Гласовете са ни скъпи

Колкото по-малко стават т.нар. swing states (колебаещите се щати), толкова по-стремително тръгва нагоре политическата и финансовата цена на победата в тях. В тези избори те реално са само шест - Вирджиния, Флорида, Охайо, Айова, Колорадо и Ню Мексико (ръстът на латино населението промени уклона на този доскоро републикански щат). Пенсилвания, Уисконсин, Ню Хемпшир и Невада, за които се очакваше също да са на кантар, вече изглеждат по-скоро сигурно попаднали в лагера на Обама.

Базата vs. центъра

Особено за Ромни е решаващо да спечели независимите, защото демократите имат малко, но важно числово предимство благодарение на ръста и активността на клонящите към тях малцинства и жените избиратели. Но републиканският кандидат вече знае колко трудно е достигането на центъра. След завоя силно надясно по време на вътрешнопартийните избори сега опитът му да се върне отново към средна Америка създаде дълбоки противоречия в кампанията му. Скандалът със заснетите със скрита камера изказвания пред богати донори, че 47% от американците не плащат данъци и очакват подаяния от държавата, отекна толкова силно, защото засили представата, че Ромни говори различни неща пред различни аудитории. Което няма как да му спечели симпатиите на избирателите, които тепърва ще решават.

В същото време самият американски политически център си остава труден за дефиниране. Въпреки че цели 40% от избирателите обичат да наричат себе си независими, според изследване на в. Washington Post и Kaiser Family Foundation от август мнозинството от тях всъщност имат отявлени предпочитания към едната от двете партии. Само 13% от обявилите се за такива наистина си сменят предпочитанията от вот на вот. Това означава, че като част от целия електорат те са едва около 4 до 5% (оттам идват и сметките на Пол Бегала за решаващият им брой в щатите на кантар). Освен че броят им е много близо до статистическата грешка, истинските независими по правило не ходят на срещи с кандидатите и са по-слабо информирани (иначе отдавна щяха да са си съставили мнение в продължаващата почти година предизборна битка).

Затова екипът на Обама, който засега има по-добрата стратегия, предпочете да заложи по-скоро на активизирането отново на гласували за него през 2008 г. Ходът до голяма степен изненада наблюдателите, защото по ирония кампанията на демократите сега следва почти едно към едно плана, написан от десния идеолог Карл Роув за спечелването на втория мандат на Джордж У. Буш. Както Буш през 2004 г., така и Обама избягва да дава твърде много детайли за намеренията си през следващите четири години, за да не отблъсне потенциални избиратели. За сметка на това пък атакува масирано противника си.

Малко, но безценни

Дори да изглежда, че със серията си от гафове Ромни значително улеснява стратегията на Обама, мнозинството експерти очакват резултатите на двамата кандидати в предизборната битка да останат близки до края. Причината отново е, че американският политически център е буквално на изчезване. Въпреки че тенденцията пълни касите на телевизиите и радиата в оспорваните щати и дава богат материал за работа на политическите стратези, малцина от тях я смятат за положително развитие в американската демокрация. Президент, избран благодарение на по-малко от милион гласа, по правило няма мандат за дълбоки реформи.

Още повече че част от републиканците, опасяващи се, че Ромни няма шанс за Белия дом, са си поставили за задача в тези избори да задържат контрола над долната камара на Конгреса. Това би им дало възможност да блокират евентуалния втори мандат на Обама.

Същевременно поляризацията и отслабването на президентската институция води и до малко забележима, но потенциално опасна тенденция, казва проф. Гинсбърг. Блокирани от Конгреса, обитателите на Белия дом от няколко десетилетия насам тихомълком разширяват административните си правомощия. Чрез указания до ведомствата, пишещи наредбите за приложение, те де факто контролират и редактират приетите закони. "Сега например вече вървят реформи в образованието, за които никой не е питал Конгреса. Американците обичат да твърдят, че предпочитат разделено управление, но би трябвало да се тревожат, че властта на президентството расте за сметка на законодателната", категоричен е проф. Гинсбърг.

По всичко изглежда, че изборите през ноември само ще затвърдят тази тенденция. А преди това ще вдигнат цената на независимите гласове до нови рекордни висоти.