Както преди или по-добре

Според сп. Economist една от причините за победата на Качински е, че провинциалният и консервативен Изток на страната, където безработицата е по-висока, се чувства пренебрегнат. Но голяма част от негодуванието там е и културно, тъй като избирателите не одобряват "налаганите им от досегашните управляващи феминизъм и гей права". За тях патриотизмът и религията са взаимосвързани и "Право и справедливост" печели с това, че е близка до католическата църква и подкрепя забраната на абортите и инвитро оплождането.

Кой ще ръководи шоуто

Умората от "Гражданска платформа" помага на гласоподавателите да забравят хаотичното управление на "Право и справедливост" през 2005-2007 г., когато Качински влизаше в ненужни конфликти с Германия и подкрепяше различни антируски конспиративни теории. Част от успеха си партията дължи и на това, че успя да разшири електората си извън по-възрастните и религиозни поляци към по-младите избиратели в по-големите градове. Тя съумя да си придаде по-умерен облик и благодарение на номинираната за премиер Беата Шидло. Качински не се кандидатира за поста, тъй като 50% от поляците му нямат доверие, и вместо това посочи относително неизвестната Шидло. Подозренията обаче са, че именно Качински ще дърпа конците и дори може да поеме премиерското място през идващите месеци, пише ВВС.

Превърна ли се най-спорният полски политик в най-влиятелната личност в страната, попитаха чуждестранните медии. Някои дори побързаха да нарекат Качински краля на Полша. Той е преживявал много върхове и падения в политическата си кариера и сега пътят пред него е отворен за нови постижения. И съмненията са, че нито президентът Дуда, нито вероятният премиер Шидло ще бъдат независими от него при вземането на решения.

"Качински води "Право и справедливост" и няма криза на лидерството, тъй като той е много силен ръководител. А премиерът ще трябва да разчита на подкрепата на партията за прокарването на идеите си. Така че Качински има значително влияние и власт, макар да не смятам, че ще заеме официална роля в правителството", казва пред "Капитал" Михал Барановски, директор на варшавския офис на German Marshall Fund. Според него определението "крал на Полша" е хващащо вниманието, но не представя по коректен начин ситуацията в страната. Защото няма съмнение, че лидерът на "Право и справедливост" ще бъде най-важната политическа фигура в Полша, но думата "крал" намеква за криза на демокрацията, а нищо за момента не навежда на тази мисъл.

Според анализ на Пьотр Бураш от варашавския офис на ECFR един от рисковете е, че рано или късно победителите в изборите могат да станат жертва на собствения си успех. "Твърденията на партията, че поляците "заслужават повече", включително в икономическо отношение, може да се превърне в нейния дамоклев меч", пише Бураш. След като разполага с мнозинство в парламента, "Право и справедливост" няма да има никакво извинение да не изпълни щедрите си предизборни обещания, а не е сигурно, че допълнителните разходи, изчислявани на 50-70 млрд. злоти годишно (11.7-16.4 млрд. евро), могат да бъдат покрити от подобряване на събираемостта на данъците, както планират новите управляващи.

Дозиран евроскептицизъм

Качински е човек на категоричните твърдения. Неговата партия иска НАТО да се подсили, за да се противопостави на заплахата от Русия, а той заявява, че бежанците носят опасни болести. Антиимигрантската позиция на "Право и справедливост" вероятно ще се сблъска с тази на Европейската комисия относно мигрантските квоти, задълбочавайки разделението в ЕС. Освен това консервативните евроскептици са против присъединяването на страната към еврото в скоро време. И някои наблюдатели определят този отказ като потенциално по-голям удар по еврозоната от евентуалното излизане на Гърция. Но какво всъщност означава изборната победа на "Право и справедливост" за Европа? Не липсват притеснения, че сега Варшава и Брюксел ще си партнират доста по-трудно, тъй като партията на Качински е отявлен съюзник на британските консерватори, стане ли въпрос за отстояването на националния суверенитет. Това означава, че вътрешните интереси ще бъдат категорично защитавани в рамките на ЕС.

Но има и по-умерени мнения. Според анализ на German Marshall Fund новото правителство може и да няма апетит да следва преобладаващия европейски курс, но едва ли ще започне безсмислени конфронтации. Що се отнася до връзките с Германия, очакванията в Берлин са, че напрежението няма да ескалира до степента отпреди десетилетие, тъй като и двете страни имат интерес от добрите си отношения. Същевременно Варшава ще насочи усилията си към заздравяване на връзките със своите съседи в Централна и Източна Европа.

"Казвам - не се страхувайте от Полша, защото повечето коментари след изборите бяха истерични. Но въпросът има няколко аспекта. По отношение на еврото е ясно, че Полша няма да се присъедини в близко бъдеще. Варшава ще трябва да изпълни маастрихтските критерии и ще трябва да промени конституцията, за да може да го направи. А за това няма желание в този парламент, както нямаше и в предишния. Освен това липсва и голяма подкрепа сред населението. Затова говорим за дълъг път на Полша към еврото. Накрая страната ще трябва да го направи, но времевата рамка не е ясна", смята Михал Барановски.

Що се отнася до други европейски теми, според него много ще зависи от това кой ще бъде външният министър и министърът по европейските въпроси. "Политическият стил ще има значение и мнозина се страхуват от стила, който помнят от 2005-2007 г. Но не мисля, че сега ще видим същото. По някои теми Полша следва общоевропейския курс, а по други заема различна позиция. И напрежението в някои области ще продължи, като например по отношение на бежанците. За предишното правителство това беше трудна сфера и накрая бе постигнат компромис, докато "Право и справедливост" са много критични към решенията на бившия премиер", обяснява анализаторът от German Marshall Fund. По думите му друга спорна тема ще бъде климатичната политика, тъй като Варшава твърдо защитава въглищната индустрия. "Може ли Европа да постигне компромис по този въпрос? Така мисля. Това ще бъде източник на търкания, но не означава, че ще доведе до бедствие", прогнозира Барановски.

Въпросите сега са много и все важни. Ще има ли различен тон в отношенията между Варшава и Брюксел? Ще излезе ли Полша извън центъра на ЕС? По всичко изглежда, че страната ще бъде умерено евроскептична, по-вгледана във вътрешните си дела и по-консервативна социално. Но дори и последиците от победата на "Право и справедливост" да са преувеличени, предупреждението на полските избиратели към Брюксел е, че има нужда от промяна.