Когато дипломацията заговори

ПКК и Анкара са се договаряли за спиране на огъня и преди, но всички опити досега са се проваляли. Какво е различно сега? "Този път правителството преговаря директно с Йоджалан. Това е от голямо значение, тъй като той, изглежда, има силата да управлява цялото ръководство на ПКК въпреки четиринадесетте си години в затвора", коментира пред "Капитал" колумнистът на турския в. Zaman Шахин Алпай.

В свой анализ за изданието той посочва, че и ПКК, и турската държава са вече различни. С годините се е натрупала умора. Освен това първоначално Анкара отрича напълно съществуването на кюрдите и се опитва да ги асимилира. Но постепенно на масата се появява решение, различно от използването на оръжия. Сега правителството на Ердоган най-после е разбрало, че конфликтът не може да се разреши само с военни средства, особено след ескалацията на насилието миналата година. Турският премиер вече прекрачи доста табута, разширявайки културните и езикови права на кюрдите и започвайки тайни преговори с ПКК. Тези ходове раздразниха кемалистите, националистите и военните, за които Йоджалан е "убиец на бебета".

ПКК също е еволюирала. В началото, когато започва въоръжената си борба, тя настоява за независимост в югоизточната част на Турция. А сега е смекчила исканията си до повече автономия и по-широки езикови и конституционни права за кюрдите, които са 20% от населението на страната. С годините бойците от ПКК са осъзнали, че водят борба, която не губят, но и не печелят.

Но постигането на дълготраен мир няма да е лесно. "Настроен съм относително оптимистично, тъй като едновременно политиката на турското правителство към кюрдите и политиката на ПКК към Турция са се променили. И двете страни, изглежда, са съгласни, че не трябва да има повече насилие и проблемите трябва да се разрешават чрез свободни разговори", казва Шахин Алпай. В същото време обаче турската република е основана на принципите на кемализма. А един от основните му стълбове е стриктният уникултурализъм - тоест, че всички граждани на Турция са турци, говорят турски език и приемат турската култура. "Основните опозиционни партии са кемалистки, както и значителна част от турската интелигенция. И има осезаем отпор срещу мирния процес. Но поне мнозинството и от кюрдите, и от турците подкрепят мира и съпротивата в крайна сметка ще бъде маргинализирана", смята Алпай.

Време за мир

Кореспондентът на британската ВВС в Истанбул Джеймс Рейнолдс посочва и друга причина за оптимизъм – този път интересите на двамата най-могъщи мъже в страната, Ердоган и Йоджалан, съвпадат. Турският парламент в момента обсъжда нова конституция, в която и двамата лидери желаят да предоговорят основите на светската държава, поставени от Кемал Ататюрк. Ердоган иска да държи армията извън политиката и да отвори повече място за исляма. Йоджалан настоява за повече права за кюрдите в рамките на страната. И нито един от двамата, изглежда, няма възражения срещу амбициите на опонента си, дори напротив – прекратяването на огъня само ще заздрави позициите на всеки от тях в опитите им да предефинират устоите на държавата.

Освен това в Турция се задават местни и президентски избори догодина и парламентарен вот през 2015 г. Решаването на кюрдския проблем ще донесе позитиви за управляващата Партия на справедливостта и развитието. В същото време Ердоган се нуждае от подкрепата на прокюрдската Партия на мира и демокрацията, за да осъществи амбициите си да стане държавен глава и да прокара конституционна реформа, заздравяваща президентския пост. Като водеща фигура в мирния процес между турци и кюрди той може да постигне статута на "втори Ататюрк".

Не е подценяване и т.нар. сирийски ефект. Анкара подкрепя сирийските бунтовници в борбата им срещу режима на Башар Асад, но се сблъсква с неочаквана дилема. В създалия се властови вакуум Партията на демократично единство, която е формацията на сирийските кюрди и е тясно свързана с ПКК, постепенно започва да обособява автономен регион в Северна Сирия. А това само укрепва Кюрдската работническа партия и причинява допълнителни тревоги за турското правителство. Затова и то бърза да уреди проблема с ПКК възможно най-скоро.

Мирът с кюрдите има и чисто икономическо изражение. В последно време Анкара заздравява връзките си с кюрдското регионално правителство в Северен Ирак до степен, в която Ирак (и по-точно кюрдската му област) става вторият по големина експортен пазар за Турция. В същото време кюрдското регионално правителство представи планове за построяването на петролопровод между Турция и Северен Ирак. Спирането на огъня между Анкара и ПКК ще бъде от полза за бъдещите икономически отношения с Иракски Кюрдистан.

Въпреки всички тези положителни ефекти преобладаващото чувство относно постигнатите договорки между турското правителство и ПКК е на предпазливост, тъй като това е само началото на дълъг и сложен процес. Не липсва подозрение и от двете страни. Немалко кюрди се страхуват, че истинската цел на Анкара е да разоръжи ПКК и така да неутрализира кюрдското национално движение. Някои турци пък категорично отказват да се водят преговори с "терористи". Докато други посочват, че има съмнения дали Йоджалан упражнява пълен контрол над по-радикалните бойци и те ще го послушат.

