LIVE: Спасяването на Европа
Следете на живо с "Капитал" срещата на върха в Брюксел, която ще реши бъдещето на съюза и единната валута
Reuters
©
Reuters
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
19:00 Меркел определи решенията като "пробив към съюз на стабилността"
Германския канцлер Ангела Меркел определи днешните решения на срещата на лидерите на ЕС като "пробив към съюз на стабилността". "Ще използваме кризата като шанс за ново начало. Фислалният съюз ще бъде разработван стъпка по стъпка. В началото на март договорите ще бъдат представени и могат да бъдат ратифицирани веднага", заяви тя след края на срещата в Брюксел.
Меркел изрази съжаление за отказа на Великобритания да подкрепи този процес. "Искам да почертая, че от разговорите с Дейвид Камерън стана ясно, че и Великобритания е загрижена за стабилността на еврото, тъй като тя се отразява на икономическата ситуация в цяла Европа. Всички сме в една лодка", заяви Меркел. От своя страна Дейвид Камерън увери, че членството на Великобритания в ЕС е в неин интерес и затова ще продължи да го подкрепя. "Влиянието на Великобритания в Европейския съюз няма да бъде отслабено", заяви Камерън.
18:30 До март се очаква парламентът да приеме промените в конституцията, свързани с днешните решения на ЕС
Срокът до март догодина за обсъждането и приемането от Народното събрание на промените в Конституцията, произтичащи от днешните решения на Европейския съвет, ще бъде достатъчен. Това коментира пред български журналисти в Брюксел премиерът Бойко Борисов след края на днешното последно за годината редовно заседание на Европейския съвет. Той добави, че съответното предложение за промените ще бъде поставено на обсъждане в парламента, след като вече е имало консултации с ДПС, РЗС, БСП, Синята коалиция.
Имаме ангажимента особено на СДС да го подкрепят, защото те навремето въведоха валутния борд в България, а нашето предложение гарантира още по-голяма стабилност, добави премиерът. Надявам се в парламента да получим по-голяма подкрепа, опозицията също да подкрепи тези предложения, защото те дават гаранцията, че дори някога народът да се подхлъзне и да гласува за популисти, националисти и каквито и да били, с подобна промяна в конституцията нищо лошо няма да се случи в държавата, заяви Борисов.
Истински се надявам, че в Народното събрание хората ще ни разберат, защото това вече не е наше предложение, а европейско и гарантира стабилността не само на отделните държави, а на цяла Европа, посочи той. Радвам се, че това, което предлагаме в България, макар и оспорвано от нашата опозиция, само след няколко месеца става основно правило в Европейския съюз, посочи премиерът по повод въвеждането на европейско ниво за законови ограничения на бюджетния дефицит и на външния дълг.
В отговор на въпрос той уточни, че към този момент България не участва в събирането на 200 млрд. евро за спасителния фонд, но с влизането си в ЕС всички държави, без Великобритания и Дания, са заявили, че ще се присъединят към еврозоната. Това е наше задължение, независимо кога, посочи Борисов. Смисълът на единната валута е всички ние психологически да се подготвим да бъдем в тази зона на единната валута, със съответните права и задължения, да работим така, че да пазим еврото да не девалвира, отбеляза той. Това се прави с икономика, работа, съответните икономически механизми, допълни Борисов.
Той съобщи, че е разговарял с председателя на Европейската комисия Жозе Барозу, с канцлера на Германия Ангела Меркел и с премиера на Дания Хеле Торнинг-Шмит, за това да се предвиди държавите с добри показатели като 3 процента бюджетен дефицит и външен дълг от 16-18 процента от БВП да получат намаление на собственото съфинансиране по европейските проекти. Барозу твърдо
стои зад нас и коментира, че имаме твърдото икономическо право да искаме това, надявам се да срещнем подкрепа и от големите европейски държави, заяви Борисов.
