Спасяването на еврото... to be continued

Лидерите се договориха за нов фискален съюз, но без промени в договорите на ЕС

Британският премиер Дейвид Камерън отказа на срещата на върха на ЕС в Брюксел да подкрепи промяна в договорите на ЕС, след като не успя да получи отстъпки за Великобритания от предвидените регулации. Така за пръв път от 39 години британски премиер използва правото си на вето върху споразумение в ЕС и страната де факто изпадна в изолация.

Капитал

Британският премиер Дейвид Камерън отказа на срещата на върха на ЕС в Брюксел да подкрепи промяна в договорите на ЕС, след като не успя да получи отстъпки за Великобритания от предвидените регулации. Така за пръв път от 39 години британски премиер използва правото си на вето върху споразумение в ЕС и страната де факто изпадна в изолация. © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Лидерите на ЕС постигнаха на Европейския съвет в четвъртък и петък историческа договореност за по-строга бюджетна дисциплина, но не успяха да се споразумеят за промени в Лисабонския договор, за каквито настояваха Германия и Франция като най-стабилен вариант за задълбочаване на европейската интеграция. Срещу договореностите се обяви Великобритания, рискувайки по този начин да изпадне в изолация и засилвайки опасността от разцепване на Европа (виж текста по-долу). Макар и историческо, споразумението не съдържа исканата от пазарите категоричност, която ще е в състояние да спре разпространяването на кризата в Европа, и по-скоро отваря нови въпроси.

Полoвинчат резултат в 12 без 5

След близо десет часа напрегнати преговори в нощта срещу петък лидерите на ЕС постигнаха две основни исторически споразумения – членовете на еврозоната, чийто дефицит надвиши 3% от БВП, ще подлежат на автоматични санкции и всички държави ще трябва да заложат правилото за балансиран бюджет в националните си законодателства.

Новите, по-строги правила ще бъдат въведени чрез отделно международно споразумение, което ще бъде подписано през март 2012 г. или на по-ранна дата между 17-те държави от еврозоната. Към новия "фискален пакт" ще се присъединят още 9 държави извън зоната - България, Чехия, Дания, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Швеция, но след като по целесъобразност се консултират с парламентите си, се казва в заключителния текст от срещата на върха в Брюксел.

По-строгите правила ще бъдат включени в конституциите на страните. По време на срещата на върха в Брюксел българският премиер Бойко Борисов обеща, че до март 2012 г. България ще е готова с необходимите конституционни промени.

Сделка има, но каква точно?

Сделката беше сключена на тежка политическа цена заради съпротивата на Лондон срещу френско-германското предложение новите бюджетни правила да бъдат въведени чрез промени в Лисабонския договор. Британците така или иначе не бяха в еврозоната и в това отношение сме свикнали със ситуацията, коментира германският канцлер Ангела Меркел британската опозиция.

"Твърдяхме, че ако не може за 27-те държави членки, ще го направим за 17-те. Така се и случи", коментира пред Reuters дипломат от ЕС.

Пазарите в петък реагираха с хладен оптимизъм (повече на стр. 20) най-вече заради факта, че все пак има някакво споразумение, а не толкова заради естеството му, коментира Wall Street Journal. Изданието допълва, че оптимизмът може бързо да се стопи, когато инвеститорите се съсредоточат върху подробностите и особено върху липсата на яснота за международното споразумение и за ролята на ЕЦБ.

Германското списание "Шпигел" цитира неназовани експерти от ЕК, ЕЦБ и Европейския съвет, изразяващи съмнения, че може да се стигне до договор, задължаващ страните по него да го спазват. Според тях договор само между 17-те държави с евро ще бъде нелигитимен.

"Двайсет години след Договора от Маастрихт, който целеше не само да се интегрира Европа, но и да ограничи мощта на Германия, Берлин успя да обедини Европа под свой контрол, а Великобритания остана отвън. Въпреки че това не е перфектното решение, тъй като може да бъде сметнато за институционализиране на Европа на две скорости, междуправителствен договор може да бъде ратифициран много по-бързо от парламентите в сравнение с пълна промяна на Европейския договор", коментира в. New York Times.

Основни елементи на споразумението

1. Бюджетите на страните от еврозоната трябва да бъдат балансирани или с излишък. Структурният дефицит да не надвишава 0.5% от БВП.

2. Правилото трябва да бъде въведено в националните законодателства на страните членки. Те ще трябва предварително да разкриват плановете си за дългови емисии.

3. Автоматични последици, включително възможни санкции, при надвишаване на лимита от 3% от БВП за съвкупния бюджетен дефицит, освен ако не се противопостави квалифицирано мнозинство от страните от еврозоната.

4. Европейският механизъм за стабилност (ESM), който ще замени Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF), ще влезе в сила от юли 2012 г. EFSF ще действа до средата на 2013 г.

5. Таванът от 500 млрд. евро на EFSF/ESM ще бъде преразгледан през март 2012 г. Решенията в ESM ще бъдат вземани с квалифицирано мнозинство от 85% в извънредни ситуации (клаузата трябва да бъде одобрена от финландския парламент).

6. До 10 дни 26-те страни - членки на ЕС, трябва да потвърдят внасянето на 200 млрд. евро в МВФ чрез двустранни споразумения. Парите ще бъдат използвани за борба с кризата.