НАТО в бъдеще време

Колкото и цинично да звучи обаче, именно въоръжената инвазия в Крим е на път да влее нова кръв във вените на Северноатлантическия алианс, който през последните години все повече и повече започваше да се възприема като рудимент от времето на Студената война. Опитите той да бъде позициониран като глобална организация за сигурност, която се занимава с хуманитарни и мироопазващи операции извън територията на своите държави членки, не звучаха достатъчно убедително за много от данъкоплатците на Стария континент. Това от своя страна доведе до повсеместно намаляване на военните бюджети. "Щатите гледат военните бюджети на европейските държави и си казват, че дори Великобритания, която отделя сравнително повече средства за отбрана, поддържа армия с размерите на американската морска пехота", коментира по този повод Уит Мейсън. Когато пък в края на 2014 г. натовската операция в Афганистан приключи окончателно, въпросът за бъдещето и смисъла на Северноатлантическия съюз отново щеше да излезе на преден план. След изтеглянето на последните съюзнически войници от Кабул и Кандахар единствената сравнително мащабна операция под егидата на алианса щеше да остане антипиратската мисия край бреговете на Сомалия.

Обратно към корените

Сега обаче за първи път от падането на Берлинската стена НАТО е принудена да си припомни фундаменталната причина, заради която е създадена – териториалната отбрана на европейския континент. "В дългосрочен план това, което очаквам, е НАТО да погледне малко по-сериозно на опасността за използване на сила срещу суверенни държави – нещо, което като че ли беше останало в миналото, поне за евроатлантическия регион. Много хора си мислеха, че това е в историята, а се оказа, че не е съвсем така", коментира Тодор Тагарев. "Путин мисли, че западните държави се страхуват. Какво точно ще направи Западът обаче предстои да се видим. Според мен това е моментът на истината. НАТО бе хванат неподготвен, но това, което е направено досега, не е измерител за това, което ще се случи тепърва", допълва Уит Мейсън.

В случая като че ли има съвсем видим и убедителен аргумент в полза на тезата, че традиционните заплахи за сигурността отново са валидни с пълна сила. Най-малкото защото с конфликтната зона граничат пет пълноправни членки на НАТО (Полша, Румъния, Латвия, Литва и Естония), защото в три от тях живеят компактни руски общности. В програмната си реч след анексирането на Крим президентът Владимир Путин оповести своята доктрина, според която Москва има легитимно право да използва военна сила във всяка точка на земното кълбо, населявана от руснаци. Румъния от своя страна има пълното основание да приема случващото се като сериозна заплаха за своята сигурност заради ситуацията в Молдова, често наричана от властите в Букурещ и с името "втора румънска държава". Бившата съветска република от 20 години е разкъсвана от сепаратистки конфликт в района на Приднестровието, който е населен с руснаци и който през последните седмици също даде индикации, че може би има желание да бъде присъединен към Руската федерация по кримския сценарий. "Вероятно в Полша, прибалтийските страни и другите държави по източния фланг ще има засилване на военното присъствие на НАТО. Под засилване имам предвид както разполагане на командни постове, така и на военни части и техника. Това трябва да демонстрира, че има преграда, която никой не бива да пресича", коментира за "Капитал" д-р Карл-Хайнц Камп, директор на изследователското звено към Колежа по отбраната на НАТО в Рим.

Уит Мейсън от своя страна е убеден, че освен риск за сигурността настоящата криза е и възможност – например регионът да се освободи от енергийната хватка на Москва. Според него не трябва да се забравя също така, че НАТО преди всичко е политическа организация и като такава разполага и с достатъчно невоенни средства за въздействие. На подобно мнение е и Томас Виголд, германски журналист, специализиран по въпросите на сигурността и автор на блога Augen Geradeaus. Според него "НАТО трябва да направи всичко възможно да отвори отново каналите за диалог с Русия", защото ответната реакция просто ще е разполагане на повече руски сили в Калининград и Беларус и нужда от увеличаване на военните бюджети, което би било крайно непопулярен ход от гледна точна на общественото мнение в условията на икономическа криза. "Когато става дума за икономическа криза, не трябва да забравяме, че Европа е била в подобно положение и през 30-те години на миналия век. Тогава също са вадени подобни аргументи, че не трябва да се дразни Германия. Великобритания в прав текст казва на Полша: каквото и да правите, не провокирайте Хитлер", уточнява по този повод Уит Мейсън. "Тъй като не е сигурно доколко страните членки на съюза биха били склонни да се върнат към едни по-високи равнища на финансирането на отбраната, един друг ефект в НАТО ще е все по-тясна интеграция и сплотяване във военната област в съвместно изграждане и поддържане на способности", коментира пък Тодор Тагарев.

Кризата в Украйна и анексирането на Крим могат да имат и някои неочаквани последствия за НАТО. Едно от тях е евентуалното присъединяване на скандинавски държави към Северноатлатическия алианс. За приемането на неутралната Швеция и нейната 50-хилядна професионална армия в НАТО се говори от няколко години и експертите в сферата на сигурността прогнозират, че агресивните действия на Москва могат да се окажат катализатор на този процес. Според социологическо изследване от началото на 2014 г. поддръжниците и противниците на атлантическата интеграция в шведското общество са разделени сравнително поравно, но данните са отпреди началото на руската анексия на Крим. Финландия от своя страна не е особен поклонник на присъединяването към алианса: само 25% от от населението на страната би подкрепило подобен акт. За сметка на това обаче 54% от финландците са за сключване на двустранен отбранителен договор с Швеция.

