Тече, всичко тече

Британският вестник не отрича, че въпросната парола я има в книгата, но няма информация на какъв точно уебадрес са били файловете. Освен това от изданието подчертават, че при публикуването на книгата "не е било изразено никакво безпокойство и ако някой в Wikileaks е мислел, че това компрометира сигурността, е имал цели седем месеца да премести файловете". Фактът, че никой не е направил нищо, според Guardian свидетелства, че проблемът не е причинен от изданието, а е в резултат на "хаотичната организация на Асанж".

След мен и потоп

Един ден след завихрянето на скандала от Wikileaks сензационно решиха сами да публикуват целия си архив от нередактирани документи, като в момента онлайн са достъпни 251 287 грами, в това число 34 687 файла за Ирак, 8003 за Кувейт, 9755 за Австралия и 12 606 за Египет. "Ще хвърлим светлина върху 45 години американска дипломация, време е да отворим архивите завинаги", гласеше съобщението в Twitter. От Reuters обаче коментираха, че те, както и някои други световни медии, разполагат с тези грами от месеци, но не са си позволили да ги цитират или публикуват, без да е имало конкретна новина или разследване, свързано с тях.

Досегашните медийни партньори на Wikileaks - вестниците Guardian, Le Monde, El Pais, New York Times и списанието Der Spiegel - веднага реагираха с остро общо изявление, в което осъдиха публикуването на нередактирани грами, тъй като това може да застраши източниците на информация: "Нашите предишни отношения с Wikileaks се основаваха на това, че ще пускаме грами, които са цялостно редактирани. Ние не можем да подкрепим безсмисленото публикуване на данни." Според изданията решението е взето еднолично от Асанж, който в момента се намира под гаранция във Великобритания в очакване на екстрадиция за Швеция, където трябва да отговаря за обвинения в сексуално посегателство.

Пускането на американските дипломатически грами, които съдържат прями и често неласкави описания на много от световните лидери, разгневи Вашингтон. Държавният секретар Хилари Клинтън заяви, че действията на Wikileaks подкопават външната политика на страната и са равнозначни на "атака срещу международната общност, съюзите и партньорствата, конгресите и преговорите, които са стожери на глобалната сигурност и на икономическия просперитет". Конгресменът републиканец от Ню Йорк Питър Кинг дори поиска сайтът да бъде обявен за терористична организация, а Джулиън Асанж да бъде съден за шпионаж.

Прозрачност, но не винаги

Критиката към Wikileaks е основно, че изтеклата нередактирана информация може да застраши човешки животи, ако дейността на тези хора стане обществено достояние. Без съмнение това, което WikiLeaks по принцип прави, има много положителни страни, като например гарантирането на обществен достъп до всяка информация, показваща нередности, лъжи или престъпления. Но разкриването на информация не трябва да е на всяка цена – например стана ясно, че в една от изтеклите грами фигурират името и лични данни за човек, сътрудничил с американските власти срещу "Ал Каида". Какво би се случило с него, ако данните му попаднат в ръцете на терористи?

"Wikileaks се роди от антиамериканизма и наивно анархичния поглед върху международната политика", твърди пред "Капитал" Даниел Корски от Европейския съвет по външна политика. "В края на краищата публикациите не разкриха голяма американска конспирация. Вместо това показаха, че щатските дипломати са трудолюбиви и добре осведомени, а политиката на Америка е с добри намерения." Според Корски разкриването на имената на източници на информация е било неизбежно и затова изтичането на грамите поставя хора в опасност.

Американските военни твърдят, че узнаването на подробности за различни стратегии и тактики може да е заплаха за много американски войници в Афганистан и Ирак. В писмо до Wikileaks юридическият съветник на Държавния департамент Харълд Кох заявява, че скорошното изтичане на важна документация "може да застраши живота на хиляди невинни хора", както и да провали "съществуващи военни операции".

Някои нежелани ефекти от нередактираните грами са вече налице - министърът на правосъдието на Австралия Робърт Макклеланд нарече невероятно безотговорно публикуването на документ с гриф "Секретно", в който са написани имената на заподозрени в тероризъм. Освен това в поне една от грамите се разкрива самоличността на агент от Австралийската организация за сигурност и разузнаване (ASIO). Друг документ от декември 2004 г. пък съдържа телефонните номера на ключови фигури във Ватикана, включително и на тогавашния папа Йоан Павел II.

Има и противоположни мнения. Даниел Елсбърг - човекът, който през 1971 г. направи публично достояние документи от Пентагона, описващи лъжи на правителството, свързани с войната във Виетнам, твърди, че властите в САЩ винаги реагират по един и същ начин, когато са засрамени. "Най-доброто оправдание, което измислят, е, че са застрашени човешки животи. Всъщност човешки животи са застрашен заради мълчанието и лъжите, които тези грами разкриват", казва Елсбърг пред британската ВВС.

Гневът на американските власти от отварянето на архивите с грамите е разбираем. Този поглед зад кулисите на световната политика разкрива чувствителни подробности от кухнята и сега течът на Wikileaks вероятно ще усложни американската дипломация. "Те накараха правителствата, с които САЩ си сътрудничат, да се почувстват неудобно. Най-малкото ще стане така, че страни като Пакистан и Йемен, които съдействат на Вашингтон в борбата срещу тероризма, вече ще сътрудничат по-неохотно", твърди пред британската ВВС Макс Буут от Council on Foreign Relations.

Същевременно действията на Wikileaks създават дисбаланс заради фокусирането единствено върху американската дипломация. Естествено течът на информация се е случил там, където една демократична система на управление прави това възможно. Едва ли скоро ще има разкрития от авторитарна държава, въпреки че документите примерно на китайската или руската дипломация биха били прелюбопитно четиво. Или както обобщава Джонас Парейо-Плеснер от Европейския съвет по външна политика пред Al Jazeera: "За съжаление това със сигурност е грешната държава. Америка е демокрация и си има отговорности и надзор. Щеше да бъде далеч по-интересно, ако грамите идваха от страни, където липсва прозрачност."