влачи постарому. Говорещият в 1.л.ед.ч. министър-председател забрави каква беше предизборната платформа на ГЕРБ. Т.н. дясна политика се пропагандираше, докато ги прибраха в ЕНП. В която и сфера да погледнете: здравеопазване (ще закриваме болници, няма да закриваме болници), енергетика (се строим Белене, няма да строим Белене), икономиката (ставката на ДДС се променя в зависимост от ставката са страната, която е посетил ББ) цари тотален хаос.
Докато Папандреу накара недаващите си много зор гърци за пръв път да видят, че правителството просто няма накъде да отстъпва пред уличния натиск. И че е решено да отстои доста непопулярните мерки, които прокарва. Когато програмата е ясна, има артикулация с тези, които трябва да платят цената и решимост тежестта да се поеме от всички, има шанс да се прескочи пропастта.
В това е разликата между нас и гърците - ние сме разединени, политическите експерименти досега отчуждиха мислещите от политиката и оставиха на лумпените да продължават да издигат във властта този, който щял да ни оправи...
4-те малки прасенца далеч не са най-задлъжнелите членове на еврозоната.
Външният дълг на Гърция е 175% от БВП.
Нека сега да видим кои са трите дебели свине:
Гермния - 189%
Франция - 247%
Великобритания - 427%
http://www.forexforum.bg/
Великобритания НЕ е в Еврозоната. Тя си е самостоятелна свиня. Може да е даже хипопотам.
Не се грижете за Великобритания. Нея на можа да я погребе даже Харолд Уилсън през 70-те, когато трябваше да търси кредит от МВФ; нея я "погребват" от Втората война насам и все е в първата десятка, а Лондон. . . Капитализмът си е англосаксонски, останалото е марксизъм в кейнсианска опаковка. За югоизточния "комунален капитализъм" няма нужда изобщо да се споменава. Перефразирайки Клинтън - "институциите, глупако!"
Брутният външен дълг се зели на частен и бюджетен. Проблемът на Гърция е, че нейният бюджетен дълг е 117% от БВП, докато на Германия е 6-7%, на България около 10%. Частният дълг затова е частен, защото не ангажира бюджета и като цяло не засяга държавата. Дори при 5% лихва и поне още 1% за обслужване и то върху целият бюджетен дълг на Гърция са над 20 млрд. евро на година, т.е. 7-8% от БВП се изпарява в лихви и то такива, които държавата трябва да събере с данъци./затова дългът е бюджетен/. Това, че Абрамович е отпуснал 5 млрд. кредит на някоя от английските си фирми увеличава английският дълг с 5 млрд., но не държавата го дължи, а фирмата на Абрамович. Това е разликата.
Основният проблем на Гърция е, че тя не може да спре да прави дългове в близките години и със сега получените кредити само ще намали растежа на лихвите по дълга.
На Георги Ангелов Сорос му плаща заплатата - човекът, който предизвика Азиатската и Руската криза. Целта му е Европа да изпадне под влиянието на СБ и МВФ /американски мекерета/ и после - Световно правителство, управлявано от плутономията. Дянков и той затова е тук - да ни загроби с някой заем от МВФ. Все Отворено общество, глобализация и булшит, и в момента дърпат конците на Обама.
Производителността е скочила, но доходите на СЕО и банкерските бонуси далеч я надхвърлят. Да си спомним алегорията със свинското и зелето.
Мерките наистина са да се оптимизират публичните разходи, но само след пресичане на корупцията - а ние за какво си говорим - отккрихме им база, а сега да ни разполагат и ядрени ракети. И - нямам нищо против комунизъм от скандинавски тип. Там криза няма. И не виждам да си дават повече зор от гърците. Важно е алчността да е малка.
Сорос предизвика и обезценка на британския паунд през 1992 година.
Когато кризата хвана здраво щата Калифорния, защо никой не продума за разпад и обезценка на долара ?!
Чудно ми е какво ли би станало, ако някой започне да отстрелва спекуланти от световна величина, като Сорос ...
До коментар [#2] от "J.J.":
Време има...ама ресурс няма.
Този манталитет "отивам на работа да си взема заплатата,не да работя"
и "не ми пука". Ще остави темата "българско учстие във Еврозоната",само като тема за разговори на политиците с ранг "министър".
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.