Ев(р)олюция

Първородният грях

На конференция в Брюксел в сряда председателят на отдела за Европа на Международния валутен фонд Марек Белка сравни плана с доза морфин, която само ще стабилизира пациента, преди да започне истинското му лечение. "Еврозоната си купи време, но не реши основния проблем", смята и Даниел Грос, директор на Центъра за изследване на европейските политики. "Това обаче беше важно, защото иначе днес щяхме да имам две кризи - непосредствената, която сега е овладяна, и дългосрочната, която още е на дневен ред", обясни икономистът пред "Капитал".

Рискът Португалия, Испания, Италия или Ирландия да пропаднат като Гърция и Европа да бъде залята от вълна от държавни фалити за момента изглежда овладян. Но структурните и фискални пукнатини в еврозоната не са поправени.

Преглед на оригинала

Част от тях са "първородни дефекти", напомни Жан-Пол Гозес, френски евродепутат и координатор на Комисията по икономически въпроси в Европейския парламент. "Когато смени националните валути с обща, ЕС пропусна важна подробност - фискалните политики останаха без координация", каза той пред "Капитал". Действително правилата на Пакта за стабилност и растеж (който трябваше да дисциплинира страните в еврозоната да държат дълговете и бюджетния си дефицит под контрол) не можаха да обвържат страни като Гърция (която просто лъжеше, че ги спазва) и Испания, Италия и Португалия (които пък ги спазваха предимно на теория). И нямаше как да не бъде така, след като дори и Германия и Франция заобикаляха правилата за бюджетния дефицит, а глобите, предвидени като наказание за нарушителите, така и не бяха използвани. Общата валута пък дълго караше пазарите да си затварят очите за различията между отделните членки на еврозоната и по-изостаналите бяха лишени от стимул да направят по-рано усилия за подобряване на конкурентоспособността си и реформи в публичните си финанси. Щом Гърция се финансираше при същите лихви, които плащаше Германия, защо да се напряга излишно с трудни и непопулярни мерки?

Още при лансирането на еврото скептиците се питаха възможно ли е една валута да съществува без държава и как един монетарен съюз може да оцелее без политически и фискален такъв. Сега грешките, допуснати от архитектите на най-амбициозния проект на ЕС, излязоха наяве точно по време на най-дълбоката рецесия от десетилетия насам. Дефектите могат да се коригират, за да оцелее еврото? "Фасулска работа - има изобилие от добри идеи, но въпросът е дали има воля за тях", смята Марек Белка.

Тази седмица Европейската комисия представи конкретни предложения - координиране и ранно наблюдение на националните бюджети (с възможност за искане на корекции) и наказание за безотговорните правителства чрез спиране на еврофондовете. "Освен нови инициативи ще се търсят и промени в досегашните правила - например въвеждане на по-ефективни санкции спрямо страните, които нарушават критериите, възможността членка на еврозоната да я напусне, както и да отложи плащанията по дълга си, ако не може да го финансира", обясни Гозес.

В тази посока са и някои от националните идеи за бъдещата реформа на еврозоната - например на Меркел, която иска правилата на пакта за стабилност да се затегнат много повече и нарушителите да бъдат лишавани от правото на глас в ЕС.  Тук обаче се появяват и първите пукнатини - от Париж се чуват доста по-различни идеи от тези в Берлин. Вместо налагане на по-стриктни правила Франция предлага европейско "икономическо правителство" и повече "фискална и социална хармонизация" между страните членки. Тази фраза пък звучи опасно за Германия.

Предвид противоречията между двете най-влиятелни страни в еврозоната изгледите за мащабни промени не изглеждат оптимистични. Неизвестните са две, посочи Даниел Грос - първо, дали ще има политическа воля за дълбоки реформи, и второ, дали Германия и Франция ще намерят нещо общо в крайно различните си визии. "И двете натискат за промени, но идеите им са на двата полюса. Никой не може да каже кой ще надделее, кой ще отстъпи и дали останалите страни ще приемат крайния резултат", обясни Грос, който изрази скептицизъм, "че нещо ще излезе от цялата работа".

Има ли солидарност без растеж

Според Саймън Тилфорд, главен икономист на лондонския Centre for European Reform, ЕС е изправен пред критичен избор между по-голяма интеграция и дезинтеграция. "Пожарният пакет от 750 млрд. евро осигурява ликвидност и намалява риска от спекулации срещу еврото, но не решава основния проблем на уязвимите държави - платежоспособността. Тези икономики трябва да започнат да растат, в противен случай нямат никакъв шанс да стабилизират публичните си финанси, колкото и болезнено да режат бюджетните разходи", каза Тилфорд пред "Капитал". Той смята, че наистина има нужда от по-строги фискални правила в еврозоната, но основното е, че трябва да се премахнат пречките пред растежа в проблемните страни.

А това предполага координиране на икономическите политики и промяна не само в Гърция, но и в Германия. Ако огромните търговски дисбаланси между страните в еврозоната не бъдат коригирани и чрез стимулиране на вътрешното търсене в Германия и Холандия например, Португалия и Гърция по-трудно ще успеят да пренастроят икономиките си и да излязат от дупката. Само че в Берлин продължават да реагират възмутено при всеки намек, че гигантският германски търговски излишък с еврозоната е проблем за съюза.

"Еврото е изправено пред екзистенциално предизвикателство. Европейските лидери няма да стоят отстрани и да оставят еврозоната да се разпадне, но много трудно ще намерят нужната солидарност за интеграция под формата на фискален съюз, който да осигури стабилност. Все още се надявам, че ще предприемат правилните стъпки. Но няма гаранции, че ще го направят", смята Тилфорд.