Не съвсем герой, не точно предател

След като решението на съда стана ясно, Джулиън Асанж моментално го разкритикува. Според него присъдата е опасен прецедент и пример за екстремизма в националната сигурност. "Разкриването на информация пред обществеността не е шпионаж. Този младеж е бил в клетка, събличан е гол и е държан в изолация, за да бъде пречупен. Тези действия са осъдени от ООН като изтезания. Това никога не е било справедлив процес", коментира основателят на WikiLeaks в изявление пред медиите.

Тъмната страна на прозрачността

Голяма част от процеса премина в дебати какви са били мотивите на Манинг, обвинен за най-голямото разкриване на секретна информация в историята на САЩ, да предаде документите. Мненията за него са в двете крайности – едни го наричат герой и борец за по-голяма прозрачност, а други го смятат за предател, изложил на риск националната сигурност.

"Чувствах, че правя нещо, което ще ми донесе душевно спокойствие", каза самият Манинг при започването на делото. Но критиките към него са, че изтеклата информация може да застраши човешки животи, ако дейността на хора като информатори, шпиони, активисти по човешките права, журналисти, дисиденти, жертви на насилие, подсъдими и други стане обществено достояние. Направеното от него има положителни страни, като например изкарването на светло на факти, показващи нередности, лъжи и престъпления. Въпросът е дали публикуването на информация трябва да е на всяка цена, особено ако поставя хора в опасност, вкарва ненужно напрежение в дипломатическите отношения или заплашва настоящи или минали секретни операции.

Въпреки дългите години затвор, които грозят Манинг, оневиняването му по най-сериозното обвинение се смята за известен успех. То поставя разграничение между определенията "предател" и "човек, който разпространява класифицирани данни" и може да бъде използвано по бъдещи дела за изтичане на информация, включително и за Едуард Сноудън, преследван от Вашингтон заради разкриването на подробности за мащабна правителствена програма за следене. Ако Манинг беше осъден по тази точка, това щеше да означава, че потенциално всеки, който разкрива информация, може да бъде обвинен в предателство, тъй като "Ал Каида" може да достигне до нея (в скривалището на убития Осама бин Ладен бяха открити свалени от сайта на WikiLeaks материали).

Но тази малка победа за Манинг и адвокатите му е слабо утешение за бъдещите информатори. "Опитите на правителството да го обяви за предател бяха неуспешни. Но като цяло това е една успешна за тях присъда, тъй като той все пак бе осъден като шпионин (тоест не е задължително да е целял да причини вреда – бел. ред.)", обяснява пред "Капитал" Мери-Роуз Папандреа, професор по право в Boston College. И според нея сега подобни обвинения в шпионаж заплашват и хора като Сноудън. А това е достатъчно, за да се разделят със свободата си за дълго.

"Тази присъда изпраща ясно послание към правителствените служители: Не нарушавайте закона, като разпространявате секретна информация, защото, ако го направите, ще бъдете съдени", казва пред "Капитал" Нейтън Сейълс, преподавател по право в George Mason University, Вирджиния. По думите му хората като Манинг и Сноудън вече ще знаят, че ако открият нередности, не бива да ходят при медиите. А трябва да докладват случая на правителствени инспектори, които имат властта да разследват престъпленията и да предлагат промени, за да предотвратят злоупотреби в бъдеще.

Според Тауанда Хондора от Amnesty International присъдата на Манинг ще има драматичен отрезвителен ефект върху онези, които попаднат на доказателства за нарушаване на човешките права, защото ще се страхуват от арест и съдебно преследване. В резултат все по-малко хора ще съобщават публично за нередности. Което ще засегне сериозно правото на обществото на достъп до информация, а също и очакванията на хората, че властите управляват според законите на страната. "Сред документите, разпространени от Манинг, има доказателства, че някои американски войници са нарушавали човешките права, особено в Ирак и Йемен. И вместо да започне разследване и да накаже виновните, администрацията на САЩ реши да повдигне обвинения срещу Манинг. Тоест да накаже онзи, който изнесе информацията пред очите на обществеността", обяснява Тауанда Хондора пред "Капитал".

Да запушим теча

В същото време процесът срещу Манинг има последици и върху медиите, публикували разпространената от него информация. Както обяснява пред "Капитал" Юджийн Фидел от правния факултет към Yale, американските власти в момента са в леко шизофренна позиция. "Администрацията едновременно преследва тези, които публикуват секретни документи, и твърди, че иска да работи с Конгреса за разработването на законодателство за защита на свободата на словото. Тези разнопосочни цели трябва да бъдат съгласувани и това ще отнеме време", казва Фидел.

Междувременно за журналистите става изключително трудно да предпазват източниците си на информация, тъй като наскоро съдебно разпореждане по нашумелия случай "Джефри Стърлинг" постанови, че репортери, които са обещали анонимност на своите източници, могат да го направят само ако са готови да отидат в затвора вместо тях. Така няма как да не се охлади желанието на онези, които искат да правят разкрития.

Това, което случаят на Манинг вече постигна, е да предизвика дебат за границите на секретността и кога е допустимо да се разкрива класифицирана информация. "Сноудън демонстрира, че дори заплахата от съд не е достатъчна, за да предотврати някои действия в сферата на онова, което той вярва, че е от обществен интерес. Но сигурно в бъдеще хора като него ще бъдат по-внимателни за начина, по който разпространяват информацията", твърди пред "Капитал" Пол Брадшоу, експерт по нови медии и преподавател по онлайн журналистика в City University London и Birmingham City University. Ако е прав, това означава, че въпреки реалните заплахи от съдебно преследване течовете на класифицирана информация едва ли ще спрат.

Присъдата на Манинг потвърди най-лошите страхове на Едуард Сноудън Фотограф : reuters