Дейвид Лидингтън: Ние сме много активен участник в ЕС и това не се е променило

"Ние сме активисти за единния пазар още откакто го има. Ако не беше Маргарет Тачър, той може би нямаше да се случи изобщо", припомня Лидингтън. "Не сме в еврото и избрахме да не участваме във фискалния пакт, но сме много активен участник в ЕС и това не се е променило." Британският политик подчертава, че обикаля и страни в еврозоната, и такива извън нея, за да промотира британския план и да говори за общи инициативи. Според него сега е добър момент да се води такъв разговор, защото "усещането за спешност нарасна". Има истински консенсус, казва Лидингтън, че заради вниманието към дълговата криза Европа не вижда глобалното предизвикателство, което идва от страни като Китай, Индия, Бразилия, Турция, Индонезия. "Ние не сме в еврото, но усещаме силно, че ако Европа иска да запази и увеличи стандартите на живот, които приема за дадени, трябва да запретне ръкави. Мисля, че е много опасно гражданите ни да свързват Европа само с рязане на разходи и фискална строгост. Това дисциплинира и е важно, но само по себе си не е достатъчно за ръст."

Аргументите на Лондон звучат смислено. Но има проблем, който трудно може да бъде заобиколен - в момента всичко, идващо от Острова, е разглеждано с леко подозрение в Брюксел. В крайна сметка това е най-евроскептичната страна и през януари например тинк-танкът Civitas излезе с изследване, в което твърди, че британската икономика ще спечели от напускането на съюза и трябва да бъде направено скоро. Така че има ли такъв дебат изобщо и къде се води той? "В Брюксел се взимат решенията, но тези, които ги взимат, са 27-те и трябва да се говори с тях", казва Лидингтън, който преди София е бил в Мадрид.

Усещам споделени цели, казва британският политик и бърза да добави колко много общо е намерил с българското правителство. Сред тези цели са някои вътрешни - затвърждаването на единния пазар и съпротивата срещу данък за финансовите транзакции и някои външни като Западните Балкани и Сирия например. От Външно министерство обаче казват, че след срещата му с Николай Младенов британският министър е получил ясна представа, че ако има разцепление в ЕС по въпросите за бъдещето, София и Лондон не седят от една и съща страна на масата. Това, разбира се, не би трябвало да е изненада, но целта на посещението не изглежда да е сформирането на бърза коалиция за по-малко европейски федерализъм. А е по-скоро е свързана с британския стремеж да се отбележат различните съюзници по различни преговорни точки. В крайна сметка вече започват най-важните преговори в съюза: тези за бюджета, в които и за Лондон, и за София ще е добре да знаят на каква подкрепа могат да разчитат за своите искания.

А иначе Великобритания определено се опитва да влезе отново в дебата в ЕС. Малката книжка не е начинът, по който това ще стане, но е добро средство - той предлага идеи, с които повечето страни могат да се съгласят. И най-вече може да бъде приет от Германия. "Искаме да вдигнем този разговор до върха на европейския дневен ред. Когато Ангела Меркел и Дейвид Камерън се срещат, това е нещо, по което са напълно съгласни. Когато аз се виждам с германския си колега, също", казва Лидингтън. Самата Меркел тази седмица косвено потвърди думите му, като отбеляза пред група европейски студенти в Берлин, че "искаме и имаме нужда от Великобритания в ЕС, защото тя винаги ни е давала силна насоченост към конкуретоспособност, свобода и общ пазар." Когато става дума за неща като работния пазар, не британците задържат дебата, подхвърли германският канцлер двусмислено. Също тази седмица в анализ на полската позиция Константи Геберт от Европейския съвет за външна политика коментира, че Варшава определено иска френско-германските инициативи да бъдат надзиравани от Великобритания, която да подсигури "придържането им към здравия разум". Така Лондон определено има на какво да се опре. Може ли това затопляне обаче да бъде разширено и към Франция? Тук Лидингтън подбира още по-внимателно думите си. С французите винаги сме имали различно мнение по въпросите на икономиката, казва той деликатно. Но когато се срещам с министри от Франция и говорим за тези неща, допълва британецът, те нямат илюзии, че предлаганото от нас е правилно. С подобен дипломатичен подход пътят обратно към Брюксел може и да се отвори.