16:00 Коалиционните партньори критикуват Камерън
Една от водешите фигури в Либерал-демократичната партия – Крис Дейвис, опроверга уверенията на съпартиеца си Ник Клег, че управляващата коалицията е единна около позицията на Девид Камерън в Брюксел. Дейвис изрази становище, че Камерън е вкарал страната във "втора дивизия" в Европа. "Той гарантира, че ще загубим влиянието си при вземането на решения на висше ниво по отношение на въпроси, които със сигурност ни засягат. Представете си сцената в Брюксел – около масата има 26 лидери, които работят за защита на икономиката на Европа, и един, който изглежда е по-заинтересуван да пази гърба си от торите-еврофоби", заявява Дейвис.
"Дори не съм сигурна, че Дейвид Камерън беше наистина с нас на масата за преговори", заяви пък германският канцлер Ангела Меркел, цитирана от Financial times. Нейният съпартиец от Християндемократическата партия Елмар Брок изтъкна, че основният проблем в момента е това, че Велокобритания е изолирана и маргинализирана. "Това е жалко, защото всички правила, които искаме да вложим в договора, нямаха да имат никакъв ефект над Британия, защото се отнасят за еврозоната. Така че не разбирам тяхната позиция. Тяхна работа си е ако искат да загубят влияние, за да спечелят популистки вот", заяви Брок.
15:15 Девет страни извън еврозоната ще подкрепят фискалния съюз
Девет страни от Европейския съюз са готови да присъединят към 17-те членки на еврозоната при сключването на ново междуправителствено споразумение за по-задълбочен фискален съюз, чрез което се цели преодоляване на европейската дългова криза. Това сочи нов проект за заключителна декларация от срещата на Европейския съвет, която приключва днес, съобщиха световните агенции, цитирани от БТА.
Решението, изглежда, изолира още повече Великобритания, която единствена сред 10-те страни членки на ЕС извън еврозоната не е съгласна с предложенията за промяна в Договора за ЕС, отбелязва Ройтерс.
"Държавните и правителствени ръководители на България, Чехия, Дания, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Швеция посочиха възможността да участват в този процес, след като се консултират с парламентите си, когато се налага", посочва проектодекларацията.
Според информирани източници, цитирани от ИТАР-ТАСС, тези държави са съобщили на президента на Европейския съвет, че "виждат възможност да участват в новата фаза на интеграция след съответните консултации с националните правителства". След като Великобритания наложи вето върху предложенията за промяна в Договора за ЕС, 23 страни от Съюза се договориха да сключат отделно междуправителствено споразумение, припомня ДПА.
Унгария, Чехия и Швеция не приеха веднага споразумението, като посочиха, че трябва да се посъветват с парламентите си. Текстът на междуправителственото споразумение за механизма на работа на бюджетно-данъчния съюз на еврозоната ще бъде готов през март 2012 година.
14:30 Изолацията на Великобритания може да се отрази зле на икономиката й
Решението на Великобритания да остане встрани от промяната на договорите за ЕС може да доведе до редица проблеми за страната, пише Reuteres. Ако мнозинството членки на съюза се съгласят на по-дълбоката интеграция, тя може да включва промени в единния пазар и финансовото регулиране. Те от своя страна биха могли да имат огромно влияние върху британската икономика. "Лондон може би ще промени позицията си в следващите дни, ако открие, че изолацията не е приемлив курс на действие", коментира старши дипломат на срещата в Брюксел. Изолацията на Лондон от тези процеси може дори да доведе до отделянето на страната от съюза, след повече от 40 години икономическа и политическа интеграция.Според Financial times е възможно Великобритания да остане сама в съпротивата си срещу промените в договора за ЕС. По-рано през деня като евентуални съюзници на Лондон срещу предложенията на Париж и Берлин бяха сочени Унгария, Швеция и Чехия. След това обаче стана ясно, че отрицателният отговор на унгарския премиер Виктор Орбан не е бил окончателен, и първо ше се консултира с националния парламент. Очаква се в крайна сметка централноевропейската страна да се съгласи с промените, заради близостта си с Германия. Впоследствие стана ясно, че Швеция и Чехия също ще консултират решението с парламентите си.
