Кой даде лош пример в еврозоната? Ами ако е Германия?

По същото време Жак Лафит е млад служител във френското финансово министерство. Той е пратен в Брюксел през 90-те години на миналия век, за да помогне за създаването на единната валута. Той обяснява, че технократите, работили по проекта, са знаели, че трябва някакъв централен механизъм, който да следи дали членките изпълняват поетите ангажименти.

"Направихме доста предложения, но всички бяха отхвърлени, защото това означаваше прехвърляне на суверенитета на местните правителства към Брюксел или може би Франкфурт (Европейската централна банка - бел.ред.)", обяснява Лафит пред Би Би Си. Той твърди, че всички са знаели дълбоко в себе си, но са си замълчали и са послушали някои държави-членки, които също са осъзнавали, че това не е достатъчно.

И те искат така

Всичко това служи за лош пример. "Ако големите началници не налагаха дисциплина над самите себе си, те нямаше да се безпокоят толкова относно това дали ние спазваме договора", казва бившият зам.-финансов министър на Гърция Петрос Дукас пред Би Би Си. Той пояснява, че, след като никой не може да санкционира европейските суперсили Германия и Франция, то и по-малките държави ще могат безнаказано да нарушават договора. "Така че липсваше натиск", обобщава Дукас.

Сега вече Европа си е взела поука. Прекратени са правомощията на страните сами да съблюдават своя бюджет и за в бъдеще правителствата в еврозоната ще трябва да предават своите бюджети предварително за одобрение от Брюксел.

Но колко време ще мине, преди населението да се разбунтува срещу това? От Хелзинки до Атина недоволството назрява, придружено понякога от анти-германски настроения.

"Германия ще иска да има по-тежка дума относно онова, което се случва в Гърция, Италия и Испания. Центърът на гравитацията в Европа бавно се измества към Берлин. Във фискалният съюз те ще са тези, които ще диктуват правилата, а Франция ще бъде младши партньор", смята Петрос Дукас.

Но изглежда Германия също се плаши от новата си отговорна роля. Тя не търси и не иска лидерство в Европа, пише Би Би Си. Лидерството обаче се стовари върху нея. Или както каза в своя реч в Берлин полският външен министър Радослав Сикорски: "Призовавам Германия да действа. Вероятно ще съм първият полски външен министър в историята, който го казва, но аз се страхувам по-малко от мощта на Германия, отколкото от нейното бездействие".

Парадоксът е следният: процесът отпреди 20 години да се европеизира Германия всъщност има обратния ефект. Сега на Европа ще й се наложи да германизира своите икономически дела.