Едно вице не стига

Така малкият брой независими избиратели в центъра получават диспропорционална тежест във вота, а за тях конгресменът от Уисконсин е буквално непознат. "Интересуващите се от политика са в течение на бюджетния му план, но като цяло американската публика не знае кой е Пол Райън. Това е обичаен проблем за членовете на Камарата на представителите в Конгреса – последният избран вицепрезидент оттам е Джон Нанс Гарнър през 1932 г.", обяснява проф. Клайн. Така следващите дни ще са решаващи каква представа ще си създадат независимите избиратели за Райън.

Във Вашингтон дори и журналистите от най-левия спектър описват 42-годишния конгресмен като възпитан, приятен и човек, който държи на семейството. За двайсетте си години из коридорите на властта Райън е успял да завърже приятелства и връзки с едва ли не всеки в американската политика. Енергичността и амбицията му също са забележителни. Както написа Райън Лиза в сп. New Yorker, Пол Райън изглежда вечно забързан, което е разбираемо, след като разказва, че баща му, дядо му и прадядо му са починали, преди да навършат шейсет години. Смъртта на баща му поражда желание да търси отговорите на големите световни въпроси и Райън попада на "Атлас изправя рамене" на Айн Ранд, руската имигрантка, пропагандираща "рационалния егоизъм" и неограничения капитализъм. Така той решава да се посвети на политиката.

Въпреки че е един от наследниците на компанията за строеж на пътища и жп трасета Ryan Incorporated Central (изградила основите на чикагското летище "О’Хара"), богатството на Райън всъщност идва от страна на жена му Джена, дългогодишен вашингтонски адвокат и лобист. Сега тя живее с трите им деца в родния му град в Джейнсвил, Уисконсин, докато той работи през седмицата във Вашингтон. Райън е известен и с любовта си към фитнеса и както съобщи вестник Washington Post, втората най-търсена фраза в интернет след номинирането му е "Пол Райън без риза". 

Докато конгресменът е безспорно симпатичен и харизматичен, политическите му идеи са проблемни. До ноември той трябва да докаже, че притежава рядкото качество да запали както твърдия десен електорат, така и да печели симпатиите на избирателите в центъра -  нещо, което не се е удавало на републиканец от Роналд Рейгън насам.

Едно добро партньорство и няколко дилеми

Всъщност проблемите на Райън отразяват дилемите на американските консерватори. Когато демократите твърдят, че републиканците са гласували за раздуването на дефицита по времето на Джордж У. Буш и са открили съвестта си едва на сутринта след избирането на Барак Обама, те дават точно конгресмена от Уисконсин за пример. Самият Райън отговаря, че се е чувствал зле, когато е трябвало да гласува предложенията на Буш, и сега най-после има шанс да върне страната обратно на правилния път. Плановете му за свиване на бюджета, реформа на здравната програма за пенсионерите (т.нар. Medicare) и социалното осигуряване налагат отдавна нужния дебат за рекордния дефицит.

В същото време обаче предложенията за допълнително намаляване на данъците позволяват на демократите да атакуват идеите като по-скоро идеологически, отколкото адекватни. Същевременно желанието за запазване на неограничената американска мощ и раздутите военни разходи също се сблъскват с представата за ограничаване държавна власт. А християнконсерватизмът на Райън и отричането на аборта, дори в случаи на изнасилване, очевидно противоречи на неограничения индивидуализъм на Айн Ранд.

"Американските избиратели може и да не са особено информирани, но те осъзнават, че вицето няма много реална власт. Дори когато сегашният вицепрезидент Джо Байдън прави публични гафове, те знаят, че на практика това почти няма значение", обяснява проф. Клайн. В случая с Райън обаче титулярят Ромни престъпи едно от неписаните правила на предизборната кампания – да държи обещанията възможно най-отворени. Сега кандидат на републиканците е директно обвързан с един от най-отявлените застъпници за свиване на социалната държава (всъщност още преди номинирането на Райън екипът на Обама се опитваше да свърже плановете му с кандидатурата на Ромни). От друга страна, заради натрупаното недоволство от слабото възстановяване на икономиката части от американското общество може да се окажат готови да чуят радикални идеи, а Райън е известен като убедителен оратор. Но както разкри политическият сайт Politico.com, много от водещите републиканци се притесняват, че фокусът на конгресмена върху бюджетния дефицит, освен че предлага непопулярни мерки, ще измести по-благодатната за десните тема за високата безработица при сегашната администрация.

Това, което критиците пропускат, е, че Ромни очевидно се чувства комфортно с избора си и двамата с Райън изглеждат наистина добри партньори. А това не е малко за кандидат-президент, който без кой знае какъв дар слово и опит на професионален политик трябва да се бори с действащ президент. В крайна сметка Ромни е онзи, който трябва да убеди избирателите, че неговите идеи ще изведат Америка от дългата рецесия.