ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Операцията по спасяване на Гърция става все по-сложна, скъпа и продължителна. Въпреки започналото преди повече от година лечение, пациентът още е в крайно нестабилно състояние, най-вероятно ще се наложи нова спасителна инжекция, а съмненията дали лекарството изобщо действа се засилват все повече. Така накратко може да се опише ситуацията след последните три бурни дни, в които се случиха следните неща: германското сп. Spiegel съобщи, че Атина обмисля да се върне към драхмата; финансовите министри на най-големите страни от еврозоната се срещнаха тайно в петък, за да обсъдят кризисната ситуация; в резултат на вихрилите се през целия уикенд спекулации в понеделник разликата в доходността между десетгодишните гръцки и германски облигации скочи до над 15%, а еврото и индексите на европейските борси тръгнаха надолу.
Сред бурята от офицални изявления, опровержения и експертни коментари, до момента е ясно само, че спасителната програма за Гърция ще бъде предоговорена и е много вероятно страната да поиска допълнителен заем. Самият факт, че това вече се признава официално от висши представители на ЕС, е повратна точка в гръцката финансова драма.
Между немислимото и неизбежното
Още в началото на април в германската преса се появиха публикации, че МВФ и някои европейски държави притискат Гърция да преструктурира дълга си. Миналият петък обаче онлайн изданието на Der Spiegel вкара нова интрига, като публикува статия, озаглавена "Гърция обмисля да излезе от еврозоната". Информацията на списанието идва от източници от правителството в Берлин и се цитира вътрешен документ на финансовото министерство, който описва злокобните последствия ако страната се откаже от еврото. Според Der Spiegel въоръжен именно с въпросния анализ финансовият министър Волфганг Шойбле ще се опита да откаже Атина от тази идея на тайна среща на водещите си колеги от еврозоната на 6 май в Люксембург. Развитият в документа сценарий предвижда, че новата гръцка валута ще се обезцени с поне 50% спрямо еврото, което означава дългът на страната да скочи до 200% от БВП и фалитът да стане неизбежен.
След първоначално отричане изобщо да има такава среща, от ЕС признаха, че форум във Великото херцогство все пак се е състоял и на него са участвали представители на Германия, Франция, Италия, Испания и Гърция, както и председателят на ЕКОФИН Жан-Клод Юнкер, еврокомисарят по икономическите въпроси Оли Рен и президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише. Всички замесени обаче бурно отрекоха да са обсъждали идеята някоя държава да напусне еврозоната, като Юнкер определи появилите се информации като "глупост", а гръцкият премиер Георгиос Папандреу ги нарече "граничещи с престъпното".
След оказалата се недотам тайна среща Юнкер призна, че Гърция има нужда от нов пакет от мерки. И така потвърди това, за което цял хор икономисти алармират от месеци - че сегашната програма просто не работи. Благодарение и на драконовския план за съкращения, наложен от кредиторите от ЕС и МВФ, страната е дълбоко затънала в рецесия и е много далече от постигане на договорените цели за намаляване на бюджетния дефицит и дълга. Фискалната дупка например беше 10.5% от БВП в края на миналата година при заложена цел от 8.1%. А огромният публичен дълг е 327 млрд. евро (близо 150% от БВП) и продължава да расте. В тази ситуация е повече от ясно, че Гърция няма как да се завърне на капиталовите пазари през 2013 г. и да разчита да се финансира чрез тях.
С още помощ от приятели
Поне за момента и поне публично от ЕС продължават да отричат, че ще се наложи Гърция да преструктурира дълга си, за да избегне хаотичен и силно неприятен фалит - нещо, което според цял куп икономисти е абсолютно неизбежно. Вместо това се обмисля разсрочване и намаляване на лихвата по отпуснатия преди малко повече от година заем от 110 млрд. евро от ЕС и МВФ. Както и отпускане на нов кредит, вероятно в размер на 20-25 млрд. евро, с които Атина да покрие предстоящите си дългови плащания. Тези неща вероятно ще бъдат договорени на среща на финансовите министри на ЕС на 17 май.
Развитията около Атина предизвикват особен интерес в Дъблин, където също се надяват на удължаване на срока за плащане на своя спасителен заем и намаляване на лихвите по него, както и в Лисабон, където в момента договарят условията, по които ще получат 78 млрд. евро от ЕС и МВФ. Друг е въпросът дали допълнителната помощ за Гърция ще потуши дълговата криза в ЕС. Отговорът на колумниста на в. Financial Times Волфганг Мюнхау е категорично "не". Просто защото според него проблемът изобщо не е толкова в държавните дългове, колкото в политическата неспособност на европейските лидери бързо да пресекат разпространяването на кризата. И да съберат смелост да признаят пред избирателите си, че в крайна сметка милиарди евро от отпуснатите кредити ще никога няма да бъдат върнати.
51 коментара
Последните три изречения са най важните в статията. Те са оголения факт. Субстанцията. Цената за липсата на политическа воля и откровеност към избирателите ще е десетки милиарди, които ще трябва да се отпишат от балансите на водещите европейски банки. Най вече германските и френските.
Излишъците по сметките на Германия, страните от Бенелюкс и Скандинавия представляват дефицитите на Южна Европа и Балтика. Опитът да се изгради обща валута без ОБЩА ФИСКАЛНА И ДАНЪЧНА база продължи изненадващо дълго. 12 години. Сега ще трябва да изградим това, за което на политиците не им стигна смелост, а на нас - избирателите и данъкоплатци - не ни интересуваше.
