Другата Америка

Наскоро стана ясно също така, че новият мост на стойност 2.3 млрд. долара, свързващ градовете Детройт и Уиндзор (провинция Онтарио), ще бъде изцяло платен от канадското правителство, защото партньорският щат Мичиган не можа да преодолее политическата си блокада (в замяна канадците ще събират всичките такси). При това Отава взе решението без кой знае колко големи дебати или финансови притеснения около значителната сума.

Новината засили усещането, че докато от едната страна на границата хората просперират, от другата не само не могат да излязат от дълбоката рецесия, но и допълнително утежняват проблемите с безсмислени политически войни.

Суровини, центризъм и кленови листа

Няма съмнение, че голяма част от положителните оценки за развитието на Канада идват като реакция на идеологическата блокада и финансовите изпълнения на Вашингтон, които тревожат света. Постоянно растящите цени на горивата и суровините на международните пазари също препълват федералната и провинциалните каси и това значително притъпява остротата на политическите дебати в Отава. Канада, която е шестият производител на петрол в света и третият на природен газ, се радваше на завидните 2.8% икономически ръст през 2010 и 2011 г., докато при много от другите индустриални нации той едва надминаваше единия процент. "Икономиката на Канада е много по-силна и това прави нещата значително по-лесни за правителството на премиера Стивън Харпър", накратко обобщава пред "Капитал" Чарлз Доран, ръководител на Центъра за изследване на Канада към Университета "Джонс Хопкинс".  

В същото време обаче малцина вярват, че страната е избегнала опасно приближилата границата й Голяма рецесия само с чист късмет. В последните години все по-често се говори и че култивираният центризъм и политическият прагматизъм са в основата на днешната стабилност на Канада. Все качества, които, изглежда, изчезват неприятно бързо при съседите в САЩ.

Дори няколко часа обиколка из долната камара на канадския парламент са достатъчни да разкрият колко по-конструктивен е тонът в Отава. Дебатите в Камарата на общините са отворени за заинтересувани граждани или просто любопитни туристи. Всеки ден в продължение на половин час народните представители задават актуални въпроси на министрите в кабинета и това се смята за най-политически заредения акт в Отава.

В началото на октомври по време на препитването на консервативния кабинет опозицията не пестеше острите въпроси и язвителните коментари. Едновременно с това обаче поне няколко пъти от левите и десните банки се чу, че не бива да бъде допуснато поляризиране на управленски решения като при съседите на юг. Представителката на Северна Манитоба заяви, че никой политик в Канада не би си позволил изказвания като записаната тайно реплика на републиканския кандидат за президент Мит Ромни за 47-те процента американци, очакващи подаяния от държавата. Думите й, че "нашият канадски начин на работа е този на сътрудничеството и взаимната помощ" получи силни овации и от седящите на балконите посетители. Като цяло дебатът между опозиция и управляващи звучеше по-скоро като словесно съревнование кой е по-по-най-умерен и кооперативен.

Както обяснява политологът от Университета на Отава Андре Льокур, това не е само външно впечатление - желанието за намиране на балансиран подход е типично за държавата. "Канадската политика традиционно е по-центристка и прагматична и правителствата успяват да са гъвкави към непосредствените необходимости", казва той пред "Капитал".

Всъщност Отава невинаги е била смятана за средище на трезвия правителствен подход – честата поява на нови партии и още по-бързото им изчезване в небитието в комбинация със сепаратистките тенденции караше доскоро наблюдателите от другата страна на границата да клатят глава в знак на недоумение. Същевременно, както коментира пред "Капитал" проф. Хауърд Коуди, преподаващ канадска и сравнителна политология в Университета на щата Мейн, двупарийната система на Вашингтон принуждаваше републиканци и демократи да намират компромис помежду си и така гарантираше стабилно управление. Сега обаче заради поляризацията САЩ се оказаха в политическа задънена улица. 

Канадска борба с дефицита

Отрезвяването в Отава дойде след голямата криза с бюджетния дефицит през 90-те години, когато първо рейтинговата аганция Standard & Poor’s (през 1992 г.) и после и Moody’s (1994 г.) свалиха оценките си заради високото ниво на задлъжняване и постоянните проблеми със сепаратисткото движение във френскоговорящата провинция Квебек, блокирали кабинета. В. Wall Street Journal нарече Канада "почетен член на клуба на държавите от третия свят" и "бананова република". Заради нетния федерален дефицит, възлизащ на рекордните 72% от БВП, малцина сметнаха тези определения за преувеличени. 

"Страната имаше късмет тогава да избере много ефикасен лидерски екип във финансовата сфера", обяснява проф. Чарлз Доран. Подходът на ръководилия спасителната акция финансов министър (и впоследствие премиер) Пол Мартин бе типично центристки. Противно на всякакви идеологически постулати либералният кабинет предприе драстични бюджетни съкращения, връщайки държавните разходи до нивата от 1951 г. В същото време Мартин запази силната регулация на финансовия сектор и не позволи сливането на традиционните с инвестиционните банки. Това обяснява и защо за разлика от останалия свят и най-вече САЩ Канада не се оказа в кредитна криза.

Опитът от тежкото десетилетие сега продължава да диктува политиката в Отава. Както обяснява проф. Льокур, страхът от завръщането на високия дефицит кара както провинциалните, така и федералнaта администрация да не се притесняват от смели решения. "Правителството успява сега да убеди хората, че понякога е нужно финансирането на социални програми да бъде свито, а понякога трябва да се вдигнат и данъците. Докато например в САЩ повишаването на бюджетните проходи е политически блокирано и в същото време не е останало нищо за орязване, защото отбраната и пенсионното и здравно осигуряване за възрастни са "свещени крави", коментира канадският политолог.

Все пак въпреки сегашната стабилност ситуацията на север е далеч от идеална. Повишаването на цените на имотите в големите градове тревожи доста наблюдатели (в Торонто за миналата година те са скочили с 8.3%). Хауърд Коуди от Университета на щата Мейн обаче коментира, че заради засиления надзор дори да се стигне до неизбежно спадане на имотния балон, това далеч няма да е от порядъка на случилото се в САЩ през 2006 г. По-тревожна според сп. Economist е прекалената предпазливост на местния бизнес да инвестира. Макар и обяснима заради глобалната рецесия, тя спъва икономическия растеж. 

Както лаконично коментира Андре Льокур, "Икономиката на САЩ е в пъти по-голяма от тази на Канада. Ако американската се възстанови, това ще е още по-добре за нас". Може би затова канадците ще трябва да стискат палци колкото се може по-бързо и от другата страна на езерото на Онтарио да тръгне модерен ферибот.