И все пак сред турското общество се наблюдава умора от конфликта, която работи в подкрепа на преговорите. "Тя обаче може много бързо да се изпари и да се обърне в твърдо противопоставяне, ако хората решат, че отстъпките спрямо кюрдските искания са преминали границата", казва пред "Капитал" проф. Гьокхан Бачик от университета "Зирве" в Газиантеп, Югоизточна Турция. Затова по думите му правителството трябва да действа бързо и да бъде много внимателно при артикулирането на ситуацията пред населението. Защото мнозина бързо биха могли да обявят преговорите за измяна. Бачик вижда решението на проблема в създаването на автономия, "без де факто да се споменава самата дума автономия". Неговите очаквания са в скоро време правителството да излезе с проект за нов административен модел.

Една отворена врата

След драматичния кюрдски пробив последва още един. Той дойде от Тел Авив и касае кръвопролитния израелски щурм отпреди три години над турски кораб, плаващ с хуманитарна помощ за ивицата Газа.

Да чуеш как някоя държава се извинява за действията си съвсем не се случва често, а ако тази държава се казва Израел, това си е направо събитие. То дойде след намесата на американския президент Барак Обама, с чието посредничество бе проведен телефонен разговор между израелския премиер Бенямин Нетаняху и Ердоган, по времето на който Тел Авив поднесе официални извинения за убитите от израелски командоси девет турски пропалестински активисти. Нетаняху пое и ангажимент да изплати компенсации на роднините на жертвите. Двете страни, които в миналото бяха стратегически партньори, провеждаха съвместни военни учения и координираха позициите си по почти всички въпроси от регионално значение, се договориха да възстановят дипломатическите си отношения след три години на конфронтация, да върнат своите посланици и да бъдат спрени турските съдебни производства срещу членове на израелската армия.

"Нетаняху отдавна бе готов на тази крачка", казва пред "Капитал" Одед Еран от Института за изследване на националната сигурност в Тел Авив. Той обяснява, че причините за това са много – като се започне от чисто моралния аспект на въпроса и факта, че мнозинството израелци смятат поведението на армията им при събитията от "Мави Мармара" за недопустимо, и се стигне до това, че на практика Турция е единствената стабилна страна в региона, с която Израел може да развива по-дългосрочни взаимоотношения. "Но в предишното правителство имаше съпротива от хора като министъра на отбраната Ехуд Барак и на външните работи Авигдор Либерман. Показателен е фактът, че извинението дойде едва четири дни след встъпването в длъжност на новия кабинет", смята Еран.

Каквито и да са причините, това е една отворена врата, от която Анкара може да извлече дивиденти. "Турция може да спечели много, ако действително потърси сближаване с Тел Авив. Това би й позволило значително да засили както икономическото, така и политическото си присъствие в региона и един ден да се превърне в посредник в израелско-арабския конфликт. А това ще й донесе огромен международен престиж и би затвърдило претенциите на Ердоган за регионално лидерство", казва пред "Капитал" специалистът по Турция от британския институт Chatham House Фади Хакура. По думите му, когато се говори за сближаване, става дума за подновяване на прагматични контакти в сфери като туризъм и съвместно разработване на новооткритите газови залежи в Източното Средиземноморие. А също и за сътрудничество в областта на сигурността чрез обмяна на разузнавателна информация за събитията в региона и най-вече за Сирия, където интересите на двете страни в немалка степен се припокриват. "Разбира се, никой не си представя между двете страни да се възстановят същите близки отношения като през 90-те. Просто ситуацията е съвсем различна и е ясно, че и за Турция, и за Израел това не е опция", твърди Хакура.

Ако се съди по досегашната реакция в Анкара, понякога приемането на извинение може да бъде също толкова трудно, колкото и даването му. Официалните турски власти и медиите преливат от задоволство от "грандиозния дипломатически триумф" на страната. Показателно е, че четири дни след телефонния разговор с Нетаняху по улиците на турската столица се появиха огромни билбордове на Ердоган във ведро настроение, а до него стои значително по-малка снимка на омърлушения израелски премиер. Между двамата има следния надпис: "Израел се извини на Турция. Скъпи министър-председателю, благодарни сме, че даде възможност на страната ни да изпита тази гордост."

"Не забравяйте, че извинението само по себе си не носи кой знае какви ползи на Анкара. Ако тя предпочете да го използва като възможност да унижи Израел, няма да спечели нищо", твърди Одед Еран. Така резултатите от дългоочаквания жест на Тел Авив зависят най-вече от това как ще реагира Анкара.

За никого не е тайна, че Турция се стреми да стане водеща сила в Близкия изток, а оттам и да засили влиянието си в Европа. Това предполага да намери бързо решение за вътрешните си проблеми и последните развития с Израел и ПКК са позитивен сигнал. "Преговорите с кюрдите биха могли да доведат до значително израстване на тежестта на Турция в Близкия изток. Същевременно потърсеното от Нетаняху възстановяване на отношенията е един вид признаване именно на нарастващото регионално значение на страната", твърди Фади Хакура. Така Ердоган получи два коза. Сега остава да ги изиграе по най-добрия начин.