@@galwidg:1356661@@
14:10 Британските банкери все пак са доволниОт Асоциацията на британските банкери коментират, че са "доволни" от решенията на Европейския съвет, които поставят еврозоната на по-стабилна основа, съобщава Reuters. От организацията добавят още: "Във Великобритания е концентирана по-голямата част от финансовия бизнес в ЕС, но ние имаме миноритарен брой гласове".
13:50 Британският вицепремиер Ник Клег: исканията ни са "скромни и разумни"
Вицепремиерът на Великобритания Ник Клег определи исканията на страната за защитни мерки при определянето на финансовите регулациите като "скромни и разумни" и че съжалява, че не е било възможно да се постигне споразумение между всички 27 страни-членки.
Клег добавя: " От месеци казвам, че ще е най-добре да се избягват тайнствените дебати за промяна на договора и ако трябва да продължим надолу по пътя, ще е най-добре това да се случи по начин, който няма да създаде разделения в Европа".
13:40 Въпроси и отговори
Ако искате да си припомните защо се стигна до срещата на Европейския съвет, какви са постигнатите досега споразумения, какви са целите и очакваните резултати – препоръчваме ви краткия наръчник "Въпроси и отговори" на BBC, който можете да прочетете тук.
13:30 Кратък списък на постигнатите досега споразумения
10-часовият маратон от преговори на срещата на Европейски съвет приключи в 6 ч. българско време. Ето както бе договорено досега:
- Нов "фискален пакт". Лидерите от еврозоната постигнаха споразумение за златното правило да затегнат бюджетната дисциплина, за да предотвратят повтаряне на дълговата криза.
- Т. нар. структурен дефицит да не надвишава 0.5% от БВП.
- Да бъдат вписани по-строги правила в конституциите на страни-членки, като Съдът на ЕС да да проследи дали те са правилно са транспонирани в законодателствата.
- "Автоматични последици" за страните, чиито бюджетни дефицити надвишават 3% от БВП, освен ако квалифицирано мнозинство не ги блокира.
- Страните поеха ангажимент да работят за по-нататъшно задълбочаване на фискалната интеграция, така че да бъде отразена по-добре взаимозависимостта им. Не беше постигнато обаче споразумение за общи облигации на еврозоната.
Мерките, чрез които лидерите се надяват да убедят пазарите, че са в състояние да предотвратят разпространяването на кризата включват:
- Да бъде ускорено създаването на бъдещия спасителен фонд Европейски механизъм за стабилност (ESM) и той да започне работи до юли 2012 г.
- Средствата във фонда няма да надвишават 500 млрд. евро, но лидерите обявиха, че ще направят преоценка на адекватността на тази сума.
- Страните членки ще "разгледат и потвърдят до 10 дни" внасянето на 200 млрд. евро във МВФ, които той да може да използва за спасяване на затруднени държави от еврозоната.
- В съвместното изявление се лидерите изразяват надежда "за паралелни вноски от страна и на международната общност".
Още по темата четете на dnevnik.bg
13:20 Мерките за по-голяма бюджетна дисциплина в еврозоната
Лидерите на страните от еврозоната решиха тази нощ да втвърдят съвместно бюджетната си дисциплина, за да противодействат на дълговата криза, приемайки "нов бюджетен пакт", който ще бъде отворен за одобрение от други шест страни от Европейския съюз, сред които и България. Кои са основните мерки, залегнали в пакта:
Съюз на бюджетната стабилност
Седемнайсетте страни от еврозоната искат да напредват към "Съюз на бюджетната стабилност" със "засилено управление за стимулиране на бюджетната дисциплина", но и с "по-силен растеж, увеличена конкурентоспособност и социална кохезия".
