Може ли Крим да стане Лас Вегас на Източна Европа

Руските власти обмислят идеята да създадат в Крим хазартна зона с казина и хотели. Това е едно от предложенията, обсъдени на 21 март на специалната среща за развитието на двата нови субекта на Руската федерация – Крим и Севастопол, съобщават четирима източници на Bloomberg. Срещата беше ръководена от вицепремиера Дмитрий Козак, който оглавяваше подготовката на Сочи за олимпийските игри. До 15 март всяко от министерствата на икономиката, финансите и регионалното развитие трябва да представи свой план за евентуален подобен проект, включващ оценки на разходите и приходите.

Икономически и социален контекст

Москва търси начини да намали зависимостта на автономната република от държавния бюджет. Очаква се тази година фискалният дефицит на Крим да достигне 55 млрд. рубли (1.5 млрд. долара), а Русия вече се ангажира да го покрие. Според вътрешна информация Кремъл е готов да отдели между 2.8 и 3.7 млрд. долара от кризисния си бюджетен резерв за 2014 г., за да субсидира двете си украински придобивки. За да се увеличат и пенсиите, и държавните заплати до нивата в останалата част на Русия, сумата може да набъбне до 7.4 млрд. долара.

За развитието на Крим има различни предложения, като най-вероятно там ще се създаде специална икономическа зона (СИЗ), което ще позволи въвеждането на данъчни облекчения за едрите инвеститори, готови да влагат средства в региона. Ако идеята за хазартна зона бъде одобрена, тя ще действа в рамките на СИЗ. Говорителката на руския премиер Дмитрий Медведев Наталия Тимакова отказа да коментира дали някое от предложенията се разглежда като приоритетно. Говорителят на Козак Иля Джус заяви, че се разглеждат множество идеи за стимулиране на кримската икономика и когато бъде взето решение, то ще бъде съобщено официално.

През 2009 г. Русия забрани хазарта в цялата страна освен в определени за това зони в четири региона: в югозападния Краснодарски край, който е близо до Крим; в Калининградска област – руския ексклав, разположен между Полша, Литва и Балтийско море; в Алтайския край на границата с Казахстан и във Владивосток на брега на Тихия океан. При все това засега функционира единствено хазартният комплекс "Азов сити" в Краснодар, а останалите са в процес на планиране или строеж.

Идеята не е нова

От 1 юли 2009 г. хазартният бизнес е забранен и в цяла Украйна, обяснява руското бизнес издание РБК Daily. Дотогава Крим се счита за един от центровете на тази индустрия в страната, като на полуострова действат 283 казина или игрални домове.

През септември 2011 г. депутатът от Партията на регионите (от която е и бившият президент Виктор Янукович) и съветник на премиера Олег Царьов внася в украинския парламент законопроект с предложение за повторно легализиране на хазарта в автономната република. Според представения план казина ще може да има само в хотелите с между 3 и 5 звезди и не по-малко от 60 стаи. Лицензът за такава дейност за срок от 7 години е оценен на 5 млн. долара.

Законопроектът е подкрепен от украинските власти, а тогавашният вицепремиер Борис Колесников дори заявява, че данъците от казината в Крим могат да бъдат използвани за завършването на подготовката за европейското първенство по футбол през 2012 г. При все това текстът така и не е разгледан от Върховната рада.

Превръщането на полуострова в "Лас Вегас на Източна Европа" се подкрепя и от местните власти. През декември 2011 г. настоящият първи вицепремиер на Крим Рустам Темиргалиев, който тогава отговаря за санаторно-курортните комплекси и туризма в местния парламент, определя проекта като един от приоритетните за региона.

По това време се разглеждат два варианта за разполагане на хазартни зони. Единият предполага откриването на казина в най-големите курорти по южното крайбрежие на полуострова – Ялта и Алуща. Второто предложение е да се създаде "хазартен клъстер" на считаната за пустинна и изостанала северозападна зона в Черноморския и в Раздолненския район. В този случай най-близкият курорт би бил Евпатория, разположен на 70 километра на юг.

<#text>

Струва ли си?

Представители на кримския бизнес вярват, че създаването на хазартна зона може да увеличи потока туристи. Олег Николаев, местен собственик на ресторант, смята, че сега в Крим ще идват повече руснаци и се надява чрез казината да бъдат привлечени и чужди туристи. Според него хазартният клъстер трябва да бъде компактен, да се намира близо до Симферопол, където е единственото международно летище на полуострова, но в никакъв случай да не се разполага във вече съществуващ град.

Запознати с отрасъла обаче са скептични към идеята. "Теоретично е възможно да се създаде хазартна зона в Крим, но има два важни въпроса – инвестициите и посещаемостта", анализира Самоил Биндер, бивш заместник изпълнителен директор на Руската асоциация за развитие на хазартния бизнес и настоящ независим експерт. Според него успешната хазартна зона трябва да включва не само няколко казина или зали с игрални автомати, но и хубави хотели, сгради, където да живее обслужващият персонал, кина, луксозни ресторанти и магазини, където клиентите да могат да изхарчат спечеленото. Такава среда липсва, а за създаването й са необходими около 7–10 млрд. долара, изчислява Биндер и заключва: "Частни инвеститори, готови да похарчат толкова, в Русия няма." Все пак експертът не изключва варианта за отваряне на държавно казино – практика, съществуваща в други страни по света.

Пьотр Кузнецов, съучредител на корпорацията Split Group и един от бившите инвеститори в хазартния бизнес в Украйна, е на същото мнение. "Стойността на строежа на един луксозен хотел с казино в Лас Вегас е минимум 3 млрд. долара. Нито руските, нито украинските крупни инвеститори ще дойдат тук, а като се има предвид, че това е спорна територия, изобщо не можем и да си помислим за чуждестранни такива", обяснява той пред украинското издание на Forbes.

Като човек от бранша той разказва, че в миналото, когато хазартът е бил легален, казината на полуострова са били посещавани само в курортния сезон, който съвсем не е дълъг. В резултат на това персоналът, оборудването и финансовият ресурс са се прехвърляли там от Киев, което е било по джоба само на големите оператори, а местни такива почти не е имало. Най-успешни били залите с автомати по крайбрежните улици на Алуща и Ялта, но дори те не били отворени денонощно, както е било в големите украински градове.

Кузнецов отбелязва и друг ключов елемент, който липсва на полуострова – добрата инфраструктура. Освен че има само едно летище, пътят от него до южните курортни градове никак не е широк. Експертът смята, че проектът за хазартна зона в Крим не може да доведе до откриването на много работни места, а и с оглед огромните суми, налети в хазартната зона в Краснодарския край, е нецелесъобразно Русия да се конкурира сама със себе си. В допълнение според него както за украинците, така и за руснаците е много по-евтино да заминат на почивка за Хърватия, Чехия или България.

Вицепрезидентът на руската Асоциация на занимаващите се с хазартен бизнес Владимир Илюшин допълва съмненията относно жизнеспособността на проекта: "В единствената функционираща хазартна зона в Русия – "Азов сити" – има само три казина. Тя съществува вече седем години и все още не носи печалба."