Добрият, лошият и изборите

Тогава Ярослав говореше за създаването на Четвърта република и водеше непрекъсната и неумолима битка с враговете вътре и извън страната. На домашния фронт на прицел бяха всички - от бивши комунисти до бивши дисиденти и от корумпирани лекари до продажни чиновници. На международното бойно поле залповете бяха насочени към Германия и Русия, а на Брюксел се гледаше с подозрение.

След всичко това изглеждаше съвсем естествено, че предварителните социологически проучвания даваха стабилна преднина от над 10% на изпълняващия длъжността президент след смоленската трагедия Коморовски, приближен на центристкия премиер Доналд Туск. Оказа се обаче, че поляците харесват Ярослав Качински повече, отколкото си признават. Въпреки прогнозите, че вотът ще напише политическия некролог на бившия премиер и неговата консервативна популистка партия "Право и справедливост", Качински успя да спечели близо 37% от гласовете и финишира с изоставане от едва 5.1% след Коморовски. В щаба на "Гражданска платформа" вероятно сънуват кошмари от евентуално повторение на обрата от 2005 г., когато Лех стопи разликата от първи тур и на втория победи настоящия премиер Туск.

Невероятното преобразяване на Ярослав Качински

Обяснението за изненадващото скъсяване на дистанцията е както в скрития и затова труден за регистриране от социолозите вот за Качински, така и във вялата кампания на Коморовски. "Той изглеждаше изморен и неатрактивен", коментира пред "Капитал" известният политолог Радослав Марковски, професор от Полската академия на науките. Наистина Коморовски сътвори поредица от гафове (като например изказването, че Полша ще излезе от НАТО вместо от Афганистан) и показа остър дефицит на харизма, а някои полски медии дори го определиха като най-скучния кандидат.

Качински, от друга страна, направи добра кампания, която го приближи до президентския дворец в буквален и преносен смисъл. Предизборният му щаб се намира на метри от двореца, паважът пред който през април лепнеше от восъка на свещите на хилядите, чакащи с часове за поклонение пред ковчега на Лех, спомня си 25-годишната Мира от Варшава. Сега пред сградата има малък мемориал с дървен кръст, цветя, свещи и снимка на Лех и съпругата му Мария. Симпатична възрастна двойка се е спряла там и на въпроса за кого е гласувала дамата отговаря категорично: "За Ярослав. Президенството е място за Качински. Надявам се на втория тур той да победи."

За за да се случи това, може да помогне драматичната промяна в образа на Ярослав. В последните седмици изглежда, че той е преживял истински катарзис и радикалът от миналото сякаш е изчезнал. Сега говори за нов патриотизъм и край на "полско-полската война". В интервю за "РИА Новости" Качински каза, че ако стане президент, едно от първите му посещения ще бъде в Русия, а в статия за в. Welt am Sonntag наскоро призова за спиране на делението на нова и стара Европа и партньорство между Германия и Полша.

Според противниците му това смекчаване е само маска, насочена към привличане на избиратели от левицата и центъра. Точно те ще се окажат решаващи на балотажа в началото на юли.

Напред или назад

Евентуална победа на Ярослав Качински вероятно няма да бъде катастрофа за Полша въпреки предупрежденията за обратното от фигури като бившия президент и нобелист Лех Валенса. Но ще продължи блокирането на реформите, които правителството на Доналд Туск отлагаше заради президентското вето (или просто заплахата от прилагането му) по времето на Лех Качински.

"Смятам четирите години на Лех Качински за изгубено време не само във външната политика. Той спря реформите в пенсионната система, в образованието, бавеше назначения в армията и на посланици и съдии. С Ярослав това ще продължи. Двамата с брат му щяха да бъдат много добри политици в началото на века, но не и днес", категоричен е проф. Радослав Марковски.

На въпроса какъв президент очаква да бъде предпочитаният от него Бронислав Коморовски политологът отговаря: "Никакъв. Точно както трябва да е според конституцията - разумен, прагматичен и да се намесва само когато е нужно."

"През последните четири години правителството беше мързеливо", смята проф. Марковски. Това не попречи на Полша миналата година да бъде единствената страна в ЕС, която избегна рецесията, а за 2010 г. да очаква икономически растеж от завидните по време на глобална криза 3%. Същевременно обаче бюджетният дефицит е 7%, а държавният дълг наближава тавана от 55% от БВП, при надхвърлянето на който според полската конституция автоматично трябва да започне орязване на разходите.

С президент от собствената си партия като Коморовски кабинетът на Доналд Туск ще може да работи по-лесно и гладко и по израза на проф. Марковски "най-после да покаже дали може", защото удобното извинение от заплахата за президентско вето ще отпадне. Освен ако премиерът не си измисли друго - че радикалните стъпки и резките движения не са желателни преди парламентарните избори през 2011 г.