Златно правило
Всяка държава от еврозоната се ангажира да приеме "нов бюджетен регламент", наречен "златно правило" за бюджетна стабилност. Този регламент трябва да бъде вписан в конституцията на страните или на еквивалентно законово равнище. Засега единствено Германия и Испания са приели такова правило. Принципите трябва да бъдат еднакви за всички: "общите бюджети на държавните администрации трябва да бъдат балансирани или с излишък". На практика държавите могат да имат "годишен структурен дефицит", тоест без да се отчитат ефектите от икономическата конюнктура, който "да не надвишава 0.5 процента от брутния вътрешен продукт (БВП)". За сравнение - германското "златно правило" позволява максимален структурен дефицит от 0.35% от БВП от 2016 г.
Съдът на ЕС ще има правомощия да проверява дали бюджетният регламент, приет от всяка страна, съответства действително на принципите, постановени от Европейската комисия. Брюксел ще предлага и график на страните да преминат към бюджетен баланс. Правителствата, обект на процедура за прекомерен дефицит, ще трябва да представят програма за структурни реформи, която ще бъде прилагана под наблюдението на комисията и Европейския съвет.
Санкции
Санкциите за страните с дефицит по-висок от тавана от 3% от БВП или чийто дълг нараства прекомерно ще станат по-системни. Тези санкции, предлагани от комисията, ще бъдат "автоматични, освен ако срещу тях не се противопостави квалифицирано мнозинство страни членки на еврозоната". Досега беше необходимо просто мнозинство, за да се спрат санкциите.
Бюджети
Предложенията на Брюксел за надзор над националните бюджети, включително в етапа на подготовката им, ще бъдат обсъдени бързо от правителствата. "Ако комисията открие особено големи нарушения на Пакта за стабилност и растеж, ще поиска ревизия на проектобюджета".
13.00 Меркел: Европа отказа да се съгласи със "съмнителни компромиси"
Европа отказа да се съгласи със "съмнителни компромиси", заяви германският канцлер Ангела Меркел часове, след като правителствата на еврозоната се споразумяха с Великобритания да се разделят по пътя на налагането на по-строги антикризисни бюджетни правила, предаде ДПА.
"Британците винаги са били извън еврото. Така че вече познаваме ситуацията," заяви Меркел при пристигането си за втория ден от срещи с колегите си от ЕС. "Дейвид Камерън седна с нас на една маса. Ние взехме това решение, не можехме да направим съмнителни компромиси, в името на доброто на еврото," добави тя.
Президентът на Литва Далия Грибаускайте беше още по-пряма. "Британците се отделиха и са извън взимането на решение," посочи тя. "Европа е единна". Камерън заяви, че приетото споразумение за по-строги бюджетни правила не е в интерес на британците. Унгария, Чехия и Швеция не приеха веднага споразумението, като посочиха, че трябва да се посъветват с парламентите си.
Меркел подчерта, че вратата остава отворена за страните, желаещи да се присъединят на по-късен етап към реформите, които първоначално трябва да бъдат обединени в междуправителствено споразумение, отнасящо се само до 17-те страни членки от еврозоната плюс още шест страни от ЕС, сред които и България. Германският канцлер изрази надежда, че евроспоразумението ще се стори убедително на финансовите пазари и на световната общност, която оказа значителен натиск върху ЕС да сложи край на продължаващата две години криза.
Френската министърка на бюджета и говорител на френското правителство Валери Пекрес изрази надежда, че споразумението от Брюксел ще бъде добре посрещнато от рейтинговите агенции, предаде Франс прес. "Ражда се един истински икономически съюз. Мисля, че наистина много засилихме еврото", допълни тя.
11:45 Пазарите се колебаят в очакване на сделката за ЕС
Европейските пазари отвориха със спад, следвайки тенденцията на търговията в САЩ, но в последствие акциите започнаха да поскъпват. Липсата на достатъчно положителни новини от започналата снощи среща на европейските лидери в Брюксел се отрази негативно на търговията в САЩ и Азия. Индексът S&P 500 загуби 2.11% до 1234.35 пункта. DOW отстъпи с 1.63% до 11997.70 пункта, а Nasdaq – 1.99% до 2596.38 пункта. Японският индекс Nikkei загуби 1.48% и затвори на ниво 8536.46 пункта, а MSCI Asia Pacific остъпи с 2.1%.
