Граждани и олигарси заедно за Европа

Време да избираш.

"Съвсем доскоро Украйна не беше изправена пред подобен избор", казва за "Капитал" Роман Рукомеда от Украинската фондация за демокрация "Спочатку люди". "Страната практически постоянно лавираше между двата лагера и въпреки турбулентното си развитие и острото вътрешно политическо противопоставяне тя в крайна сметка си оставаше относително необвързана и отдалечена и от двата лагера." Украинският изследовател обяснява, че, от една страна, Киев е имал какво да спечели и от Русия, и от Европа, а от друга, това поведение е отговаряло на настроенията сред самите украинци, които по принцип са разделени почти поравно между тези, които искат интеграция към Европа, и онези, които подкрепят сближаване с Русия. "Проблемът е, че лавирането не можеше да продължи вечно, защото световните тенденции ясно показват, че бъдещето е в големите икономически блокове и Украйна просто не може да си позволи да запази подобен неутрален статут, защото рискува да изпадне в изолация и да изостане необратимо спрямо останалите страни от региона", казва Рукомеда.

Стивън Пайфър от вашингтонския институт Brookings е на същото мнение. "Украйна днес би предпочела въобще да не се налага да избира между Европа и Русия, а ако все пак се наложи, мнозинството украинци, изглежда, биха предпочели по-скоро да се приближат към Европа, но в същото време да запазят добрите отношения с Русия."

На пръв поглед сключването на споразумението за свободна търговия не би трябвало да се явява съществена пречка за това. В него се предвижда отпадане на митническите ставки за 95% от обменяните между между Украйна и ЕС стоки, както и известни промени в украинското търговско законодателство и съдебна система. Това би означавало, че митническите ставки между Русия и Украйна ще трябва да се повишат, за да се изравнят с тези, които се прилагат за търговията между Русия и ЕС, за да се избегне заливането на двата пазара с необмитени стоки. "Едно е обаче да се вдигнат митата, друго е целенасочено да се блокира търговският обмен, а трето са заплахите", обяснява американският изследовател. Причината за тази бурна реакция той вижда в създавания от Русия собствен икономически блок, от който Киев се разглежда като важна част.

Без Украйна "европейското" в евразийския проект на Путин до голям степен би се изпразнило от съдържание и той ще се ограничи до съюз между Русия и Казахстан заедно с няколко слаби икономики като Беларус и може би в бъдеще Молдова, Армения или Таджикистан, които по-скоро ще висят на шията на Москва и няма да носят съществена стойност към проекта. Украйна пък не може да си позволи и да лавира между двата съюза, защото евразийският бе замислен до голяма степен като алтернатива и дори конкурент на европейския.

Олигарси vs. олигарси

"През последните години Путин нееднократно е показал, че предпочита да използва твърдия натиск пред меката сила", казва за "Капитал" Мария Липман от Московския офис на Carnegie Center. "Става дума не толкова за тактика, колкото за светоглед – който не е с нас, е срещу нас. Той просто вярва, че това е правилният начин." В случая с Украйна обаче изнудването и заплахите, изглежда, се оказват контрапродуктивни.

Роман Рукомеда дава пример отпреди два месеца, когато украинците са разделени приблизително наравно по отношение на предпочитанията им ЕС – Русия. "Днес поддръжниците на руското предложение са паднали на 30%, а тези на Европа достигат 60%", казва Рукомеда. "В същото време нашият бизнес елит, или по-точно казано, олигарсите отдавна се притесняват от евентуално по-сериозно проникване на руско икономическо влияние в страната, защото, изправени пред много по-големите и силни руски компании, те бързо могат да изгубят голяма част от лостовете за влияние, които днес имат над правителството в Украйна." Затова и според украинския изследовател мнозинството от тях принципно са по-склонни да се примирят поне частично с реформите, които ЕС изисква от страната, въпреки че те също може да се отразят на силата им. В замяна на това все пак ще им се отвори достъпа до огромен и богат пазар, нови инвестиции и технологии.

Това рядко единомислие между олигархия и граждани тика Украйна в посока, която Москва няма да намери за приятна. "За пръв път от много време насам имаме подобно обществено единодушие, а това само по себе си безспорно е шанс за страната, казва Рукомеда. Сега нещата са в ръцете на Янукович."

Неочакваният кандидат

Позицията на Янукович (не за пръв път) е доста сходна с тази на олигарсите. "По същество той би предпочел ситуацията да не са променя. От една страна, не иска съдбата на Лукашенко, който днес е почти изцяло зависим от Москва и е принуден твърдо да следва линията на Кремъл по практически всички ключови въпроси. Не иска обаче и да приеме напълно изискванията на ЕС за реформи, които ще ограничат властта му", обяснява Мария Липман. Поведението на Русия се оказва, че играе в негова полза. "Ясно е, че Украйна не изпълнява условията, които ЕС представи през февруари за подписване на споразумението за асоцииране – Тимошенко още е в затвора, а реформи в съдебната система също няма." В същото време обаче Янукович се сдоби с два нови коза пред Брюксел. Украинците наистина се мобилизираха в подкрепа на споразумението, но не е ясно колко време ще са запази тази подкрепа и дали няма да се обърне в някакъв момент. От друга страна, агресивната позиция на Москва автоматично печели на Украйна подкрепата на част от страните членки. Така Янукович ще има доста по-голяма възможност да се опита да убеди Брюксел да си затвори очите поне за част от проблемите в страната му, защото в противен случай Европа рискува да изгуби Украйна завинаги.

В крайна сметка става дума само за споразумение за свободна търговия, в което не са включени клаузи за свободно движение на хора или обвързаности по отношение на бъдещо украинско членство, и в този смисъл изглежда напълно възможно да се достигне до някакъв компромис между Брюксел и Киев. Нещата обаче са далеч от сигурни и се усложняват от факта, че през 2015 г. в Украйна предстоят президентски избори. Макар днес сделка с ЕС да среща одобрението на мнозинството украинци, украинският бизнес ще се нуждае от време, за да пробие на европейския пазар, а в същото време Киев ще трябва да понесе тежък удар заради руските санкции. На фона на възможен спад на БВП и увеличаване на безработицата политическо бъдеще на Янукович изглежда далеч от гарантирано. По ирония на съдбата европейското бъдеще на Украйна зависи от политическата смелост на един бивш проруски играч.