Николай Младенов: Не може да се държим на Балканите като балканци

Срещата ЕС - Западни Балкани в Сараево тази седмица помогна ли за това?

Тя беше много важна, защото за първи път на една маса седнаха Сърбия, Косово и всички останали. Само по себе си това беше успех. Вторият успех беше, че нямаше никакви скандали, никой не напусна, всички стояха до края. И третият е, че в декларацията накрая се казаха три много важни неща - първо, много категорично се потвърди европейската перспектива на региона, второ, се даде политическото съгласие за премахването на визите за Босна и Албания, и трето, се каза, че пред всички останали страни (разбирайте и Косово), когато те отговорят на критериите, визовите бариери могат да паднат.

Как може да се разплете възелът около Сърбия и Косово? Тази седмица например сръбският външен министър Вук Йеремич каза в интервю за сп. Spiegel, че Косово е сръбският Ерусалим и Белград не трябва да бъде принуждаван да избира между ЕС и Косово.

Всички разбираме, че емоционално е много трудно да се приеме в Сърбия това, което се случи. Но колкото повече се форсира такъв тип говорене, толкова повече се отдалечаваме от момента, в който Сърбия ще може да бъде член на ЕС. Защото колкото и да е трудно, всеки политик трябва да си даде сметка какво иска да постигне - дали гражданите на страната му да живеят по-добре, или да бъдат горди и бедни. Не трябва да спираме да търсим някакъв диалог между Белград и Прищина, който да е от полза на хората, които живеят там. Това е пример за една пречка пред интеграцията на региона в ЕС и ако направим такъв списък от пречки, той ще е много дълъг.

Някъде на предно място в този списък е и спорът за името на Македония. България може ли да помогне за разрешаването му?

България може, ако Македония желае това, да покаже, че нашите две страни могат да намерят разумен диалог помежду си и да имат добросъседски отношения за пример в ЕС. За нас това е важно. Ние няма как да приемем наличието на македонско малцинство в България, защото нашата конституция не разглежда субекта малцинство като такъв. Но и нашите приятели в Скопие трябва малко да успокоят реториката си към България. Македония е независима страна, която заедно с България може да се развива много добре, когато работим заедно, а не когато сме подозрителни и се създава недоверие заради опитите да се водят безумни спорове за историята.

Това звучи като доста прагматична балканска концепция, изчистена от всякакви исторически наслагвания и емоции...

Моята концепция е, че ние не можем да се държим на Балканите като балканци, след като сме влезли в ЕС. Сега имаме цялата отговорност да бъдем част от една общност на ценности, каквато е Европа. И това означава, че подкрепяйки европейския път на съседите си, ние не се отказваме от нищо в нашата история или в нашите национални интереси. Напротив, слагаме ги в една перспектива, която никога не е съществувала досега. В нея можем да намерим решение на тези спорове в един доста по-голям европейски контекст, който се подчинява на общи правила. Нали за това влязохме в ЕС - да имаме общи правила с останалата част на Европа. Тогава защо да не искаме и нашите съседи да са част от тези общи правила.

Да, но сме чували мнения, че България трябва да постави условия пред членството на Македония и Турция в ЕС.

България е последната страна, която е влязла в ЕС, и не може да бъде първата страна, която да се противопостави на разширяването, особено към нашите съседи. Това не означава, че няма да намерим решение на въпросите със статута и на българските малцинства, опазването на нашите исторически паметници и т.н. Но аз съм министър на външните работи, не на пропагандата, моята работа не е да напиша един лозунг на едно знаме, да го забия в двора и да кажа - оттук не мърдам. Моята работа е да направим нещо реално със съседите. Ако успеем да постигнем нещо по този по-толерантен и разумен начин, тогава ще сме успели да влезем с главите си в ЕС, не само с телата си.

Темата за Турция и ЕС също е много емоционална. България като съсед би могла и би трябвало да има ясна позиция за Турция. Каква е тя? 

Позицията ни за членството на Турция в ЕС е абсолютно ясна. Има процес на преговори, който тече в момента. Турция е изключително голяма страна и този процес няма да приключи така бързо, както с България или с някои други държави. Когато приключи, вече Турция трябва да си отговори на въпроса дали тя иска да бъде част от ЕС или не. Безспорно ходът на преговорите помага за модернизацията на Турция, за отварянето на турското общество. Не е сега моментът, в който трябва да има категоричен отговор по този въпрос. Той не е на дневен ред в момента. Сега по-важни са Западните Балкани, защото, ако там отпадне идеята за членство в ЕС, това може да създаде много по-големи проблеми.

А каква е прагматичната българска политика към Русия?

Семействата, в които решаваме нашите проблеми, са ЕС и НАТО. Оттам нататък трябва гледаме абсолютно рационално и разумно на всички останали наши съседи, включително на Русия, но без да забравяме, че сме член на ЕС и НАТО. За нас това означава няколко неща - първо, че колкото са по-добри отношенията между НАТО, ЕС и Русия, толкова по-добър е нашият контекст. Второ, означава да спрем да сме русофили и русофоби, а да бъдем най-вече българофили, да гледаме нашия интерес като страна. Ако той е да привличаме повече руски туристи в курортите ни - да облекчим режима им на идване тук. Ако интересът ни е да имаме повече достъп на български стоки до руския пазар - да правим така, че това да стане. Където имаме общи виждания, като например по отношение Черноморския регион или на сигурността на мореплаването - да работим заедно. Но когато имаме различия, просто да си казваме - тук сме на различни позиции. Това не означава, че спираме да си говорим, а че продължаваме да търсим общо решение. Това трябва да бъде подходът ни към Русия. Да не се впускаме в емоционални излияния и да правим разлика между политиката ни към Москва и любовта ни към руската литература.

В този смисъл какъв е правилният отговор на острите руски реакции към евентуалното разполагане на части от противоракетния щит на НАТО в България и нужно ли е да влизаме в режим на обяснения с Москва?

Правилният отговор е, че на срещата си в Лисабон през ноември НАТО ще вземе решение, че противоракетната отбрана е една неговите мисии, и ще започне да изгражда тази система. За нас е по-добре тя да се прави в сътрудничество с Русия. Заплахата, от която ни предпазва противоракетната отбрана, е обща, тя е заплаха не само за нас, но и за Русия. Говорим за система за защита, не за нападение.

Сътрудничеството с Русия може ли да включва разполагането в България на зенитни ракети С-300, както предложи един руски генерал?

Не, това просто е смешно.