Срещата в Брюксел има за цел да изведе Европа от дълговата криза, но след цяла нощ преговори не беше постигнат особен напредък, освен ангажимента да се приемат по-строги правила за бюджетна дисциплина извън досегашните договорености на ЕС. В тази обстановка пазарите в Европа също отвориха със спад. Еврото също загуби 0.3% от стойността си до 1.3310 за долар.
В последствие обаче европейските акции тръгнаха нагоре и изтриха загубите си. Индексът Stoxx Europe 600 добави 0.5% към стойността си до 238.79 пункта, а Eurofirst 300 поскъпна с 0.22% до 975.75 пункта. Към 11:30 ч. германският основен индекс DAX е нагоре с 0.32% до 5893 пункта, френският CAC 40 с 0.73% до 3118 пункта, а британският FTSE 100 с 0.1% до 5489. Повишението се дължи основно на застрахователните компании и автомобилостроителите, докато акциите на компаниите в хранителната и фармацевтичната промишленост падат.
10.45: А междувременно ЕС се разширява
Докато се решава съдбата на еврозоната и самият Европейски съюз, по "график" той дори се разширява. Днес Хърватия ще подпише в Брюксел своя Договор за присъединяване към ЕС. Страната ще стане 28-мата членка на блока от 1 юли 2013 г. Договорът за присъединяване на Хърватия трябва да бъде ратифициран от хърватския парламент и от всичките 27 държави членки на ЕС преди определената за присъединяване дата. Според проучванията на ощественото мнение в страната около 57% от гражданите подкрепят членството й в ЕС, докато близо 1/3 не го одобряват. Хърватия ще бъде втората (след Словения) бивша югославска република, която ще се присъедини към съюза.
@@galwidg:1356288@@
10:40 Великобритания e в изолация В рамките на Европейския съюз има значителна враждебност към Великобритания, защото тя използва ветото си в момент, който от Брюксел определят като часът, в който Европа има нужда от подкрепа, коментира BBC. Британският премиер Дейвид Камерън остана встрани от преговорите, след като не получи удовлетворение на своите искания, сред които и защитата на националния надзор над банките.Великобритания е изправена пред изолация в Европа, след като Дейвид Камерън наложи вето на ревизията на Лисабонския договор, отбелязва и Guardian. По време на един от най-значителните моменти за развитието на страната в 38-годишното й членство в ЕС, британският премиер заяви, че няма да допусне сключването на "договор в рамките на друг договор", който да подкопае позицията на Великобритания на единния пазар. Позицията му обаче бе победа за френският президент Никола Саркози, който настояваше за правителствено споразумение между 17-те държави членки на еврозоната. Към момента резерви към прокарването на реформите в ЕС освен Великобритания са заявили и Швеция (която също отказа членство в еврозоната чрез референдум), както и Чехия и Унгария.
10:30 Шефът на ЕЦБ доволен от резултатите досега
Резултатът от срещата на върха на ЕС е много добър за еврозоната, заяви президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги, цитиран от Франс прес и ДПА. Според Драги споразумението за по-строги бюджетни правила е основа за бюджетен пакт с по-голяма дисциплина в бюджетните политики на страните членки. Със сигурност това ще бъде полезно в сегашната ситуация, допълни той.
ЕЦБ ще поеме управлението на Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС) и Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), заяви пред журналисти френският президент Никола Саркози след първия етап от разговорите на европейските ръководители.
Предложението е било на Марио Драги, уточни Саркози. Освен това френският президент съобщи, че страните от еврозоната възнамеряват да увеличат ресурсите на Международния валутен фонд (МВФ) с 200 млрд. евро.
