Посока Брюксел, но през Шанхай

Шанхайски синдром

"Споменаването на Шанхайската петорка като алтернатива на ЕС не бива да се приема пряко. За всички е ясно, че двете организации са твърде различни", казва за "Капитал" Синан Юлген, председател на Центъра за икономически и външнополитически изследвания в Истанбул (EDAM). В тази малко известна организация членуват Китай, Русия, Казахстан, Киргизстан, Узбекистан и Таджикистан и макар да си е поставила амбициозни цели като въвеждане на обща валута и създаване на зона за свободна търговия, те са още далеч от реализиране. За момента тя е платформа за военно, политическо и икономическо сътрудничество.

"Като се имат предвид държавите, които участват в ШОС, влизането в нея е несъвместимо не просто с ЕС, но и с членството в НАТО, а това вече е цена, която към момента - особено в контекста на събитията в Близкия изток - никой в Турция не е склонен да плати," обяснява Юлген. А точно сега, когато германски и холандски войски инсталират ракети "Пейтриът" по границата й със Сирия, за да я пазят, ако гражданската война там тотално излезе извън контрол,  Турция има нужда от НАТО повече от всякога. Същевременно колкото и да се преориентира икономически към региона, ЕС продължава да бъде незаменим търговски партньор и източник на инвестиции. "В този смисъл изказването на Ердоган трябва да се разглежда като послание към европейските лидери, че Турция е неудовлетворена от липсата на напредък в процеса по присъединяване. Един вид опит да се окаже натиск за възстановяване на преговорите."

Но този опит може да бъде приет като изнудване или най-малкото минаване на границата на добрия тон. "Разбира се, поведението на Ердоган може да се нарече дръзко или дори арогантно. Но трябва да имаме предвид, че вече две години и половина няма никакво развитие по отношение на преговорите с ЕС. Просто няма логика Турция да продължава със старата реторика," обяснява пред "Капитал" д-р Шабан Караш, преподавател в Дипломатическата академия на турското Министерство на външните работи. "Страната трябва да излезе от тази задънена улица, в която се намира далеч не само по своя вина и изказването на Ердоган е един опит това да се случи," казва той. Турският президент се стреми недвусмислено да покаже, че топката е в полето на ЕС.

Мъртва точка

От 2004 г. насам, когато започнаха преговорите за присъединяване с Турция, страната е отворила общо 19 от всички 35 глави и е затворила едва една. Причините за буксуването са множество, като най-очевидната е непризнаването от Анкара на Република Кипър. Докато проблемите между двете страни не се разрешат, Турция няма как да се присъедини към ЕС. Ключовият момент обаче  настъпи през 2007 г., когато Париж се намеси и едностранно наложи вето върху преговорите по глава "Икономика и монетарна политика". Тогавашният френски президент Никола Саркози бе пределно ясен какви са основанията за решението му - "Турция не е част от Европа". След като и други европейски страни започнаха да блокират преговорите по политически причини, основният външен стимул за реформи в Анкара изчезна, а опитите да се стигне до помирение с Кипър на практика са преустановени.

"Оттогава сред голяма част от турското общество се появи силно усещане, че Европа просто не ги иска, а те не могат да направят нищо по този въпрос", казва пред "Капитал" Фади Хакура от лондонския аналитичен център Chatham House. Резултатът е значително охладняване към ЕС. Според скорошно изследване на EDAM едва 33% от турците смятат, че страната трябва да продължава да работи за влизане в ЕС, докато през 2005 г. 74% са мислели така. Това е най-ниската регистрирана подкрепа за членство и според Синан Юлген "безспорно основната причина е блокирането на присъединителния процес".

Тези нагласи дават и още едно обяснение за бомбастичното изявление на турския премиер. "Ердоган, като всеки политик, се стреми да търси одобрение сред народа. В случая неговото изказване се припокрива с мнението на огромната част от турското общество. И в този смисъл може да се прочете като опит за набиране на подкрепа", казва Фади Хакура. По-големият риск при наличието на такъв широк обществен консенсус по тази тема е, че Ердоган няма как да остане единственият, който да прави подобни коментари. А когато към него се присъединят и други политици, радикализирането на позициите срещу ЕС е неизбежно.

Самият факт, че турският премиер не просто сложи в една категория ЕС и Шанхайската петорка, но дори заяви, че страната му споделя редица ценности с членовете на азиатската организация, е показателен. "ШСО е известна като клуб на недемократични режими, които редовно потъпкват човешките права", казва пред "Капитал" Хю Поуп от истанбулския офис на International Crisis Group. Ако това са ценностите, които Турция иска да споделя, то завоят ще е доста сериозен и определящ за бъдещото й развитие. Но поне засега притегателната сила на Европа, изглежда, е по-силна. Защото все пак Ердоган се заигра с Шанхай, за да предизвика Брюксел, а не обратното.