Тройката: Гърция ще се нуждае от още пари и нови икономии

Строга дисциплина до 2030 г.

В друг доклад на международните кредитори се предупреждава, че вторият спасителен план за Гърция може да направи дълга й устойчив, но Атина ще трябва да се придържа строго към съгласуваните с кредиторите й политики до 2030 г. Вероятно е Гърция да се нуждае от още пари след 2014 г.

Според анализа, подготвен от Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд за срещата на финансовите министри от еврозоната, извършената "подстрижка" на гръцкия дълг ще го намали до 116.5% от БВП през 2020 г. и до 88% през 2030 г. "Резултатите показват, че програмата може да вкара гръцкия дълг в устойчива траектория", пише в доклада. Там обаче също се предупреждава, че програмата за стабилизиране на Гърция е изключително чувствителна и "предразположена към инциденти".

Анализаторите на Тройката изтъкват, че преструктурирането на гръцки облигации, държани от частни инвеститори, е спомогнало за първоначалното намаляване на дълговото бреме, но то може отново да скочи до 164% от БВП през 2013 г. поради свиването на икономиката и незавършените фискални корекции.

"Когато фискалните реформи бъдат завършени, растежът е възстановен и приходите от приватизация бъдат реализирани, ще започне и стабилното намаляване на дълга. Гърция ще трябва да се придържа към добрите политики до 2030 г., за да намали съотношението на задълженията си към БВП под 100%", се заявява в доклада.

Европа да не затваря кесията

Докладът също така отправя предупреждение към страните от еврозоната, че трябва да са готови да отпуснат още средства на Атина. Според документа когато Гърция се опита да се върне на международните пазари през 2014 г., първоначално ще трябва да емитира краткосрочен дълг, лихвите по който ще продължават да са високи заради големите дългове на Атина. Докато натрупа увереност и доверие на пазара, Гърция ще трябва да разчита на финансиране от членките на еврозоната и европейските спасителни фондове, се отбелязва още в доклада.

Авторите изтъкват, че пътят към устойчив дълг ще е дълъг и изпълнен с рискове заради деликатния баланс, който гръцките политици ще трябва да поддържат през следващите десетилетия. "Гръцките власти може би няма да са в състояние да приложат реформите с предвиденото темпо", предупреждават анализаторите. Според тях е много вероятно по-гъвкавото заплащане, либерализацията на пазарите и реформите, засягащи бизнес средата, да срещнат съпротива от страна на икономическите агенти и бюрократични пречки.

Препятствия по пистата

В доклада също се изтъква, Гърция може би ще се нуждае от повече време от предвиденото за определянето и провеждането на структурните и фискални реформи, нужни за подобряване на първичното салдо от -1% през 2012 г. до целевите 4.5% от БВП. "Що се отнася до продажбата на активи, закъснения могат да възникнат както поради ограничения, свързани с пазара, така и поради политически препятствия. Разбира се и неблагоприятните макро икономически резултати също биха навредили на изпълнението на заложените реформи", пише в доклада.

Най-лошият сценарий според документа предвижда дългът на Гърция да се увеличи до 170% от БВП през 2014 г., а през 2020 г. ще е спаднал само до 145.5% от БВП. Анализаторите прогнозират, че след като преживее още една година на рецесия, гръцката икономика ще се стабилизира през 2013 г., а в периода 2014-2017 ще има леко възстановяване. След това потенциалният годишен ръст ще е около 2.5%. Гърция трябва да събере 45 млрд. евро от приватизация до 2020 г., като 12 млрд. от тях се очаква да са събрани до 2014 г.