Управляващата директорка на фонда Кристин Лагард посочи, че потвърждението за тази сума ще бъде направено след десетина дни. Тя също е доволна от решенията на срещата на върха, които "вървят определено в правилна посока", имайки предвид засилването на бюджетната дисциплина и ускоряването на учредяването на постоянен спасителен фонд за еврозоната.
От своя страна, канцлерът на Германия Ангела Меркел обясни, че МВФ ще бъде финансиран от двустранни заеми от страните членки на ЕС, включително страни извън еврозоната. Идеята е фондът да се сдобие с достатъчно средства, за да помага при необходимост на големи икономики като Италия или Испания, отбелязва АФП.
Страните от еврозоната не са успели да постигнат споразумение да се открие пътят, дори и в далечно бъдеще, за емитиране на еврооблигации, обяви президентът на ЕС Херман ван Ромпой. Против такава стъпка се обявява Германия, тъй като именно на плещите на Берлин би се стоварило основното финансово бреме.
Що се отнася до "златното правило" за бюджетна стабилност, френският президент Никола Саркози посочи, че то ще бъде вписано в конституцията на всички страни членки, "правилото ще се наложи на всеки от нас". Той обаче подчерта, че не възнамерява да приема това правило във Франция преди президентските избори през 2012 г., тъй като "изглежда няма консенсус" в страната.
10.15: Централните банки от ЕС дават 200 млрд. на МВФ
Президентът на ЕС Херман Ван Ромпой обяви едно по-конкретно споразумение за централните банки на страните от ЕС, които ще заемат на Международния валутен фонд (МВФ) до 200 милиарда евро (267 милиарда долара) като част от усилията да се увеличат възможностите за предоставяне на спасителна финансова помощ на страните от ЕС.
10.00: Унгария, Чехия и Швеция ще мислят
Заради противопоставянето на Великобритания промените ще бъдат включени в междуправителствен договор, който ще се прилага от 17-те страни членки на еврозоната плюс още шест страни от ЕС, посочиха представители на Евросъюза. Саркози изтъкна, че Унгария също не е пожелала да участва в споразумението, но унгарски дипломат уточни по-късно, че страната му ще се посъветва с парламента преди да вземе окончателно решение.
Чехия и Швеция са в същата позиция. Никола Саркози заяви, че новото споразумение ще включва френско-германските предложения в цялост и подчерта, че като се върви по междуправителствения път няма да има "безкрайни забавяния", с каквито са свързани промените в договора на ЕС. "Последната дума от текста трябва да бъде написана до март", посочи френският лидер. "Искаме да се движим бързо," добави той.
9.35: Великобритания няма да подкрепи фискалния съюз
Европейските правителства решиха да приемат по-строги правила за бюджетна дисциплина извън нормалните законови договорености на ЕС, като така да заобиколят "неприемливите" искания на Великобритания, предаде ДПА. "Бихме предпочели да въведем промените чрез промяна на договора на ЕС, приета от всички 27 страни членки на блока", посочи френският президент Никола Саркози. "Това не бе възможно заради позицията на нашите британски приятели", допълни той.
Камерън отговори, че предложеното споразумение не е в интерес на Великобритания. "Затова не се съгласих. Позволяваме на останалите да направят, това което искат. Това е трудно решение, но правилно," заяви Камерън. Британският лидер бе подложен на натиск от евроскептичните членове на неговата Консервативна партия, които настояха той да получи значителни отстъпки в замяна на подкрепата за реформи на договора на ЕС, които са политически деликатни за Великобритания.
9.30 FT: Резултатите от срещата може да увеличат несигурността, вместо да я намалят
На решителната среща на върха европейските лидери ще се мъчат да задоволят две взаимно изключващи се искания: настояването на Германия за цялостна промяна на договорите на Европейския съюз (ЕС) с цел затягане на финансовата дисциплина и необходимостта да се успокоят финансовите пазари с бързи и решителни действия, отбелязва Financial Times. Решимостта на Берлин да тласне ЕС към евентуални тежки преговори и последващи ратификации на промяна на договорите поражда страхове в Брюксел и в редица държави членки, че резултатите от срещата може да увеличат несигурността, вместо да я намалят.