Опитите към връщане към старите валути е опит да върнем в утробата вече роденото. Интересно ми е къде ще е Финландия с нейната валута, или германската марка без пазарите на другите европейски страни.
Едно евентуално излизане на Гърция от евро-системата в крайна сметка може да се окаже оздравителна крачка. Дори и с цената на банкрут, масова безработица и протести и не на последно място негативните последствия на един такъв (предполагаем) сценарий върху България. Евро-системата е нова, евентуално излизане на член който явно не отговаря на критериите е част от експеримента, болезнена част, но неизбежна. Ако такъв вариант се наложи да бъде приложен до един (Гърция) или двама (Португалия) настоящи членове - евро-системата ще издържи и евентуално ще се укрепи макар и през катаклизми. Но ако това се окаже верижна реакция - мисля си за Испания, Ирландия, дори за Италия - тогава сценариите могат да се окажат значително по-песимистични. Става дума за твърде сложни процеси и едва ли има икономист който с точност би могъл да предскаже какво ще се случи в рамките на 3-5 години. Ясно е обаче, че аспирациите на една България, примерно, за присъединяване към евро-зоната в обозримо бъдеще е по-добре за момента да останат само като далечна, стратегическа цел.
Да незабравяме 4е и България подписа договора според които трябва да плаща вересиите на държави които десетилетия са живели на верисия, и благодарение на това са имали искуствено висок жизнен стандарт, от които така или ина4е няма да се откажат.Та ще се наложи бедните да поразвържат кесииките си , та да помогнат на богатия брат.
Има едно много важно правило:
В губещ бизнес никога не се наливат пари!
Ако има втори заем, ще трябва да има и трети и т.н. и пак ще фалират но с огромни задължения, които никога не могат да върнат след това. Явно е, че им е сбъркана системата и парите не им стигат с много. Колкото и да наливат винаги ще свършват. Гърците са изключително мързелива и надменна нация. Те бяха свикнали да работят по 4 дни (това за което се говореше тук) и да смучат евросубсидии, но дойде време за плащане на сметката и сега ще се наложи да помият чинии, защото парите не им стигат да си я платят.
Просто ЕС ще им отпуска заеми докато абсорбира целият гръцки дълг от 327 млрд юро, след което ЕЦБ ще отпечата юрота и ще раздаде на заемодателите. Това е "дъ Федерал уей". Проблемът е, че след като Щатите вече го направиха, трудно такъв метод може да мине втори път, а пък и анулира американската парична политика, което няма да получи благословия от Фед. Допълнителен проблем: трансфериране към ЕЦБ на гръцкия дълг създава прецедент за трансфериране на Португалския и Испанския дълг, а там нещата намирисват на 2-3 трилиона новонапечатани юрота, инфлация и европейските граждани могат да станат нервни. Очевидно пак такъв развой, изпълнен тихомълком, ще е по-малко разрушителен, отколкото дифолт на Гръцките облигации и загуба от 70-80% на маса народ. Това с 50% загуба при преструктуриране ми се струва оптимистично пожелателно :). Още по-смешно е хората да си мислят как Гърция ще се разпродава за да си плаща дълговете - е това е направо смешно.
ЕЦБ НИКОГА няма да печата така както ФЕД! Докато германските пенсионери гласуват (а те нямат намерение да спират да го правят), всеки намек за инфлация (която доведе и Хитлер на власт) ще бъде жестоко и категорично наказан на всички възможни избори. Това е политическо самоубийство за всеки немски политик или партия. Всъщност, ако някое немско правителство позволи подобен ход в началото на мандата си, ще подпише отиването на партията си в историята за следващия четвърт век.
Всички знаем това, да си го кажем направо - германските пенсионери крепят стабилността на ЕС. Със сигурност не е Франция, Италия или Великобритания.
Сега е момента, когато те се нуждаят от съюзници в лицето на всички дългови държави, Източна Европа да заеме "подобаващото" й се място. Ако това се случи до 5-8 г. например Комунизмът ще е приравнен към Националсоциалзма в законодателството и учебниците по история.
До 25 г. страни като Полша ще имат положителна миграция и ще са двигателя на ЕС. Ние къде ще сме тогава? :)
опитаха ляво решение на гръцката криза, така че всички да са доволни и като всяко ляво решение на Евроепйски социалистически съюз то се оказа пълне провал, принудителна изолация от еврото на Гърция за период от време докато стане нормална държава, та тия там не знаеха до оня ден какво е касова бележка бе хора как да стане работата, а дебилите които подписаха че трябва да им помагаме да отговарят
Мързеливите и нагли гърци дотам ще го докарат още по-мързеливите и прости българи да им плащат.
"Развитият в документа сценарий предвижда, че новата гръцка валута ще се обезцени с поне 50% спрямо еврото, което означава дългът на страната да скочи до 200% от БВП и фалитът да стане неизбежен."
Не съм икономист и може би поради това горното ми е струва някак нелогично! Все пак моля някой да ми разясни каква е връзката между обезценяване на местната валута (с напр 50%) и нарастването на дълга на страната изчислен на БАЗА БВП?
Ако дългът на Гърция сега е напр. 300 милярда евро, което е да речем 100% БВП, то ако Гърция мине на драхми и 1 драхма струва 0,5 евро, то дългът й пак ще си е 300 милярда евро а БВП следва пак да си е 300 милярда евро, макар и в драхми да е станал 600 милярда драхми. Не е ли така?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.