Злотни обещания

Растеж на инат

"Как е възможно правителството с най-добри икономически резултати в Европа да загуби избори от евроскептична, националистическа и икономически неграмотна опозиция", попита риторично той в коментар за Project Syndicate. Ростовски преувеличава заслугите на своята партия, но може би докосва истината за PiS, смята Чипюр.

"Последните години управление на "Гражданска платформа" бяха белязани от тактики на протакане и липса на действие", казва Чипюр. Всъщност "точно този период е доказателство за устойчивостта на полската икономика. Тя се справяше без подкрепата на законодателната, изпълнителната и съдебната власт". И ако "това бездействие на властите беше лошо, то свръхактивността, която новото управление заяви още преди изборите, може да се окаже не просто лоша, а много по-вредна", продължава той. Евентуалните вреди няма да извадят икономиката от релси. "Поне не веднага", надява се Чипюр. Със сигурност обаче ще имат политически ефект.

Така например планираният данък от 0.39% върху активите вероятно няма да срине полските банки, които през 2014 г. записаха рекордна печалба от общо 16.2 млрд. злоти (3.75 млрд. евро). Ако данъкът бъде приет, той ще вкара в хазната 63 млн. злоти (14.6 млн. евро). Единствените осезаеми ефекти от тези пари ще бъдат една червена точка за популизма и червена лампа за инвеститорите. Човек като Матеуш Моравиецки, доскорошен главен изпълнителен директор на третата по пазарна капитализация полска банка - Bank Zachodni, би трябвало прекрасно да знае това. Сега той оглавява министерството на развитието в правителството на Беата Шидло.

По подобен начин предизборните обещания на PiS да премахне данъците за рудодобивната индустрия не са особено реалистични. От една страна, добиваните в страната лигнитни въглища създават почти 90% от ползваната в Полша енергия. От друга - сривът на цените на основните суровини на световните борси ще засегне пряко полския бизнес. Затова всеки непремерен ход на правителството ще се отрази на индустрията и на стотиците хиляди поляци, хранещи се от нея. Никой сред политиците на знае това по-добре от премиерката Шидло, която е дъщеря на миньор.

Вероятно затова с едно от първите си решения новото правителство запази въведения през 2012 г. "минен данък". Това ще коства на KGHM, втората най-голяма европейска компания за добив на медна руда, 1.4 млрд. злоти (324 млн. евро), или 58% от нетната й печалба за 2014 г. На кабинета на Шидло ще коства моментална загуба на подкрепа. За наблюдателите обаче е "сигнал, че правителството няма да скъса рязко с досегашния прагматизъм", казва пред "Капитал" Марек Пиелах от Obserwator Finansowy.

Прагматизъм или орбанизация

Този сигнал дава надежда, че макар и популистко, новото управление в Полша се съобразява с пазарната реалност. Ако това е така, следва да очакваме от кабинета на Шидло да ползва "реторика за вътрешно потребление, но да демонстрира реализъм там, където е нужно - пред европейските партньори на страната", допълва Пиелах.

Колкото до обещания от PiS златен дъжд от 1.4 трлн. злоти (324 млрд. евро) инвестиции в икономиката, в програмата на партията няма подробности за тях. Анализаторите от Obserwator Finansowy предполагат, че едва ли става дума за мащабно извънредно стимулиране на икономиката. По-вероятно "зад гръмките обещания се крият предстоящите в идните години капиталови инвестиции на държавата", които PiS представя като стимул.

Следователно може да се окаже, че амбициозната програма на PiS не е нито непостижима за бюджета, нито непосредствено вредяща на икономиката. Същинският проблем е другаде. След 25 години на непрестанен растеж полската икономика се опитва да прескочи капана на средните доходи. Това ще се улесни от факта, че със 77.6 млрд. евро за периода 2014 - 2020 г. Полша е най-големият получател на средства от кохезионни фондове в Европа. Няма обаче да стане без онези законодателни действия, които "Гражданска платформа" протакаше в последните години. Едно от тях например е ефективно законодателство и институции, които разрешават спорове между фирми. С убедителната си победа, която я прави първата от 25 години еднолично управляваща в Полша сила, PiS ще има силите да направи скока. Въпросът е дали го желае, или ще работи за популярност сред онези, които вижда като свой електорат - най-бедните поляци, предимно от източната част на страната.

Според Чипюр първите признаци дали PiS ще съхрани полския прагматизъм, или ще станем свидетели на орбанизация идват с кадровите избори на новото управление, например в ръководството на централната банка след броени месеци. До февруари правителството трябва да смени осем от десетимата членове на съвета за парична политика, който определя основната лихва, а до юни - гуверньора Марек Белка. Преди броени дни той посочи, че Полша върви по пътя на "балансиран растеж" и следователно няма нужда от намаляване на основната лихва от сегашните 1.5%. Новият финансов министър Павел Шаламаха обаче не изключи това да стане още през януари или февруари.

Ако разногласието между централния банкер и министъра поражда неясна тревога, тя е съвсем конкретна с назначаването на Мариуш Камински за глава на полското разузнаване. През март бившият шеф на комисията за борба с корупцията бе осъден на три години за злоупотреба със служебно положение, но след изборите бе помилван от президента Анджей Дуда. За да оглави Камински тайните служби, новото управление скандално смени петима души в 15-членния Конституционен съд, за които твърди, че са незаконно назначени. Часове по-късно съдът оспори тези промени. Първият ефект е, че в момента 55% от поляците смятат демокрацията за застрашена. По-далечното притеснение е какво ще реши парламентът и дали ще промени закона за назначаване на конституционни съдии, за да излезе от ситуацията. От това ще зависи също дали, кога и как Полша ще премине към неприемливото за PiS евро, или ще запази злотните обещания на Ярослав Качински.