Тези притеснения стават толкова силни, че по думите на висш служител на ЕС председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу е разговарял преди форума с всички европейски лидери и ги е предупредил, че ако се споразумеят за промяна на договорите, е добре да са готови да се оправят с последствията, отбелязва изданието.
"Пълна промяна на договорите по всяка вероятност ще ни донесе години на несигурност и рисковани референдуми. Дори да успеем, може да се окажем със съвършени договори, но без Европа, която да управляваме", казва европейският дипломат, цитиран от вестника.
Според друг служител от ЕС ръководителят на спасителния фонд на еврозоната Клаус Реглинг е бил толкова разтревожен от вероятността европейските лидери да се споразумеят за протяжна реформа на договорите, че казал пред участници в преговорите, че трябва да пренасочат вниманието си другаде, защото в противен случай рискуват да разгневят пазарите следващата седмица.
Постигането на европейски фискален съюз ще бъде като многоизмерна игра на шах - дълго, изтощително и изключително сложно, коментира и британският в. Guardian.
8.22: Меркел: "Ще върнем доверието в еврото"
Германският канцлер Ангела Меркел заяви днес, че срещата на върха на ЕС е постигнала "добър резултат", който ще позволи да бъде върнато доверието в еврото, предаде Франс прес. "След продължителни преговори ние постигнахме добър резултат", заяви Меркел в края на първия ден от срещата в Брюксел, където беше постигнато принципно споразумение за засилване на бюджетната дисциплина на страните от еврозоната.
"Ние ще създадем бюджетен съюз за еврото, който ще бъде същевременно съюз на стабилността", посочи Меркел. "Винаги съм казвала, че 17-те държави от еврозоната трябва да си възвърнат доверието и смятам, че с днешните решения това може и ще бъде постигнато", добави германският канцлер.
8.15: Бюджетно-данъчният съюз ще бъде подкрепен от 23 държави
Документът за създаване на бюджетно-данъчен съюз на еврозоната ще бъде подписан от 23 страни, съобщи късно снощи в Брюксел президентът на ЕС Херман Ван Ромпой, цитиран от световните агенции.
"Документът ще се подпише от 23 страни, а други три съобщиха, че засега нямат нужния мандат за такова решение", отбеляза той, без да посочи кои шест страни извън еврозоната ще подпишат документа.Засега само Великобритания е отхвърлила възможността да утвърди този документ.
7.30: Лидерите се споразумяха за фискален съюз, но не и за промени в договорите
Лидерите на Европейския съюз се споразумяха за нов фискален пакт, който да осигури по-строга бюджетна дисциплина, но не успяха да се договорят за промяна в законодателството, за да въведат правилата в него, предаде "Ройтерс". Това означава, че споразумението може да включва 17-те страни от еврозоната плюс всички други, които искат да се присъединят, съобщиха дипломати след преговорите, които продължиха до ранните сутрешни часове, пише "Дневник".
Идеята за споразумение, което да обединява 27 страни от ЕС, се провали, като това повишава перспективата за Европа на две скорости. Това се е случи, след като британският премиер Дейвид Камерън поиска отстъпки, които Германия и Франция не са готови да дадат, заяви дипломат, присъствал на дебатите."Винаги сме казвали, че ще го направим за 17-те (членки на еврозоната), ако не стане за 27-те. Това е което се случи", продължи източникът на агенцията.
