Кристъфър С. Чивис: НАТО не може просто да изтупа от праха военните планове от Студената война

Какъв е следващият възможен ход на НАТО в украинската криза?

НАТО има пет различни възможности. Първата е да бъдат изпратени военни сили, които да помогнат на украинската отбрана в случай на нова руска агресия. Това обаче не е реалистичен сценарий. Вторият е да продаде или предостави на Киев отбранителна техника като противотанкови ракети или ракети земя - въздух. В момента този ход се обсъжда, но не изглежда, че ще има решение веднага. Другите три сценария според мен са най-реалистични. Единият е да бъде изпратена мисия в Украйна, която да не е бойна, а да цели тренинг и наблюдение. Вторият е НАТО да предостави хуманитарна помощ в случай на продължаваща руска интервенция. Третият ход е да подпомага украинската армия с разузнавателна информация, което ще затрудни действията на Москва

Смятате ли, че сегашната криза ще накара алианса да се завърне към изначалната си мисия – сигурността на Европа?

Не мисля, че НАТО някога е изоставяло изначалната си мисия да отбранява териториалната цялост на страните членки. През последните 25 години обаче заплахите към териториалната им цялост бяха по-скоро теоретични. За съжаление кризата в Украйна, особено когато знаем как се развиха нещата в Грузия през 2008 г., накара хората да се питат дали наистина остават на теория, а не са се превърнали в съвсем реални. Проблемът е, че и другите опасности по света не са изчезнали. Ние не се завръщаме към студената война, дори напротив, светът е станал много по-сложен. Така че дори ако НАТО гарантира, че ще отбранява териториите на своите страни членки, това не означава, че изведнъж ще сложи край на всичките си останали мисии по света, че няма да има повече хуманитари интервенции или борба с пиратството, тероризма и кибертероризма. Алиансът просто не може да се завърне към статуквото на студената война. Предизвикателствата сега са доста по-различни от онова време, затова и НАТО не може просто да изтупа от праха старите си военни планове.

В момента във Вашингтон се обсъжда дали НАТО да не промени досегашния си сравнително мирен акцент върху партньорство с доста по-силовия за противопоставяне на агресии.

Според мен това би било грешка. Първо, в действителност партньорството и противопоставянето на агресии не са взаимноизключващи се категории, а всъщност се допълват. Второ, алиансът става по-силен благодарение на партньорството между страните членки. В същото време нека признаем, че НАТО трябва да помисли как по-ефективно да защитава членовете си от ограничени заплахи от типа на тези, назрели след Грузия през 2008 г. и Украйна сега.  

Как ще се развива оттук нататък процесът на разширяване на НАТО?

В момента има интензивни дискусии дали Швеция да не се присъедини към НАТО, страна, която досега беше близък партньор. Вървят и дебати за членството на Грузия. И естествено на дневен ред е въпросът за присъединяването на Украйна. С развитието на сегашната криза всичко това ще бъде дискутирано интензивно, просто е много рано още да кажем накъде ще поеме НАТО. По всяка вероятност решенията за нови членки ще се взимат в зависимост от отделния случай. Нека не забравяме и че има определени критерии, които страните трябва да покрият, за да влязат в алианса, и те са в различни стадии на изпълнението им.