Сноудън, който живее на "Шереметиево"

Така не беше изненада, че още с първите разкрития, които изнесе за американската програма за следене на интернет PRISM, Едуард Сноудън автоматично си спечели симпатиите на руската пропаганда, която приветства решението му да избере именно Москва на път за Еквадор. Същевременно обаче след пристигането си от Хонконг той получи хладен прием на "Шереметиево" – за изминалия близо месец, откакто се предполага, че Сноудън не е напускал московското летище, той е провел една-единствена публична среща с представители на руски правозащитни организации и не е дал нито една пресконференция, а президентът Владимир Путин заяви, че не разбира защо американецът е решил да разгласи тайните, до които е имал достъп. И след като стана ясно, че лишеният от американския си паспорт Сноудън засега няма къде да отиде и ще трябва да поиска убежище в Русия. Условието, което получи, бе на пръв поглед учудващо – ако иска да остане, трябва да престане да разкрива информация за "нашите американски партньори".

"От една страна, е видимо, че Путин и Сноудън просто не си допадат. По същество за руския президент американецът е един предател и толкова", обяснява пред "Капитал" Мария Липман от московския офис на Carnegie Endowment for International Peace. "За Кремъл той представлява ценност само дотолкова, доколкото самото му съществуване е неприятно за САЩ." Така идеята  да му се помогне да се добере до Латинска Америка беше примамлива възможност да се натрие носът на Вашингтон. Но нещата се объркаха и американецът се оказа блокиран на московското летище. "За мен въпросът, който остава без отговор, е какво точно попречи на Сноудън да се качи на онзи самолет за Хавана? Оттогава насетне руската позиция стана доста неудобна", казва Мария Липман.

Врагът на моя враг

"След година и половина на изостряне на риториката между САЩ и Русия през последните месеци започнахме да виждаме признаци на затопляне – след атентатите в Бостън бяха предприети реални стъпки за засилване на сътрудничество в областта на сигурността и борбата с тероризма; постигнато бе споразумение за провеждането на международна среща за Сирия, по която и двете страни работят сериозно; за пръв път от доста време се говори за нова вълна на съкращаване на ядрените арсенали", изброява пред "Капитал" Стивън Пайфър от вашингтонския офис на аналитичния институт Brookings. "Именно в този момент едно изостряне на отношенията просто не е желателно."

И Пфайфър, и Липман посочват колко показателен е фактът, че по темата със Сноудън в Русия се изказва единствено Путин, а всички останали само повтарят думите му. Като се има предвид, че в Кремъл все пак командва президентът, това не звучи чак толкова странно. Но както обяснява Липман, "всъщност обичайната практика на властта е по-скоро да се вземе решение по даден въпрос, след което едни представители на режима да застанат на малко по-крайни позиции пред медиите, а други да защитават малко по-меки. Така, макар всички да знаят какво ще се случи, се симулира един вид дебат за пред обществото". В момента не е така и това говори, че всъщност в Кремъл нямат ясна стратегия какво трябва да се прави и все още се чака решението на Путин.

От една страна, Кремъл може да отбележи точки от факта, че Сноудън е на негова територия, и да го използва, за да покаже, че Русия е от малкото държави, които могат да се опълчат на САЩ. Което само ще засили представата за Русия като силна, суверенна и независима държава, която се харесва на мнозина руснаци и помага за популярността на Путин. От друга страна обаче, днес Москва се намира в мечтана позиция - Вашингтон иска да работи с нея по редица въпроси от взаимен интерес. "Това всъщност означава признание не просто за устойчивостта на страната, но и за значимостта й на международната сцена. Такъв тип признание е фиксидея за руснаците от разпада на СССР насам, но днес Сноудън се явява пречка за това", казва Пайфър. "Силният американски натиск обаче оставя Кремъл без реална алтернатива за действие и те са принудени да го пазят до последно и да не го предават на американците. Според мен независимо от поведението на Вашингтон вероятността руснаците да ни предадат Сноудън в обозримо бъдеще е точно нула процента."

"Коледен подарък" по никое време

Към момента ситуацията остава заплетена и Сноудън все повече прилича на "коледен подарък" (по определението на Путин), от който в Кремъл им се иска да се отърват бързо и с минимални щети. Най-малкото защото до подготвяната среща на високо равнище между Обама и Путин и следващия форум на Г-20 в началото на септември в Санкт Петербург остава твърде малко време. Същевременно обаче макар историята на отношенията между САЩ и Русия да изобилства от върхове и спадове, дори и в значително по-тежки времена двете страни винаги са успявали да  намерят начин да работят заедно по въпросите от взаимен интерес. И едва ли ще оставят казуса "Сноудън" да им попречи да се концентрират върху други, по-важни теми. Фактът, че Сноудън вече подаде документи за убежище в Русия и така де факто се съгласи с условието да спре да разгласява повече американски тайни, както и оттеглянето на заплахите за бойкот на олимпиадата в Сочи, са стъпки в посока на успокояване. 

"По света все още има куп въпроси, решаването на които зависи от постигане на някаква договорка между Москва и Вашингтон. Освен това постоянно изникват и нови – преди пет години примерно кой можеше да предвиди, че ще има криза в Сирия, а днес е очевидно, че търсенето на устойчиво решение там няма как да мине без участието на Русия", казва Мария Липман. "И докато съществуват подобни предизвикателства, ситуации като на тази със Сноудън не биха могли да се превърнат в чак толкова непреодолими препятствия пред постигането на компромис."

Но аферата "Сноудън" е индикатор за състоянието на отношенията между САЩ и Русия. Докато нещата между тях стоят както сега, периодично и по всякакви поводи ще продължават да възникват кризи, да се разменят остри реплики и да се внася ненужно напрежение. Както отбелязва Дмитрий Тренин от Carnegie Endowment for International Peace в текст за сп. Foreign Policy, колкото и да се натиска бутонът Reset, това няма да помогне. Просто е нужен изцяло нов софтуер.