Малки стъпки в неизвестна посока

Тези мерки обаче наблягат предимно на предотвратяване на нови кризи от гръцки тип и са натиск за фискална консолидация. Ясно е обаче, че бюджетната дисциплина - намаляването на дефицитите и държавния дълг - не е нито бързо постижима, нито достатъчна за връщане към растеж и пазарно доверие. "Гърция и страхът от фалит направиха бюджетната дисциплина много популярна сред европейските политици. Но това е едностранчива реформа", посочи по-рано през седмицата Адам Поусън, старши анализатор във влиятелния американски институт за международна икономика "Питърсън".

Фискалната ерозия и дефицитите в Испания, Ирландия и други европейски държави се дължат на различията и противоречията във финансовите политики на страните в еврозоната, каза той на конференция в Брюксел миналия вторник. "Особено ако европейската икономика покаже слабо възстановяване или се върне в рецесията, ползата от по-строги правила и санкции в Пакта за стабилност ще е много ограничена", обясни икономистът. "Затова е много важно да се промени и голямата картина, а именно - икономическото управление", смята той.

Лесно е да се каже, но реалната стъпка към нов модел на икономическа координация се оказа много по-трудна за политическия елит на ЕС. В последната седмица "Капитал" попита редица национални дипломати и икономисти в Европейската комисия как биха дефинирали "икономическо управление". Отговорите бяха доста различни и без особена конкретика. Затова не е странно нито разминаването между предложените решения, нито все още

Неоткриваемият общ знаменател

между националните позиции. Различията са сериозни, най-вече между Франция и Германия, които вече оформиха около себе си групи от останалите държави членки. Спорът между Никола Саркози и Ангела Меркел за бъдещия модел на икономическо управление е спор между дирижизма (меката форма на авторитаризма - бел. ред.) и вкоренения прагматизъм. Саркози иска икономическата координация да се осъществява от нова структура - Съвет на лидерите на еврозоната, който да задава задължителни инструкции на страните членки, та дори и на Европейската централна банка. Меркел пък е твърдо против - първо, защото не смята, че това ще подобри спазването на Пакта за стабилност, второ, защото предпочита подобни решения да се взимат от 27-те членки на ЕС, а не само от 16-те в еврозоната. И трето - защото държи ЕЦБ да остане независима от политическа диктовка. Вместо нови формални сбирки германският канцлер иска по-стегната бюджетна дисциплина, ограничаване на разходите на страните от южната част на континента, както и санкции за нарушителите – включително замразяване на еврофондове и отнемане на правото на глас в Съвета на министрите. Тъкмо идеята за санкции не се харесва на Саркози, който смята, че страните с прекомерен дефицит и дълг трябва да бъдат солидарно подкрепяни, а не наказвани.

Около френско-германското противоречие гравитират част от останалите държави. Позицията на Саркози се подкрепя от Италия и Испания, които (като редовни нарушителки на правилата в Пакта за стабилност) също са против стриктни санкции. На страната на Меркел са Холандия, скандинавските държави и Полша. "Еврозоната трябва да е лидер, но не ексклузивен елит в ЕС. Искаме да участваме активно, а не като наблюдатели в бъдещото икономическо управление", заяви полският премиер Доналд Туск при посещението си в Брюксел по-рано този месец. България засега не е заявила коя визия подкрепя. "Аз бих казал, че германската и френската позиция са еднакви", посочи премиерът Бойко Борисов след срещата на върха в Брюксел. Tой обясни, че е важно икономическото управление в ЕС да се базира на солидарност, но и дисциплина и отговорност към останалите. Меркел и Саркози са

В мъртва хватка

посочи Дейвид Рени, европейски кореспондент на Economist. "Очаквахме, че тази седмица те ще постигнат някакъв компромис, но това не стана. Явно още нямат условията за сделка", каза той пред "Капитал" по време на Европейския съвет. "Меркел иска дисциплина, но не вярва, че Саркози иска същото - Франция твърде често нарушава правилата на Пакта за стабилност, за да й се има доверие", обясни Рени. Според него в четвъртък лидерите не са направили достатъчно, за да постигнат компромис. "В момента го няма усещането за спешност, което доминираше при последните европейски срещи на върха. Но твърде скоро това усещане може да се върне", предупреди анализаторът.

Без бърза сделка обаче еврозоната и ЕС лесно могат да се катурнат от ръба, предупреждават водещи икономисти като Нуриел Рубини. Големите рискове са три, посочи Рубини пред CNBC в сряда - Гърция да фалира въпреки помощта и натиска за реформи, Испания (или банките й) да се окажат неплатежоспособни и еврозоната отново да изпадне в рецесия. Икономистът е убеден, че проблемите на Гърция са само временно отложени, но не решени и могат да се върнат с политически гръм и пазарен трясък. Връщане на еврозоната на дъното на рецесията е още по-реална опасност, посочи Рубини и прогнозира, че в най-добрия случай икономиката на страните с общата валута ще отбележи нулев растеж през тази година.

Най-реален обаче е проблемът с Испания, петата по големина икономика в еврозоната с безработица от почти 20%, бюджетен дефицит 11.4% от БВП (почти съпоставим с гръцкия), нарастващ дълг (голяма част от който се държи от испанските банки, които страдат от все по-недостатъчна ликвидност) и ежедневно поскъпващи спредове. За разлика от Гърция Испания е много по-интегрирана в реалната европейска икономика и финансова система. Следователно една евентуална дългова криза там ще се отрази доста по-лошо върху еврозоната, отколкото гръцкият проблем. А и специалният европейски инструмент за помощ едва ли би помогнал много на Испания, тъй като за разлика от Гърция там проблемът не е в липсата на пари, смята Рубини.

Всеки от тези сценарии може да се случи доста преди бюджетната консолидация да е дала ефект. "Тя е важна, но докато се случи, все едно подритваме празна консерва по пътя пред нас, вместо да я рециклираме. Ако не намерим правилната политика сега, никога няма да я намерим - особено ако се случи едно от тези три неща", каза той.

Европейските лидери обаче предпочетоха да рискуват: срещата на върха насрочи следващата дискусия по реформите в икономическото управление на ЕС за октомври. Дотогава връщането към растеж ще остане далечна перспектива, а теориите за краха на еврото ще звучат все по-достоверно.