Прочети целия текст
Срещата на върха
Започна срещата на политическите лидери на Европейския съюз в Брюксел, на която всички се надяват да бъде намерен изход от задълбочаващата се дългова криза, особено след като вчерашните решения на Европейската централна банка разочароваха пазарите. Сред обсъжданите теми са промяна на договорите за ЕС, санкции срещу държавите с хлабава бюджетна политика, засилване на европейския спасителен фонд за еврозоната и дори отваряне на вратата за общи еврооблигации.Двете най-големи икономики в еврозоната – Германия и Франция, искат да инициират промяна в договора за ЕС, който да осигури по-стегнат фискален съюз, както и санкции за страните, нарушаващи бюджетната дисциплина. Президентът на ЕС Херман ван Ромпой и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу предлагат действията в тази насока да са на два етапа, докато Берлин настоява веднага да се започне тежката процедура по ратификация. От своя страна премиерът на Великбритания обяви, че може да наложи вето на договор, който не отговаря на интересите на страната.
В замяна на значително укрепване на бюджетната дисциплина Ромпой и Барозу искат да открият възможността в дългосрочна перспектива за преминаване към съвместна емисия на дългови книжа посредством система от еврооблигации. Германия отказва да се обмисля такава възможност в непосредствен план, а Франция се присъедини към нея. Френско-германското споразумение предвижда да се изтегли за догодина въвеждането на Европейския спасителен механизъм (ЕСМ), който трябва да замени за постоянно сегашния Европейски фонд за финансова стабилност (ЕФФС). Ван Ромпой иска и да се открие пътя за финансиране на фонда от Европейската централна банка (ЕЦБ) в по-нататъшен план. Париж е съгласен, но не и Берлин.
Всички страни обаче са съгласни, че укрепването на бюджетната дисциплина би трябвало да убеди ЕЦБ да играе по-голяма роля при подпомагането на уязвими страни като Италия, купувайки масово техен дълг на пазарите, за да спаднат лихвите по облигациите им. Вчера обаче ръководителят на банката Марио Драги обаче отхвърли тази възможност и обяви, че ЕЦБ ще съсредоточи усилията си за помощ на банковия сектор.
20 коментара
Получи се пак "затворен кръг". Паднаха лихвите, но изненадващо няма инвеститори, които да "изгарят" от желание да купуват държавни облигации. Защо ли? Ами защото инвеститорите се страхуват. Тези, които са направили дълговете си е редно да си ги платят. Затова понижаването на лихвите от ЕЦБ няма нужния ефект.
Надежда всяка тука оставете. Или кои кого ще излъже ...........по Европеиски.
Докога ще треперим?
Еее, „Капитал“, да наричате Европейския съюз „блок“ е вече леко прекалено...
Еее, то като футболен мач стана. Гарантирано забавление за модерния гражданин. Ще го бъдем или не ? :)
Дейвид Камерън се изяви като клоун този път. Не биваше така "през просото". :((
Мисия невъзможна!
Euro-reality-show must go on!
Изразената "...надежда "за паралелни вноски от страна и на международната общност" продължава да ме учудва. Явно еврочиновниците още се надяват на подаяния от BRICs. Е едва ли ще стане, най-много чичо Сам да кихне доза чисто нови миришещи на мастило долари.
А британците донякъде са прави да се цепят. Банковият им сектор не е зле, а и явно не им се иска Франкфурт и Париж да им крадат от бизнеса.
"общите бюджети на държавните администрации трябва да бъдат балансирани или с излишък". На практика държавите могат да имат "годишен структурен дефицит", тоест без да се отчитат ефектите от икономическата конюнктура, който "да не надвишава 0.5 процента от брутния вътрешен продукт (БВП)"
===
Това аз го разбирам така - средствата, които се харчат за издръжка на държавния апарат, не могат да бъдат по абсолютна стойност повече от 0.5% от БВП.
Някой, който е специалист в тази област, бих помолил да каже - правилно ли съм го разбрал, или това е нещо друго. И ако е така, някой знае ли - колко харчи в момента държавната ни администрация и дали се вместваме в тези рамки?
До коментар [#9] от "charlyb":
Ако примерно БВП е 40 млрд.лв. то бюджетния дефицит трябва да е 40 млрд х 0,5% или 200 млн.лв.
Това означава че разходите на бюджета не могат да са по-големи от приходите на бюджета с повече от 200 млн.лв.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.