На Югоизточния фронт нещо ново

България, макар и да не е на първа линия в зреещия регионален конфликт, също косвено е засегната от случващото се, и то не само в икономически план заради енергийната си зависимост от Москва или заради евентуалната загуба на руските туристи. На първо място трябва да се отбележи, че североизточната ни граница се намира само на около 300 км от Молдова, Приднестровието и Одеска област, населена приблизително по равно (по около 40%) с руснаци и украинци. Също така в този район живеят около 400 хил. бесарабски българи и гагаузи, чиято сигурност ще бъде застрашена при евентуално разрастване на конфликта.

Отделно от това влошаването на отношенията между Русия и НАТО има голяма вероятност да превърнат Черно море в арена ако не на противопоставяне, то поне на военно съперничество. Тук трябва да се уточни, че присъствието на военни кораби в региона и преминаването им през Босфора и Дарданелите се регламентира от Конвенцията от Монтрьо, подписана през 1936 г. От една страна, тя дава право на Турция да контролира трафика на бойни съдове в случай на война. От друга обаче, договорът ограничава навлизането на тежки военни кораби от нечерноморски държави в мирно време. Леките пък могат да пребивават в района за ограничен период. От гледна точка стратегическата концепция на НАТО това означава, че тежестта по контрола на морското пространство в региона трябва да падне приоритетно върху плещите на местните членове на алианса, а именно Турция, Румъния и България. Тоест, че развитието на военноморските ни сили изведнъж може да се окаже приоритет.

Военното съперничество в черноморския регион ще се случва не само по вода, но и по въздух. Ако трябва да сме прецизни, то вече в някаква степен се случва. Още в началото на кризата в Крим например руските военно-въздушни сили активизираха разузнавателните полети по протежението на турското, българското и румънското крайбрежие. Информацията за това беше потвърдена както от Турция, така и от България. Според източници от българското министерство на отбраната в момента дежурните изтребители са вдигани по тревога между 7 и 10 пъти седмично, за да съпровождат приближаващи разузнавателни самолети Ил-20 на руската федерация, които летят над Черно море. Този факт обаче остро поставя на дневен ред проблема с летателната годност на нашите МиГ-29, половината от които не могат да бъдат използвани, тъй като трябва да бъдат ремонтирани в... Русия.

Ефектите за България

В чисто военен план по всяка вероятност България ще бъде принудена, а дори може би и притисната да извърши някои отдавна отлагани инвестиции във въоръжените си сили. Според бившия министър на отбраната Тодор Тагарев едно от първите неща, които трябва да подменим, са руските командни системи и противовъздушната отбрана (ПВО). Ако пък Черно море действително стане арена на противопоставяне с Русия, желанието на военния министър Ангел Найденов да закупим три патрулни кораба за 360 млн. лв. пък може да се окаже не толкова безсмислено. Според одобрените от страната ни Цели за способности на НАТО 2013-2028 г. България приоритетно трябва да развива осем проекта от критична важност, за които трябва да бъдат отделени 2.3 млрд. лв. в рамките на 15-годишен период. На практика обаче това няма как да се случи без целеви средства, тъй като армията ни отделя за инвестиционни разходи само около 5% от едномилиардния си годишен бюджет. За сметка на това напрежението с Русия може да бъде шанс да поискаме целево военно финансиране или нисколихвено кредитиране за военните ни проекти.

Инициативата, която вероятно ще получи най-силен тласък, е свързана със закупуването на ескадрила нови изтребители за военно-въздушните сили. Причината е, че използваните в момента изтребители МиГ-29 са в края на своя експлоатационен ресурс и удължаването му вероятно няма да е лесно. В контекста на последните събития не може да се очаква нито руската страна да е особено кооперативна по въпроса, нито натовските държави да изгарят от желание да си сътрудничат с инженерите от РКС МиГ, за да адаптират електрониката на машините според стандартите на алианса. Принципно проектът за натовски самолети беше достигнал доста напреднала фаза по времето на Бойко Борисов – правителството беше на път да одобри целево финансиране от 700 млн. лв. Потенциалните доставчици на изтребители бяха сведени до три държави – Швеция със Сааб Грипен, Италия с Еврофайтър Транш 1 и Португалия с F-16.

Настоящият военен министър Ангел Найденов първоначално като че ли не бързаше да задвижва инициативата. В началото на своя мандат той заяви, че ще се проучат и опциите за ремонт и адаптация на МиГ-29. В контекста на последните събития обаче русофилията като че ли се е поизпарила от реториката му. "Изпратили сме в Министерския съвет предложение за стартиране на проект за закупуване на нов тип боен самолет. Става дума за осем самолета плюс един за учебни цели", обяви военният министър пред Дарик радио миналата събота.

Трябва да се отбележи също така, че преди около две седмици Найденов беше на официално посещение в Гърция, където подписа техническо споразумение за еър полисинг във въздушното пространство на двете държави. Първоначално това беше изтълкувано като решение, според което изтребителите на югозападната ни съседка ще поемат защитата на небето ни. Впоследствие се оказа, че договорът регламентира възможността за навлизане във въздушното пространство на другата страна при прихващане и проследяване на дадена цел. Запознати с темата обаче уточняват, че в споразумението се говори също така за кацане, презареждане и обслужване на чужди самолети, което е косвен индикатор, че няма да има технически пречки гръцките "въздушни полицаи" да бъдат допуснати над България. Последното пък може да се окаже наложително, в случай че отказът на русия да ремонтира МиГ-овете ни приземи българската изтребителна авиация, преди да успеем да закупим натовска алтернатива.